- Дебатът по вота на недоверие: обвинения между БСП и ГЕРБ за регионалната политика
Дебатите по втория вот на недоверие към кабинета на Пламен Орешарски преминаха във взаимни обвинения между управляващите и опозицията кой е по-виновен за състоянието на страната. От ГЕРБ поискаха оставката на правителството заради „провал в политиката на регионалното развитие и инфраструктурата". Опозицията посочи като аргумент, че все още не ясно с какво се занимава министерството на инвестиционното проектиране. Управляващите пък контрираха, че предишната власт се е занимавала само със строене на магистрали.
Основната въпросителна пред това дали дебатите ще се състоят отпадна, след като в пленарната зала се регистрираха 205 депутати. В началото на заседанието народните представители почетоха с едноминутно мълчание паметта на колегата си от „Коалиция за България" и председател на Съюза на българските писатели Николай Петев. Председателят на Народното събрание Михаил Миков припомни думите на Петев, че „българският език е националната ни сигурност и нашето достойнство".
Още преди опозицията да изложи мотивите си защо иска оставката на кабинета, Миков влезе в конфликт с Лиляна Павлова от ГЕРБ, след като обърка името й. Случващото се в пленарната зала даде повод на лидера на опозицията Бойко Борисов да нарече управляващите „карикатури". „Демокрацията изисква партията, победила на изборите, да получи своето право да представлява парламента. Тези хора, които са се класирали втори, трети и четвърти, са карикатури на управляващи. Да, така е, ние не сме опозиция, защото ние сме победителите от изборите. А те са карикатури на управляващи. Аз съм по-съгласен да съм карикатура като опозиция, защото съм победил, отколкото като тях да съм карикатура като управляващ", коментира лидерът на ГЕРБ.
Мотивите за вота на недоверие
Мотивите по вота на недоверие бяха представени от депутата от ГЕРБ и бивш регионален министър Лиляна Павлова. Тя изрази опасенията на опозицията, че усвояването на средствата по ОП „Региони в растеж", по която страната ни ще получава евросредства за сектора в периода 2014-2020, няма да започне преди 2015 година заради лошото програмиране и хаоса в сектора.
„Протестите срещу правителството започнаха не от деня, в който Делян Пеевски беше избран за председател на ДАНС, дори не от деня, в който парламентът гласува новото правителство, а от деня, в който беше обявен проектокабинетът", каза Павлова. Тя откри причината за това в предложението за сформирането на ново министерство на инвестиционното проектиране, като първият номиниран за министър беше арх. Калин Тихолов. „Липсва отговор на въпроса кой предложи тази структура и чия номинация е арх. Тихолов", каза Павлова. И напомни, че кандидатурата на Тихолов бе отхвърлена под граждански и медиен натиск на следващия ден и това е „първият гаф" на правителството.
По думите й липсват мотиви за създаването на министерството на инвестиционното проектиране. Не е ясно защо от едно работещо министерство на регионалното развитие и благоустройството с видими за цялото общество резултати се създадоха две неработещи, каза още тя.
„Липсата на адекватни мотиви за разделянето на министерството на регионалното министерство на две освен тези, свързани с негласни партийни договорки и желание за разпределяне на порциите във властта, предопредели механичното разделяне на функциите между двете министерства. Липсата на ясно формулирана политика, която ще провежда всяко едно от двете ведомства се допълват с неясни функции и правомощия противоречия между правомощията, законите и правилниците, както и дублиране и припокриване на редица от функциите им", заяви Павлова. Това са и мотивите за опозицията за втория вот на недоверие към кабинета.
Отговорът на регионалния министър Десислава Терзиева
От своя страна регионалният министър Десислава Терзиева заяви, че няма риск пред новата оперативна програма. Терзиева бе категорична, че с влизането си в министерството е заварила единствено инвестиции в София и големи инфраструктурни проекти, но не и инвестиции в по-малките населени места.
За последните четири месеца са изплатени 263 млн. лв. по проекти, финансирани по ОП „Регионално развитие". Постигнат е ръст в размер на 47 на сто спрямо същия период на миналата година, през който са извършени плащания в размер на 179 млн. лв., отчете министърът.
Тя каза, че средата на миналия месец от тематичната работна група е приет изготвеният през август трети вариант на ОП „Региони в растеж". Този вариант е разработен в партньорство със сдружението на общините и според Терзиева е реалистичен, а не свръхоптимистичен.
Време е всички да осъзнаят, че европейските средства са допълващи, а не единствен инструмент за реализиране на регионалната политика, категорична бе министър Терзиева.
