Вежди Рашидов: Сега е важен въпросът за бежанците, има време за вот за културата
Вежди Рашидов: Сега е важен въпросът за бежанците, има време за вот за културата / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Бившият министър на културата и настоящ депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов разкри, че по негова молба Бойко Борисов е отложил засега внасянето на вот на недоверие срещу кабинета „Орешарски" за културата. В интервю за Дарик Рашидов обясни, че новият културен министър Петър Стоянович трябва да получи още малко време, а освен това темите за бежанците и за продажбата на земя на чужденци били много важни.

Бившият министър беше категоричен, че ГЕРБ не заиграва с „Атака", а само подкрепя искането на националистите за дебат по тези две теми в пленарната зала. А какво решение ще вземе след дебатите ГЕРБ, разбира се, това ще е решение на партията, поясни Рашидов.

На обвинението на министър Стоянович, че изнася неверни факти по клюкарски начин за съветника му Борис Данаилов, Вежди Рашидов подчерта, че става въпрос за казус, който е в прокуратурата. „Това са много сериозни нарушения - за износ на произведения от Националната галерия без заповед на министър, за отливките им и разпространението им. Такова престъпление в света е все едно да изкарате Венера Милоска, да размножите екземпляри и свободно да ги раздавате", поясни ексминистърът.

Да проведем един човешки, спокоен разговор. Все повече започва да ни липсва човешкия разговор.

Остри разпри...

Остри и много лични станаха разговорите, много неприятен въздух за околните. Мисля, че човешкият разговор винаги е необходим, за да връща крачка поне малко назад, като глътка чиста вода. Затова да си говорим по човешки.

Кога човешкият разговор ще влезе в пленарната зала? Вие не сте от хората, които имат много парламенти, сега сигурно Ви е тясна, грубо казано, дрехата на НС, все пак сте творец, но има ли шанс човешкият разговор, човешките теми да влязат вътре?

Аз не съм крил, че за мен това е необичайно място по една проста причина - че аз не съм политик, който изграден като политик. В крайна сметка политиката е вид професия. Да не забравяме това и няма нужда да се крия и да го правя. Да, разбира се, поради това се явих на избори, попаднах отново в парламента, явно хората са гласували. Но това, което е по-важното в разговора, е, че наистина стагнацията в българския парламент вече е станала почти нетърпима. Разбира се, трудно е при два ужасно отблъскващи се полюса...

Да се случи разговор.

Да се случи. И това не го казвам като депутат от ГЕРБ. Но това, което иска улицата, трябва да се случи. Просто хората отново трябва да си подредят такъв парламент, който да работи. В момента парламентът е във вид парализа. Знаете много добре, че хората не искат да правят разлика, но разлика трябва да се прави между управляващи и опозиция. И тук не е въпросът да защитавам ГЕРБ, но опозицията трябва да е опозиция. Тя иска, разбира се, да свали от власт другите.

Или да клати властта.

Или да клати. И ползва всички законови порядки. Така че навлизането в парламента - няма какво да го обвиняват Бойко, - това е един от лостовете, с които трябва да го прави. Защото представете си, ако гарантира кворум, когато „Атака" са на екскурзия да ядат и пият в Брюксел, нали си давате сметка, че той без да иска става четвъртият коалиционен партньор.

А това, казвате, хората няма да одобрят.

Разбира се. Които са поели властта и са гарантирали тази власт, трябва да си гарантират и присъствието. Аз смятам, че това поведение на Бойко дори дисциплинира малко останалите да спрат екскурзиите и да стоят в парламента, защото управляват, носят отговорност.

Хубаво ли е обаче на този фон, на който хората оприличават за жалост парламента все повече на цирк и футболен стадион, хубаво ли стана, че културата не попадна, поне засега в пленарната зала като тема за вот на недоверие.

