Парите за земеделие-навреме и повече наука в аграрното образование
Парите за земеделие-навреме и повече наука в аграрното образование / archive.dariknews

„Модерното земеделие е ключът за излизане от националната криза. Затова обаче са нужни средства и държавна политика с приоритети за децата, които постъпват в нашите училища", каза директорът на ПГ по лозарство и винарство „Ал. Стамболийски" в Плевен на срещата със земеделския министър проф. Димитър Греков при посещението му в гимназията. Той пристигна в Плевен за да се запознае с резултата от направената от Министерство на земеделието инвестиция от 70 000 лв. за подмяна на дограмата на два от етажите на учебната сграда. 
Министърът коментира, че сумата е малка, но все пак е една стъпка и разликата е очевидна. Сега предстои саниране на сградата, с което ще се намалят средствата за отопление.
В тази връзка, той каза, че в следващия програмен период се предвижда 74-те училища в страната, които са към МНЗХ да бъдат бенефициенти по Програмата за Регионално развитие по която се предвижда сумата от 50 млн.

Парите за земеделиенавреме и повече наука в аграрното образование
netinfo

По време на гостуването си, министърът на земеделието и храните проф. Греков обясни пред журналисти, че приоритетите за селското стопанство са много, но на първо място поставя навременното получаване на субсидиите за земеделските производители. Той посочи, че в това отношение първата крачка в актуализацията на бюджета ще бъде, между 20 и 30 % да се получават в период, който е необходим за дейността на производителите. Като пресен пример, министърът посочи есенната кампания, в която са нужни средства за прибиране на реколтата и засяване на културите и затова според него през октомври и ноември, земеделските производители трябва да получат част от средствата.

В по-дългосрочен план, според Греков е необходимо да бъде създадена и разработена пътна карта за напоителни системи на България.
Той уточни, че за сега става дума за изработката на проект, а не за изпълнение, защото за целта ще са нужни много средства и в тази връзка министерството е направило една крачка към търсене на възможности от Световната банка за разработването на общи тръбопроводи, които да достигат до определени области и части на Северна и Южна България.

По отношение на недостига на средни специалисти в селското стопанство, Димитър Греков каза, че трябва да се обърне внимание на науката в аграрното образование. "Много ми се иска в следващия програмен период, към всяка програма да има определено място за науката. Ние няма да можем да вървим напред без иновации, които да внедряваме в земеделското производство", каза министърът и добави, че сме стигнали дотам, да купуваме чужди семена и сортове.

Той поясни, че земеделското производство е регионално и затова трябва да има местни - адаптирани сортове и породи, които да отговарят както на почвените, климатични и географски изисквания, така и на традициите в дадена страна, а България точно в тази област има страхотен потенциал.

Във връзка с образованието, бившият народен представител Румен Петков, който участва в срещата подчерта, че би било добре по-интензивно на се заговори за идеята по изнасянето на представителство на Пловдивския университет в Плевен - тема с няколкогодишна история.

Той припомни, че в региона има няколко селскостопански института като два от тях са в Плевен и това би мотивирало младите хора да видят перспектива, започвайки средното си образование в Плевен, Враца, Левски , Кнежа и така по естествен път да развият образованието си в този толкова чувствителен за Северна българия сектор.
Румен Петков посочи, че в оставащото време до края на годината би било добре, с участието на ръководството на гимназията по лозарство и на Академията в Пловдив да се намери стъпката, която да гарантира развитието, защото преподавателският потенциал в Пловдив е много голям и би могъл да намери реализацията си и в Плевен. Това от своя страна би станало една много сериозна основа за доразвиването на тези селскостопански институти, които са на територията на Северна България.
Петков посочи, че наличната материална база ще спомогне проблемът да бъде решен, без влагането на особени капиталови инвестиции, а същевременно ще даде възможност за всички млади хора, които виждат перспективата си в земеделския сектор.

В тази връзка, проф. Греков се ангажира да поднови процедурата като припомни:"Ние започнахме този процес, но за съжаление, предишното правителство ни го спря. Направени бяха два проекта за акредитеция на такива филиали - за Добрич и за Плевен". Министърът обясни, че сега предстои да проектът да бъде пуснат за акредитация в Националната агенция по оценка и акредитация. Той изрази надежда, че правителството и Народното събрание ще бъдат благосклонни и по този начин ще се спомогне за създаването на една академична среда в Плевен.

Проф. Греков обяви, че от 16 септември вече има „Дирекция образование" към Министерството на земеделието и храните.

"Това не се беше случвало отдавна напротив, беше ликвидирано и сведено до двама служители, които работят като „Дирекция финанси" така че, това което структурирахме като дирекция е едно начало, което трябва да започне да развива тези идеи.
Министърът подкрепи идеята с факта, че икономиката в България работи ефективно единствено в областта на земеделското производство и само то дава положителен прираст в икономиката.

На срещата на министър Димитър Греков в ПГ по лозарство и винарство в Плевен присъстваха плевенските депутати от Коалиция за България Васил Антонов и Димитър Кочков, бившият народен представите от БСП Румен Петков и областния управител Илиян Йончев, заедно с главния секретар на Областна администрация Емил Димитров.