Есенният политически сезон бележи стабилизация в картината на общественото съзнание. Съдбата на правителството на Пламен Орешарски продължава да е въпрос, който дели българите на два лагера с противостоящи мнения. Това сочи изследване на „Галъп интернешънъл”. Мобилизацията сред привържениците на БСП продължава да води до лека преднина пред ГЕРБ, както и до малко по-високо доверие към Сергей Станишев в сравнение с Бойко Борисов. Тази картина се запазва вече в три поредни месечни изследвания на „Галъп”.
45% подкрепят протестите срещу правителството, а 44% - не. Почти същото е разпределението на мненията и по отношение на въпроса трябва ли правителството да подаде оставка, както и трябва ли протестите да продължат. Контрапротестите се ползват с одобрението на 35% от българите, а 51 на сто не ги одобряват.
Хората с по-високо образование, доходи, по-младите, привържениците на партиите в дясно от центъра са сред противниците на настоящото управление. Откритата намеса на ГЕРБ в протеста, обаче, не среща преобладаващо одобрение, дори и в споменатите групи, въпреки че привържениците на ГЕРБ я подкрепят.
На въпрос за участието на организирани симпатизанти на ГЕРБ в протеста 58% отговарят, че не одобряват, а 22% - одобряват. Потвърждава се хипотезата за консолидация на електората на социалистите, която най-вероятно се дължи на защитната позиция, в която БСП изпадна. Индиректен показател за мобилизацията сред привържениците на партията е и лекият превес на онези, които смятат, че БСП би спечелила предстоящи избори пред онези, които очакват ГЕРБ да ги спечели.
Потенциалът на Реформаторския блок остава видим. На хипотетичния въпрос от типа „бихте ли гласували” блокът получава шест на сто положителни отговори. Шансове да бъдат в следващия парламент запазват и НФСБ и „Атака”. Към този момент, това, разбира се, не могат да бъдат прогнози за реален изборен резултат.
През този месец няма съществена динамика в доверието към основните институции и личности. В челото закономерно продължават да са личности, които остават по-далеч от текущия политически дебат - еврокомисарят, столичният кмет, настоящият и бившият президент, главният прокурор.
Вероятно именно заради по-трайната намеса на президента в текущия политически процес, президентската институция не се ползва с нивата на доверие от повече от 40 и близо до 50 на сто в първата година и половина на мандата. Личното доверие в Росен Плевнелиев пък за момента остава на нивата от август - 37% от българите имат доверие в него. Бойко Борисов се стабилизира на нива на доверие от 20 и над 20 на сто от пълнолетните българи. Данните от идните месеци ще покажат дали това е част от общата посока на стабилизация, дали е моментно явление, или е начало на растеж. Дори да става дума за стабилизация, тя е на по-ниски от преди нива.
С най-високо доверие сред анкетираните се ползва еврокомисарят Кристалина Георгиева - 48% отговарят положително на въпроса „имате ли й доверие”. Следват столичният кмет Йорданка Фандъкова - 44%, президентът Росен Плевнелиев - 37%, президентът 2002-2012 г. Георги Първанов - 35%, главният прокурор Сотир Цацаров - 32%, премиерът Пламен Орешарски и омбудсманът Константин Пенчев - с 31%, лидерът на БСП и президент на ПЕС Сергей Станишев - с 27%, вицепрезидентът Маргарита Попова с 25% доверие, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов - с 22%.
Нивата на доверие в правителството напомнят нивата в последните месеци на управлението на Борисов и в първите месеци на управлението на Тройната коалиция. Недоверието към правителството чувствително преобладава, но в същото време показателите се стабилизират - след обичайните благоприятни първи дни и последвалото сериозно разколебаване на доверието при назначаването на Делян Пеевски.
Стабилизацията води и до известно успокояване на очакванията за икономиката и личните финанси. За да се потвърди, обаче, подобно наблюдение, трябва да изчакаме данните от идни месеци, защото студеният сезон е традиционно предизвикателство към всички управляващи. В есенно-зимните месеци ще се провери дали стабилизацията е трайна - трябва да се изчакат поне данните от октомври, за да се правят обобщения в тази посока.
Редовното изследване на „Галъп” е проведено от 12 до 19 септември 2013 г., представително е за пълнолетното население на страната и обхваща 1013 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 г. насам.