Ще бъда откровен, нямам основание да крия: да, в културата почти всичко за тези сто дни може да бъде упрекнато и да се иска вот на недоверие. Сто дни са три месеца. В тези сто дни трябва да се случва нещо. Никой, лежейки три месеца, без да е забил един пирон, не може да продължи. Но всяко начало е много трудно. Аз още от първите месеци, когато новото управление дойде, самият аз съм казвал, че в първите месеци бях в един стрес. Нормално, не сме управлявали всеки ден и не сме били пожизнени министри. Разбира се, че е човешко и естествено да се даде толеранс. Защото всеки министър, сядайки на едно място, изведнъж се сблъсква с купища проблеми и е човешко да се даде време да влезе в час, да види някои неща, тя е сложна машина, трябва свикне и да влезе в крачка. Така че, естествено, и към моя нов колега аз съм постъпил хигиенично, е, с малки престрелки. Имали сме да си кажем нещо, но битката тръгна...

Изостри се тонът, май.

Не. Тонът е само да дискредитираме нещо, общо взето се въртяхме около един прекрасен обект, който години наред никой не е намирал средства да го направи. Ние сега спорим чия е идеята. Идеята е много стара и дори не е на госпожа Москова, но тя беше тази, която извади на дневен ред това нещо и когато направихме нов проект, разбира се, с пълното си уважение към тази дама, я поканих на заседанията и обсъжданията. Защото наистина тя беше един от хората, който я извади, но не можа да намери средства. Просто тези неща се правят с пари. Дайте да не говорим сега в минало време и да се надпреварваме чия е идеята. То е като Колумб за яйцето. Когато открива Америка, на един коктейл аристократи казали „То и ние можехме, като ни даде кралят пари и да открием Америка". Колумб слага едно яйце и казва „Който сложи яйцето на дупето си да стои и ще го призная". Всички опитват, но то се търкаля и накрая той счупва дъното и го слага. „И ние можем така", казали те. Е, можете, ама трябва някой да намери средства. Няма какво да се надпреварваме чия е идеята. Идеята е още от Георги Йорданов, архитект Иван Николов е направил прекрасен проект и той е прашасвал 40 години, но за там трябват едни стотина милиона. Няма такива пари. И затова се наложи да направим нов проект. Аз смятам, че вместо да си говорим по медиите, нека да узреем да има една приемственост. Тя е: един е започнал, друг нека да реже лентите. Трябва да мислим като за нещо, което е гордост за България. Аз няма да си нося Лувъра вкъщи, няма да си нося музеите вкъщи. Но тези музеи са национални и са необходими на страната, която е на 1300 години. Мисля, че министърът започва лека-полека да разбира, чувам го да казва, че има какво да се сложи. Да, има какво да се сложи.

Да, ама днес пак ви е обвинил, доколкото видях, че едва ли не по клюкарски начин изваждате някакви данни. Нещо лично нямате с него като разправия?

Не, не по клюкарски начин. Вижте, сутринта той нещо се опита да оправдае, разбира се, аз го разбирам. Ставаше въпрос за неговия съветник Борис Данаилов - така наречения агент Ван. Аз не уважавам доносниците, защото съм им почел малко досиетата. Второ, става въпрос за нещо, което е в прокуратурата и още не е приключено. Става въпрос за много сериозни нарушения, за които е хигиенично да изчакам прокуратурата.

За Националната художествена галерия говорим.

Да, за износ, отливане на произведения. Дадох пример, като казах „все едно да тиражираме тракийските съкровища". Оттам някои медии написаха жълти... И аз сега се предпазвам от това. Не става въпрос за тракийски съкровища, те са в историческия музей.

Не са в художествената галерия.

Но, както казват документите, които вече имам, за износ на произведения от Националната художествена галерия без заповед на министър и отливките им, и разпространението им, и аз знам и къде се намират, но не можех да ги доказвам, съжалявам, но такова престъпление в света... Все едно да изкарате Венера Милоска, да я размножите в ексземпляри и да ги раздавате насам-натам.