Дебатите в пленарната зала
По време на дебатите депутатът от БСП Димчо Михалевски попита бившите управляващи какво са оставили на настоящите като готовност в строителството и като финансиране. „През 2011 г. обществото се проглуши със седемте магистрали и седемте скоростни пътя, които щели да станат до 2020 г. През април се проглуши обществото, че тогавашният министър отишъл в Брюксел с една магистрала, пък се върнал с четири и 2,5 млрд. евро. Уважаеми дами и господа, уважаеми български граждани, никой никога по никакъв повод не ни е обещавал 2,5 млрд. за пътища до 2020 г. Това беше предизборна лъжа. Когато предупреждавахме за тази лъжа преди две години, а тя безпощадно лъсна в момента, трябва да бъдем на нивото на политиката, за да можем с 600 млн. евро, с които реално разполагаме за тази политика в момента, така да продължим приоритетите, че да можем да изградим и „Хемус", и Калотина, подхода към Е-79, и всички други проекти. И ще го направим", декларира Михалевски.
От своя страна депутатът от ГЕРБ Цвета Караянчева емоционално отговори: „Дай, Боже, нулите, които господин Михалевски каза, дай Боже тези нули всеки да ги има, защото нашите нули могат да се видят, да се пипнат, да се ходи по тях, да се пътува по тях и всеки, който е пътувал по магистралите на ГЕРБ, знае колко е хубаво". По думите й от 2006 г. жителите на Гоце Делчев, Доспат, Борино, Девин, Смолян, Ардино, Кърджали и Крумовград очакват „родопската магистрала" на Михалевски и социалистите за 55 млн. „2008 г. щяхте да й правите първа копка и всъщност все още няма нищо осъществено в тази посока. Прословутото водно огледало, което жабурнясва в момента... Вместо да се прави водно огледало за 100 млн., можеше да се направи и околовръстен път на Кърджали", каза Караянчева.
По отношение на политиката във ВиК сектора на правителството, определяна от опозицията като провал, Михалевски каза, че се чуди дали да не замълчи, защото „срамът на очите" на бившите управляващи „не би бил поносим за очите" му. „Политиката, която опитвате да рекламирате - петилетката в две години - няма как да стане", обърна се Караянчева към мнозинството.
След като приключиха дебатите по вота на недоверие стана ясно, че гласуването за него ще е на 17 октомври, в 13.20 часа.
Реакции
Според премиера Пламен Орешарски искането на втори вот на недоверие е необмислен като първия, а на въпроса колко ще издържи правителството на подобни ходове, той отговори, че са "издръжливи" и прехвърли топката в полето на ГЕРБ, като заяви, че въпросът е колко те ще издържат с инициирането на подобни действия.
Лидерите на БСП и ДПС Сергей Станишев и Лютви Местан отново напомниха, че вотът на недоверие се исхабява като политически инструмент чрез серията от подобни ходове, направени от ГЕРБ. Лидерът на левицата Сергей Станишев обвини ГЕРБ, че единственото, което цели, е да пречи на парламента. Той допълни, че ГЕРБ са обезсмислили вота на недоверие като парламентарен инструмент. Не са приключили разискванията по втория вот на недоверие и ние вече знаем кой ще бъде следващият. Вотът на недоверие ще престане да бъде голямо парламентарно събитие в редакцията на ГЕРБ, каза пред журналисти в парламента председателят на ДПС Лютви Местан.
В аванс стана ясно, че „Атака" няма да подкрепи вота на недоверие срещу кабинета „Орешарски". Лидерът на партията Волен Сидеров обясни, че при миналия вот представителите на партията са били в чужбина, но сега са тук и ще гласуват. Сидеров определи вота като „демагогия".
„Това правителство не го подкрепяме, ние сме коректив на правителството. Внасянето на вота от страна на ГЕРБ го смятаме за една демагогия, защото фактически ГЕРБ, БСП и ДПС играят помежду си в комбина. Те гласуваха против това да се сложи забрана за идването на пришълци тук от Сирия, т.нар. бежанци. Когато им е изгодно тези три партии си гласуват заедно. Правят си комисии, в които ГЕРБ си вкарват техни хора за сметка на „Атака", заяви Сидеров.
Междувременно тази сутрин пред сградата на парламента се събра малобройна група протестиращи. Те надуваха свирки и освиркваха пристигащите депутати на служебния вход на Народното събрание.
Първият вот на недоверие към кабинета „Орешарски” съвпадна с правителствените отчети за свършеното през първите сто дни от управлението на фона на продължаващи масови протести. Той бе за "провала" на правителствената политика в инвестиционното проектирането и създаването на ново министерство с такъв ресор. Вотът на недоверие бе неуспешен, но процедурата по провеждането му в парламента породи редица въпроси и прецеденти в дейността на Народното събрание.
Първоначално опозицията възнамеряваше вотът на недоверие да е за цялостната политика. Впоследствие от ГЕРБ смениха тактиката и решиха да направят серия от вотове по секторните политики. Според лидера на опозицията Бойко Борисов причината е, че във всеки от ресорите правителството претърпява провали и колегите му искали да говорят по много за това.
