Придобивките на онова време не са забравени и впечатляват младите хора
Придобивките на онова време не са забравени и впечатляват младите хора / снимка: БГНЕС, архив

18% от българските младежи биха искали да живеят по времето на Тодор Живков, сочат данни от изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) на тема „Образованието за комунистическия режим и европейските демократични ценности на младите хора в България днес”. Резултатите от проучването, осъществено през юни т.г. сред 1100 младежи между 15 и 35 години, бяха оповестени от социолога Васил Къдринов, директор на Центъра за съпротива срещу тоталитаризма „Хана Арент”.

Проучването показва, че профилът на младежите, които биха искали да живеят по времето на Тодор Живков, включва живеещите в селата, безработните и ромите на възраст между 30 и 35 години, коментира Къдринов. В отговорите на въпроса за плюсовете и минусите за обикновения човек да живее под управлението на Тодор Живков преобладават натрупвания в отговорите за плюсовете.

Въпреки че като цяло управлението е възприемано като недемократично, придобивките на онова време не са забравени и впечатляват и до днес младите хора, коментира социологът. По думите на Къдринов в знанието на днешните млади хора за тоталитарния режим съществува огромна празнота. Мнозинството от тях не знаят нищо за ключови събития: 62% се затрудняват да посочат причина за смъртта на Никола Петков, 51% не са наясно как точно е загинал Георги Марков и не са чували за неговите „Задочни репортажи”, 85% не знаят нищо за полския профсъюз „Солидарност”. За 49% от изследваните Освиенцим е непозната дума, а 56% не свързват с нищо конкретно Холокоста.

Къдринов посочи, че 88% от младежите нямат представа какво представлява пакта Молотов - Рибентроп, а две трети от тях не знаят какво са правили българските войски в Чехословакия през 1968 г., отбелязва БТА.

За 3% от изследваните лица ГУЛАГ е интернет търсачка, а отделни отговори свързват понятието с „вид ястие” (вероятна аналогия с гулаш). Кариерата край Ловеч за част от
младежите е каолиново находище, а думата „кулак” се оказва непозната за тях с предположения, че е синоним на каруцар, природно бедствие или шофьор.

Къдринов изрази надежда, че изследването на НЦИОМ, финансирано от Европейския парламент и осъществено с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер”, ще послужи като отправна точка за промяна на образователната политика у нас. Той добави, че
учебниците по история би следвало да бъдат пренаписани така, че младите хора у нас да учат за престъпленията на комунизма така, както учат и за нацизма.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

България