Като парламентарна група ще направим всичко възможно да има максимално присъствие от наша страна в пленарната зала за дебатите и гласуването на новия вот на недоверие към кабинета „Орешарски”. Това каза на пресконференция председателят на БСП и на ПГ на "Коалиция за България" Сергей Станишев в отговор на въпрос какви мерки ще предприемат да осигурят кворума след като част от Парламентарната група на „Атака” сега е във Виена.
"Вижте колко нелепо ще бъде за пореден път парламентарната група, която внася вот на недоверие, да не желае да има дебати", посочи Станишев. Политиката на ГЕРБ цели само едно - дискредитация на българския парламент, неговото дестабилизиране и обезсмисляне в очите на българските граждани, коментира той.
По думите му ГЕРБ са слаби в дебатите и затова използват процедурни хватки. Стремят се да девалвират и инструмента вот на недоверие, каза Сергей Станишев, цитиран от БТА.
На 10 октомври ГЕРБ поиска оставката на правителството заради провал на регионалното развитие и инфраструктурата. Лиляна Павлова обясни, че мотивите към искането на вота са преди всичко в цялостното усещане за провал.
Първият вот на недоверие към кабинета „Орешарски” съвпадна с правителствените отчети за свършеното през първите сто дни от управлението на фона на продължаващи масови протести.
Първоначално опозицията възнамеряваше вотът на недоверие да е за цялостната политика. Впоследствие от ГЕРБ смениха тактиката и решиха да направят серия от вотове по секторните политики. Според лидера на опозицията Бойко Борисов причината е, че във всеки от ресорите правителството претърпява провали и колегите му искали да говорят по много за това. Така първият вот на недоверие към правителството на Пламен Орешарски е за политиката по отношение на инвестиционното проектиране и специално ангажираното с нея министерство.
Заседанието на парламента на 25 септември, посветено на дебатите по вота, обаче се провали заради липса на кворум. Избраниците от ГЕРБ не се регистрираха, а представителите на Атака изобщо не се появиха в пленарната зала. На следващия ден председателят на парламента Михаил Миков използва процедурна хватка и след ръчно преброяване беше гласувано и вотът беше отхвърлен.