Още работи прокуратурата по тази тема, така че няма да коментираме.

Работи и аз съм уведомил. Ако не бях уведомил прокуратурата, трябваше да попадна под ударите на закона за прикриване на престъплението. Така че господин Стоянович нека да не се бори за това, то ще белне много скоро. Господин Стоянович има много трудни задачи. Предстои му да пусне ларгото да заработи. Там има европейски пари, които съм оставил - 14 млн. това са важните неща, не е важно ние какво си говорим помежду си. Смятам, че ние скоро трябва да спрем да си говорим по медиите. Ние не си говорим, правим си някакви намеци, някакви интелектуални намеци. Аз съм миньорско чадо, от сиропиталище идвам и не мога да бъда трето коляно интелектуалец като него. Но не е най-важното това. Не е важно колко красиво се опитваме да говорим, а колко красиви неща създаваме.

Към днешна дата няма решение за вот на недоверие в областта на културата.

Помолих председателя на ГЕРБ Борисов, защото той беше обявил в Пловдив... Вижте, като погледнем ларгото, докато аз бях министър, ние намерихме 16 млн. европейски пари и за две години построихме площада, на който днес хората викат „Оставка", един красив площад. Останаха 14 млн. лева европейски пари, с които трябва да продължим. Докато бях министър, сто археолози си изкарваха прехраната. Днес го виждам, че говори добре. Да, и за археологията трябва да се намери път да продължават да се развиват...

Какво стана там? В момента никой не работи, кал...

Гледам репортажи, че е свърталище за наркомани и бездомници. Всички обжалвания са оттеглени или приключили и трябва час по-скоро да се пусне тръжната процедура, за да не изгубим европейски пари.

И отделно да не се разсипва това нещо.

Аз лесно ще млъкна, но по-скоро като колега бих му подсказал да бъде поактивен, че това са важните неща. Защото само по себе си, загубим ли, това ще му бъде по-лошият удар, отколкото ние да си говорим глупости. Така че както и той казва, не го познавам, да е жив и здрав. Бих се радвал животът да ни срещне, да пием по едно кафе, няма нищо страшно.

Ако днес се премерват темите, които са важни за един вот на недоверие...

Помолих лично премиера до го оттегли, защото той трябва да има още малко шанс. Смятам, че той ще влезе в час, това са неща, които касаят България, касаят хората на културата, както за реформите в театрите, по-разумно трябва, да се вземат съветници. Това е процес. Не бива бюджетът да определя развитието на една реформа, а реформата да определя бюджета. Бюджетът на Министерството на културата от двадесет години не е реалният бюджет. Той не е реален и трябва лека-полека да вървим напред. Не е имало министър в историята, който да е управлявал при такъв бюджет, с който аз управлявах. И не го пожелавам.

Толкова свит?

Не свит.

А какво?

Докато Стефан Данаилов излезе от министерството на 140 млн., аз имах бюджет от 84 млн. И въпреки всичко направихме реформа. Защото няма театър, за да има театър. Има театър защото публиката има нужда от него. И ние не можем да кажем на публиката, защото днес реформата е това, че даваме пари срещу зрител, а не на калпак на артист.

Ако там тръгне да се прави промяна, ще бъде сериозна стъпка назад или...

Ако трябва, единствено гласът за артистите ще бъде показател дали те са доволни, щастливи и съгласни. Аз съм казал: ако тази реформа, която направихме, ги кара да бъдат нещастни. Но в момента артистите играят, залите са пълни. Има повече зрители, но трябва малко да им вдигнем стандартите. Аз им вдигах всяка година и оставих на моя наследник 122 млн. бюджет при 84 млн. в началото. Това беше тежка финансова криза. Аз се надявам, че той ще се бори за средства, защото това е работата на един министър.

От това, което казвате, разбирам, че по ваша молба ГЕРБ в петък не внесе вот на недоверие.

