Михалевски: Ходът на ГЕРБ е удар в основите на парламентарната демокрация
Михалевски: Ходът на ГЕРБ е удар в основите на парламентарната демокрация / снимка: БГНЕС

По-скоро е диагноза да внесеш искане за вот на недоверие и дебати, а сам да бламираш заседанието, коментира в интервю за Дарик председателят на парламентарната комисия по регионална политика Димчо Михалевски. По повод отказа на ГЕРБ да се регистрират в началото на днешното заседание, което провали обсъждането на първия вот срещу кабинета „Орешарски" Михалевски напомни, че утре изтича седемдневният срок, в който могат да се проведат дебатите.

Депутатът от левицата призна, че новото министерство на инвестиционното проектиране, което е предмет на вота, е създало известен трус в системата, но пък си струвала дългосрочната цел - страната да има устойчива среда за инвестициитe.

Успя ли да ви изненада ГЕРБ с този ход да не се регистрира на заседанието, на което трябваше да се обсъди внесеният от тях вот на недоверие?

Честно да ви кажа, такава висота на постижението, което регистрира ГЕРБ, не съм очаквал. Защото да внесеш мотиви и искане за дебат по най-тежкия конституционен механизъм - за искане на вот на недоверие на правителството и сам да бламираш възможността да се реализира заседание на парламента очевидно по-скоро е някаква диагноза, отколкото политически коментар за действия или цели, които имат. Това за мен е крайно необяснимо.

Успяхте ли да разговаряте с колегите си юристи, какво се случва, ако за втори ден това се случи?

В конституцията текстът е ясен и той гарантира на всяка една опозиция правото в съответните срокове - от три до седем дни от внасянето на мотивите, да се разгледа задължително този вот, който и да е той и откъдето и да идва. Утре е последният възможен ден и ако не се случи утре, практически ще се счита, че вотът е оттеглен. Т.е. ако и утре ГЕРБ не се регистрират и няма кворум в залата, това означава, че те сами оттеглят и се отказват от този вот.

Т.е. липсата на заседание днес не спира часовникът на броене на тези дни?

Не, не го спира. И просто трябва да бъде изпълнено. Смятам, че независимо от техните залитания - първо щяха да искат вот за цялостна политика, което беше напълно безумно, на 120-тия ден да искаш вот за цялостна политика и то само пет седмици преди разглеждане на закона за бюджета за 2014-а, който е най-големият инструментариум за всички политики, после очевидно разбраха несъстоятелността на цялостен вот и залитнаха в един частичен вот, който едва ли би могъл да бъде причина правителството да си подава оставката. Още повече, че министерството на инвестиционното проектиране е чисто нова структура. Ясно е, че всяко ново министерство се нуждае от време, за да набере инерция. Но аз смятам, че въпреки и дебатите, които имахме дори в нашата парламентарна група за полезността на тази структурна промяна, защото за разлика от ГЕРБ в БСП има свобода на мненията и всеки може да се изразява и да слага аргументи, не смятам, че този вот е състоятелен. И може би пък колегите от ГЕРБ да са разбрали неговата несъстоятелност, но по-честно е да отидат в деловодството на НС и да си изтеглят вота, а не да правят тези циркове, които вече бият директно в основата на парламентарната демокрация и на конституционния ред на страната. В крайна сметка съотношението на силите в парламента го е решил българският народ. И така или иначе ние сме служители на хората, които са ни изпратили там, и трябва да си вършим работата.

Това по технологията на този акт на опозицията в лицето на ГЕРБ. Ако трябва да говорим по същество, казахте да, ако дебатите бяха стартирали, то те щяха да са за едно ново министерство, което още не е показало почти нищо от същината на работата си. Още при гласуването на правителството и вие дори не скрихте резервите си по адрес на създаването на ново министерство. С днешна дата бихте ли признали, че кабинетът си създаде повече главоболия и повече напрежение дори само заради структурната промяна?