Помолих, защото в момента има дебат за бежанците, той е много важен за България. Обществото е разединено - дали да ги има, дали да ги няма, между сухото, гори и мокрото. Просто...

Тежък проблем е.

Тежък е проблемът и то не се знае какво влиза между жените, майките, децата. Обществото не е наясно какво друго влиза. Това е сериозен дебат. Мисля, че политиците сега по-скоро трябва да отдадат значение на този проблем. Дебатът за земите също е важен за България. Това са важни неща за България. Винаги има време кога за културата да се иска вот.

Тя все остава последна от всички български проблеми. Артистите се зарадваха, част от творците.

Благодаря на председателя Борисов, че кандиса на нашия разговор. Смятам, че трябва още малко. Не са толкова прости нещата. Да дадем шанс на министъра наистина да приключи Лувъра, той почти е готов. Там се забави и временното правителство, то леко малко стопира, но не защото не са искали, а защото трябваше за три месеца да осигури нови избори. Три месеца минаха, а вече шест месеца от март досега. Той почти е готов. Трябва акт 16 да се изготви, но това не може да се направи, преди да се свърже парно, ток. Смятам, че министърът ще го направи и е длъжен да го направи, за да имаме Лувър, защото националният музей е гордост за българската нация. Ще му се радвам като дете. Един е започнал Лувъра, друг да резне лентата, нищо страшно няма в това.

Стана дума за бежанците. Сигурна съм, че следите това, което се показва по темата - ужасното състояние, в което са центровете за временно настаняване. Не мислите ли обаче, че ГЕРБ няма интерес от обсъждането на тази тема, защото веднага някой ще потърси сметка къде са отивали европейските пари от последните две години? И темата ще се политизира.

Много е политическа темата и не е моя тема, разбира се. Като гражданин и човек си давам сметка, че в момента има една сложна ситуация. Нека не забравяме, че ние вече сме прицел, знаете атентата в Бургас, и трябва много внимателно да се подходи. И едновременно разбирам и добротата на българина да е гостоприемен, и притесненията му като човек. Да, и аз искам да помогнем на майки с деца...

Хора в нужда, бягащи от война...

Но едновременно и аз се плаша дали утре няма да стане един атентат, където мога да загинат моите внучки, и... Много е сложна темата.

Въпросът е няма ли да стигнете до този абсурд да се прегърнете с „Атака", грубо казано, за подобен вот на недоверие за бежанцит?

Ако забелязвате какво подкрепя ГЕРБ, партията подкрепя дебата.

Да има такъв дебат.

Да има такъв дебат. Защото въпросът го вкарва „Атака" и за земите. Нека да се говори за българските земи. Подкрепя дебата. А какво решение ще вземе после ГЕРБ, то ще е на партията. Аз няма как да отговоря какво ще бъде решението, когато трябва да се гласува как да бъде.

Въпросът е, че знам, че имате принципна позиция. Онзи ден дори се издразнихте от това как 20 мъже от „Атака" нападнаха ваша колежка депутатка.

Е, това беше некрасиво. Тук не става въпрос само за колеги. Атака трябваше да получи един урок. Те нападнаха и Ваш колега. Те имат един стил като глутница: тръгва лидерът им нанякъде и всички тръгват след него, и всички агресивно скачат. Сега една дама е на трибуната, не може 20 човека да скочат и да я стресират. Проблемът не е, че може някой да й удари един шамар. Шамарът ще мине и ще замине. Ами този стрес, който налагат. Затова се наложи мъжете от ГЕРБ да станем, да видят и че сме повече и ако чак толкова смятат, че това е стил на поведение, че този стил също може да работи и те стават малцинство.

Добре, че до меле не се стигна.

Просто трябва да разберат, че това не е най-добрият подход, защото всеки може да отговори със същия. Видяха, станаха петдесет мъже и се измъкнаха като партенки и дадоха пресконференция. Не се прави така. Те предизвикаха това нещо, те скочиха на Цвета Караянчева.