Проблемът със създаването на тази нова институция или опцията, която направи министър-председателят, има две страни. Едната е ясното съзнание, че една чисто нова структура създава трус в системата, изисква време, изисква много субективен потенциал, за да може да заработи. Това от една страна са рисковете, които могат да стоят пред всяко едно ново министерство. Назад във времето ние сме били свидетели, че и в по-по-предното правителство имаше нови министерства, на които също им трябваха месеци наред, за да заработят. Ще ви припомня, че това беше министерството на извънредните ситуации в периода 2005-2009 г. От друга страна обаче, във фокусирането на три основни задачи в това министерство има потенциал. Не мога да не го призная като специалист. Макар и изведени от МРРБ, това са темите с доразвиването на покритието на страната с кадастрални карти. Ще припомня, че през последните четири години ГЕРБ не мръднаха с 0,01 на сто покритието, защото не инвестираха нито един лев, при положение че създадените кадастрални карти от близо 18,67% генерираха достатъчен ресурс за това, но те бяха прибирани от Дянков в бюджета. Второто са общите устройствени планове, които са много важен инструмент за прекъсване на корупцията на местно ниво и рекета върху инвеститорите и създаване на траен статут на ползването на земята, което ще ограничи всякакви злоупотреби като случая „Дюнигейт" или други такива случаи и ще облекчи силно времето, в което инвеститорите могат да ревизират своите проекти. И третото е създаването на функцията на новото министерство да извършва единен държавен надзор и стандарт за преглед на големите проекти. Тези три неща са изключително важни за подобряване на инвестиционната среда и увеличаване на скоростта на инвестициите. Аз ще припомня, че България без да генерира в дългосрочен план, поне 20-25 години напред устойчива среда да идват инвестиции в България, ние няма да мръднем от мизерията, в която се намираме. Т.е. това е стратегическа цел. Тук вероятно министър-председателят има предвид, че иска да съсредоточи една институция не просто за един мандат, а да я прицели малко по-дългосрочно. От тази гледна точка си струва, но пак казвам, от другата страна тежи новостта на тази институция, субективният фактор и тук, разбира се, има дебат и процес. В следващите месеци и седмици ние трябва да помогнем на това министерство, за да осмисли своята дейност и да се концентрира в тези три фокуса, които казах.

Предполагам, че и до вас са стигнали оплаквания на хора от строителния бранш, че малко или много всичко това и разделянето на функциите блокира някои процеси по издаване на разрешителни, забавя донякъде работата им в тежък момент и за този бизнес.

Това беше валидно в първите петдесет дни на това правителство, докато приехме промените в Закона за устройство на територията в разделяне на функциите на двете министерства. Тогава имаше несъответствие от текстове в действащия ЗУТ и структурата на Министерския съвет. Но след 18 юли това вече не е факт. И двете министерства работят с пълните си правомощия, така че това нещо е преодоляно. Това беше обективна даденост, която трябваше да бъде свършена през парламента.

Изчистиха се тези забавяния.

Да. Направихме промени в над 80 закона, като водещ беше Законът за устройство на територията. Така че това приключи на 18 юли, преди два месеца и половина.

Стратегически е важно да чертаем среда, в която да залагаме по-добри условия за инвестиции, казвате Вие. Как обаче всичко това се вмества в условията, в които работи този кабинет? Времето е дефицит като че ли.

Много сте права. Първо, ние трябва да създадем тази среда. В момента знаете ли един инвеститор пред какво се изправя? Първо той отива и започва да доказва на държавата и общините, че на определеното място или територия може да се построи неговият обект. И тъй като в масовия случай няма общи устройствени планове, той започва да изготвя частични ПУП, които му костват от една до три години, съпроводени с целия рекет, забавяне и всички допълнителни разходи и най-вече непредвидимо като време. А когато един инвеститор не може да си направи прогноза на паричния поток и времето на реализация на инвестициите, в най-честия случай просто не реализира инвестицията си.

Второто, към което сме се прицелили и трябва бързо да го свършим, като вече дори работим по него, е облекчаването на цялостния инвестиционен процес по отношение на одобрение и реализация на инвестицията. Това е свързано с екологично одобрение, технологично одобрение на проекта. Имаме сериозната амбиция да съкратим двойно срока, да предвидим ясни регламенти на цялата държавна и общинска администрация, императивни срокове. Т.е. ако не успеете до тази дата, приемаме, че има мълчаливо съгласие на институциите и продължаваме напред. Т.е. защитаваме инвестицията. И разбира се, даване на ясни права на всички заинтересовани страни, в това число и екологичните организации кога могат да се намесват при пълна прозрачност на данните - текстови и графични, но в определени прозорци, в които те могат да изразяват своето мнение. Защото в момента сме свидетели на поредица от системни действия, които много приличат на рекет срещу инвестициите, а това в крайна сметка не е полезно за България.