Тъкмо затова доколко приемате за конструктивно едно партньорство, макар и на принципни теми.

Не ме разбрахте. Вие гледате това гласуване. В това гласуване се гледа да има дебат. Но не се е подкрепило какво ще е решението.

Мнозина от медиите обаче веднага намериха подадена ръка от „Атака" към ГЕРБ.

Е, медиите... Те няма да вземат да намерят нещо сериозно в това, както аз ви го обяснявам простичко, те все някаква интрижка да има, защото иначе тиражът ще падне.

Решиха, че „Атака" минава към заигравка с ГЕРБ и затова.

Няма заигравка, има дебат. Нима е по-маловажен животът и на българите, и животът на бежанците? Прощавайте! Това може ли тихо, мирно да се реши с едно общо гласуване. Ами това е важен проблем. Вече имаме един атентат. Колко още искаме да ни се случат, ако ние не бъдем малко внимателни? Все пак сме малък народ и на тези неща отзвукът им ще бъде страшен. Това е по-сериозното.

Аз се боя единствено и Вие със сигурност ще споделите това ми опасение, че всичко, което влезе в пленарната зала, безумно се политизира и в крайна сметка минава във взаимни обвинения кой какво е свършил, кой какво не е свършил и изводът, онзи прагматизъм който е важен за държавата, ние трябва всяка минута да работим по темата, а не само да политиканстваме.

В момента при тази конфигурация този парламент няма как да работи. Дайте да си говорим истината. И онова, което ГЕРБ иска, и, разбира се, хората от улицата, е нова конфигурация. Каква ще бъде тя, това е воля на народа. Просто трябват нови избори. Колкото и да е странно, ви го казвам. Нови избори трябват. Хората трябва да решат как искат да живеят.

Скоро ви слушах, че сравнихте парламента с ресторант, в който собственикът си назначава управителят, персонала и хората май гласувайки, не избират.

И в живата е така. Ние гласуваме за партии, нали така?

Да, така се получава, а не за личности.

Депутатите ги подрежда лидерът. А задкулисните играчи играят с лидера, защото той е ръководителят.

Това е проблемът.

И като казвам, това не го иронизирам. Животът е като един ресторант. И вашето радио е като ресторант. Ресторантът ми дойде като един пример: когато имате собственик, когато имате генерален директор, той избира кои журналисти ще му работят в радиото. Същото става в парламента. Не се изненадвайте, нищо странно не е казано.

Не е странно, въпросът е, че хората искат промяна.

Да, там стоят лидерите, които са управителите на някакви партии, да ги наречем образно, и те си избират депутатите, обществото гласува за партията и така ги подрежда.

Ще можем ли да променим системата? Българите все повече искат те да си посочват лицата, които да ги представляват.

Системата се сменя със закони. Ако сме правова държава. Ще се смени законът, ще се смени и системата. Само от закона зависи дали ще сме монархия, президентска република, парламентарна република, дали въобще ще имаме република. Воля, сядат хората и правят закон. Гласува се, това е държавата. Няма какво толкова ще се чудим дали ще се смени. Ще се смени, да. И улицата, и всички искат ново законодателство за изборите. Да, разбира се, в момента, в който седнат, само че да не си правят оглушки някои управляващи депутати и да минава време, просто трябва да се седне и поправките в такъв закон, защото става въпрос за поправки, не всичко е за хвърляне, да имат волята да седнат и да направят поправки. И, разбира се, да имат мъжеството да излезем отново на избори, за да могат хората да кажат: искаме така да бъде, това избираме, това го правим. И никакъв проблем няма.

Вие сте откровен човек и не скрихте това, че се подразнихме от писмото, когато излезе решението на КС, онова писмо на Делян Пеевски, който обяви, че неговият успех на 33 години не е престъпление.