Да не отворите нов фронт срещу екозащитниците?

Не, искаме да въведем правила. Защото правилата изключват непрозрачността. А когато няма правила, има възможност за всякаква злоупотреба, дори и облечена в най-благородни намерения. Така че новото Министерство на инвестиционното проектиране има своя смисъл, има своите рискове, но иска и от нас да работим за него. И не е състоятелно на 120-ия ден, току-що тръгнало... В последните два месеца успяхме да направим две съществени неща - убедихме финансовият министър и от следващата година държавата ще инвестира до 10 млн. лв. за разширяване на изработването на кадастрални карти в страната. Ето първия ход. И вторият е, че имаме договореност в ЕК в лицето на Генерална дирекция „Регионална политика" да се отделят първите пет милиона от ОП „Техническа помощ" незабавно. Буквално октомври-ноември ще стартира процесът за изработване на ПУП първа фаза на няколко десетки общини, като разбира се това ще продължи и в следващата програма „Добро управление". И разбира се, финансиране от националния бюджет. Това са конкретни стъпки и те не могат да бъдат приравнени с думата провал, каквато съществува в мотивите на ГЕРБ по отношение на тази политика.

Не дадохте ли обаче хляб с това аргументирано, но според опонентите ви механично разделяне на министерствата на регионалното развитие и инвестиционното проектиране да се говори за политическо и партийно парцелиране на двете сфери? Веднага се каза: ето, БСП са тук, а ДПС ще владеят новото министерство.

Не виждам БСП да са с политическа фигура в регионалното министерство.

Има го този момент.

Няма такава фигура. Не мисля, че и механично е разделено. Това, че има политика в разделянето... Думата политика и политическо не са мръсни. Да, това е политика, която настоящият кабинет е решил да приложи. И както виждате, за разлика от ГЕРБ ние имаме дори свободата да критикуваме своя кабинет, но да допринесем за нещо, а не с деструкция и разрушение. Защото това, което днес направи ГЕРБ, е удар и деструкция върху цялата система. Смятам, че България се нуждае от този свободен дебат. Дори да има грешки, парламентът е мястото, където трябва да се дебатира, да се излагат и плюсовете, и минусите, да чува обществото и да се вземат най-правилните политически решения.

Тушира ли се недоволството, което се чу и от средите на левицата срещу назначението на новия заместник-министър Джейхан Ибрямов?

Те не лежат на някаква субективна основа спрямо конкретното лице. Вероятно човекът има много качества. Аз го познавам частично, чувал съм от медиите за него. Единственото, което сме изразили и аз лично, беше, че не съм убеден, че неговата професионална подготовка е най-съответстващата на позицията, която заема. Но в крайна сметка това е някакво решение на министър-председателя. Вероятно предложено. Местан ясно заяви, че това е и политическо решение. Очевидно господин Ибрямов е облечен в доверието на своята партия. Нека да видим какво ще направи. Ние, разбира се, ще бъдем както помагащи, така и критично стоящи не само спрямо неговата дейност, но и на целия политически кабинет на Министерството на инвестиционното проектиране. Но пак казвам, основната цел е да може това стратегическо звено, защото аз така го виждам като решение на министър-председателя, наистина да бъде осмислено с конкретни действия. Първите стъпки са направени.

Реални резултати обаче кога ще чакаме?

Това е реален резултат - 10 млн. за кадастрални карти, 5 млн. - за общи устройствени планове.

Трябва да го видим записано в бюджета.

Ще го видите до пет седмици. Там е много елементарно. Досегашните кадастрални карти генерират финансов ресурс от държавни такси около 19 млн. Разходите, които Дянков от тези 19 млн. отпускаше на агенцията, бяха 10 млн. Останалите 9 млн. ги прибираше. Парите ги има. И това е може би най-продуктивната програма, защото с тези 10 млн. ще изработим примерно още три-четири-пет процента покритие, които ще донесат още 5 млн. лв. приход в по-следващата финансова година. Т.е. това има дълбок смисъл. Честно казано, аз като професионалист не разбирах действията на Дянков. Той очевидно не разбираше за какво става дума.