Аз казах: разбира се, нито един успех не е престъпление. Само че бъркаме успеха с думата „пари". Парите са финикийски знак и обменна единица. Те са за това - вместо да ми дадете картофи за захар, да ми дадете пари, аз мога да си купя и краставички с тях. Да придобиеш пари, това е придобивка. Оттук нататък прокуратурата трябва да види от люлката как едно дете придобива милиарди и купува половин България. Това е друг въпрос. А успех е за този, който е личност и е реализиран в света, в обществото. Успех е Айнщайн, успех е Пикасо, успех е Дали, Владимир Димитров - Майстора, Борис Христов, Николай Гяуров. В какво е талантлив, че е успял? За какъв успех говорим? Че е натрупал пари? Е, откъде? Къде ги раздават? Аз съм на 62 години, може да се каже, че животът ми е минал. Да, имам успех, оцелявам от занаята си и то добре, благодаря на Господ, че ми е дал този шанс. В какво е успял? Можете ли да ми кажете в какво, в какво е талантлив?

Не е ли ваш грях и на ГЕРБ явлението "Пеевски"?

Това го повторих няколко пъти. Аз към неговата майка имах едно уважение, защото с нея имахме човешки и приятелски диалог. Лично и към Пеевски нямах нищо, не го познавам дори. Никога не съм си позволявал нищо против него да кажа. Негова работа, има си прокуратура, има си следствие дали нещо е честно, не е ли честно, правилно ли е, не е ли правилно. Не е моя работа, аз съм се предпазвал. Но когато на Терминал 2 тръгват моите деца заради жълтите му писания и тази помия, прощавайте тогава вече мен ме интересува кой е Пеевски и какъв е този човек, който от четири години, това малко дете започва да изгражда моя нов образ.

Прекроява ли Ви?

То не се спря. Че алкохолик... Добре де, не съм стерилен като някои други, но не съм алкохолик. Имам две внучки. Че съм ходил по проститутки... Не, аз живея с една лекарка, която от 25 години лекува в Пирогов болния български народ. Прекрасна жена имам. Имам две прекрасни внучки. Имам прекрасен син. И така не се прави. И в училище, когато питат моите внучки „Дядо ти курвар ли е?", извинявайте, ама това е вече недопустимо. И синът ми, правилно, не желае децата му да растат в такава атмосфера. Кой е този? Аз не живея с фолк певици като него. Аз нямам крадени пари. Моите са качени на сайта, като станах министър. И съм показал, че съм заможен човек, който си е платил данъците. И то не плосък данък, а прогресивен - за осигуровки, за пенсии. Платил съм своя дан на българския народ.

Това ли е резултатът - че може вашите деца да тръгнат зад граница?

Е, от какво друго може да ме заболи? Въобще не ме интересува самия Делян Пеевски, не ми е в аритметиките дори. Но мен ме интересува какво моделират неговите медии. Откъде накъде? Смятам, че и вие да сте на мое място, и вие бихте реагирали. И това ми е реакцията. Лично нямам нищо. Винаги дори и с Ирена Кръстева... Тя е жена с характер. Имал съм прекрасни разговори, толерантни отношения, но когато й се обадих, че прекаляват с тези медии, и аз никога не съм си позволявал да казвам нищо срещу тях в живота си отговорът беше къс „Осъди ги". На какво да ги осъдя? Кой закон ме защитава мен? Че ако бях във Франция, тапи за същото нещо - че деформират съзнанието на децата му и нараняват съзнанието им, осъди френска медия за 47 млн. евро. Тук за какво да го осъдя? За един лев. Това е пълен парадокс.

Да кажем нещо хубаво на финала. Остава ли ви време да творите, докато сте народен представител?

Сега повече време има. Докато бях министър, не можех да се похваля къде имам изложби. Толкова е хубаво да говори човек за творчеството си. През декември имам рожден ден, подготвям изложба с много хубави непоказвани неща с моя син. Ще направим изложба баща и син да почета рождения си ден. През пролетта догодина готвя изложба в Анкара. После готвя изложба в Монако.