Дано всичко, което се залага, се случи като резултат, за да има смисъл това кадрово и управленско решение на кабинета. Доколко и как БСП успява да влияе на решенията на правителството? Един задаван от старта на това управление въпрос.

Като най-голямата група в мнозинството, което подкрепя кабинета, ние имаме решаваща роля в гласуването на законите и подкрепата на различните мерки на правителството, така че инструментариумът е в наши ръце.

Имате ли тежестта да се произнасяте по кадровите въпроси, преди да са станали факт и да не ги научавате от медиите? Имаше решения, за които останах с усещането, че сте изненадани.

Аз съм се замислял въобще за практиката на кадрови назначения в България при всяко едно правителство в последните над 20 години. И с безпристрастен поглед ще видите голямата степен на случайния характер, който се получава. Но това е нашата народопсихология. Много пъти дори и защитата на някой кадър от уволнение, като сега ГЕРБ ни обвинява, че имало чистка, макар че най-колосалната чистка, извършена в целия преход, беше при управлението на ГЕРБ. Там нямаше прошка до чистачката в училищата. Ще видите, че има много случаен характер на различни видове лични познанства на този или онзи. Ние като партия се стараем по ключовите назначения да имаме отношение по отношение на професионалните качества, тяхната лоялност към програмата на правителството. Това е задължителен елемент - може да е голям професионалист, но ако не е лоялен към политиката на правителството, съжалявам, но няма как да играем в един отбор. Това е колективна игра и трябва да има единодействие и единомислие.

Доколко ви чува в детайли кабинетът?

Всичко е субективно. И този кабинет е такъв, и тук има случаен характер на някои назначения, не винаги обясними. Ние също имаме някои въпроси по някои назначения. Но никое назначение, никой министър не е завинаги. Това не трябва да се забравя. И тук е силата на левицата - че ние можем да поискаме отговорност. Спомнете се в миналия мандат някой смеел ли е да иска отговорност извън едноличният началник на правителството тогава? Нямаше такива хора. Дори не си позволяваха да изразяват критики.

Дано бъдете достатъчно критични, това винаги е от полза.

Това е ключово, защото пред нас стоят тежки задачи - икономиката е уязвима, демографията е катастрофирала. Ние трябва да структурираме ново бъдеще на България. И тук трябва да има страшна степен на критика, на честност и откритост, готовност да се отстъпи, да се приеме компромис, но трябва да построим нещата по нов начин. Не е лесно. Манталитетът на цялата политическа класа в тези 20 години е доста изроден, доста други ценности са се насадили в съзнанието, ако погледнем глобално тази група от хора. Според мен тя постепенно, дори може би по-радикално трябва да бъде обновявана с повече млади хора.

Дай боже тази промяна да се случи. Има нужда не само политическата класа от тази промяна. Самото общество зрее и е нужна такава промяна.

Обществото също трябва да бъде активно и ангажирано, защото това е общо усилие. Това не е усилие на нито една партия, на нито един парламент или едно правителство. Това е обща задача. Но хората усещат. Те искат правила, искат да се подреди системата така, че да знаят своите задачи, да знаят като изпълняват тези задачи, какво биха получили и това е най-нормалното човешко чувство. И според мен ние сме длъжници като цяло за да го артикулираме и създадем. Тези дебати в парламента трябва да бъдат съсредоточени към това, към тази цел. Не да се надговорим, да се надприказваме, да се надцакаме едни други, а резултати.

Липсва ми коефициентът на полезно действие в пленарна зала.

Ето един извод от този вот, макар и не много смислен, но ще го има - да се каже каква трябва да бъде тази структура и каква трябва да бъде нейната цел, да сложим времеви репер и да кажем, че когато го стигнем, очакваме да се случи това и това. И когато отидем до този репер да кажем това се случи, тоест ние успяхме или не успяхме.

Да се оцени успех или провал.

Това е честният подход.