Иновациите в българското образование са забранени, тъй като няма нормативна уредба, която да позволи на директорите и учителите да правят промени - учениците са превърнати в слушатели, като се оценяват техните грешки, а не постиженията им. Това коментира в интервю за Дарик председателят на Сдружение „Професионален форум за образованието" Юрий Анджекарски.
Според него тъкмо иновациите в класните стаи ще дадат шанс на образователната система да се развива. „Образованието изобщо изостава не с години, а с векове - като прогнозите на световно ниво сочат, че училището ще влезе в остра криза след 2017 г., не само заради технологиите", обясни Анджекарски.
Цялото интервю може да чуете на Radio.DarikNews.bg
Ако с няколко думи трябва да очертаем картината в българското училище днес, преди старата на поредната, аз я наричам поредната нулева година за реформите в образованието, каква е тази картина?
За съжаление, трябва да кажем, че тъй като сега е актуално да говорим за голямата политика, за проблемите, за протеста. Но тъжната истина за образованието е, че връщайки се назад, дори 3-4 правителствени екипа не успяха да разработят един по-добър законопроект, който да се реализира. Правеха се опити за обсъждане, но като че ли това, което се изпусна е, че е необходима нова философия на образованието, необходима е нова социология на образованието, необходима е не просто реформа, а да се създаде една законодателна възможност за развитие на образованието, защото то изостава не с години, а с векове. Изостава не само в България. Защото както физиката не е само българска или американска, английска и френска, както географията също не е, така и педагогиката е педагогика -световна. И за съжаление, много от проблемите не са решени не само в България, те не са решени и в света.
Да, но винаги се дава за пример онова, което показват нашите ученици през последните години, на общия фон на европейските ученици. Продуктът, онова, което показваме като резултат, то се вади на бял свят, че ние, видите ли, сме по-зле. Кое е проблемно? Може ли да се степенува, когато говорим за учебни планове, система, липса на млади преподаватели, мотивирани хора?
Ако се върнем към една от най-продължителните стачки в новата история и аз като социолог трябва да кажа, че всички социолози в онова време, да не изброявам актуални имена като Харалан Александров и други такива, всички застанаха на позицията срещу учителите. И обществото в момента ще изсърба една каша, забъркана тогава, когато на тази седянка не се разбра, че световната и европейска практика е учителят да бъде изравнен като статус с лекаря и държавния защитник-с адвоката.
Казвате, че отношението, дори и на обществото към преподавателите, към учителя, към професията е проблема?
Към тази професия. Никой не поставя под съмнение частния зъболекарски преглед, но още тогава и сега продължава да се говори иронично и скептично за частните уроци, които са една нормална частна практика. Тя е също толкова морална, колкото частната адвокатска консултация, колкото зъболекарският или лекарският преглед.
Може би частните уроци не биха дразнили нито родители, нито обществото като цяло, ако наистина в училище се случваха добрите неща. Тук вие можете да бъдете много критичен.
Тук, за училището, сега няма да имаме толкова време, за да погледнем прогнозите, които се правят от американци и от руснаци по една система "Форсайт". Общо взето, се очаква училището да влезе в остра криза след 2017 година.
Защо? Защото технологиите тогава ще го изместят?
Да, това също е съществено. Да кажем, че ние продължаваме по инерция да говорим за модернизация на училището. А истината е, че модерността, модернизацията, тя остана някъде в 20-ти век. Модерните времена са времената на Чарли Чаплин. Сега ние трябва да говорим за други възможности. И освен това искам да кажа, че ако училището не се е компютъризирало, това не означава, че ученикът не се е компютъризирал.
Той е в Google, в интернет.
Разбира се. Той е и във Facebook и въпросът е - къде е „образователният Facebook", къде е тази образователна облачна среда, която отговаря на съвременната комуникация, на съвременния начин на общуване на младите хора. Тази промяна не може да не се случи. Вие казахте преди малко в разговора, че 3% са младите учители, за съжаление. Това ние го говорихме преди 5-10 години, защото тази прогноза можеше да се направи. Беше очевидно, че натам се отива. И тя ще се задълбочава.
Да, а какво правим след три-четири години?
Промяната не е в това, че ще дойдат млади учители. Промяната е в това, че голяма част от образованието ще започне да се случва извън образованието, извън училище. И въпросът е, шансът на училището е, как то, в някаква степен, да престане да бъде традиционното училище, в което учениците сякаш интелектуално маршируват. Т.е. трябва да приключим с интелектуалната маршировка, с представата, че в едно и също време учениците трябва да правят едно и също нещо-да следват един учител, а учителят като един грамофон на просвещението трябва да върти една и съща плоча на ден по няколко пъти, в различни класове.
„Всичко от - до", както казваше Тодор Колев в една стар чудесен филм - часът, продължителността му...
Ученикът не е тухла в стената. Другото нещо е- какво ще стане, имаше едни интересни прогнози. Питат един ученик: Какво бъдещо училище си представяш? И той казва:Училище, в което учителите ще са компютри. А другият до него допълва: Може би ако не компютри, то холограми. Наистина учителят е живия контакт. Учителят е човекът, който трябва да каже онова, което не може да бъде прочетено, не може да бъде чуто от компютъра, не може да бъде copy-paste в интернет. Т.е. това е живото човешко общуване, което е съвсем друга постановка и друга роля на учителя.
Да, но в момента родните учители, било волно или по неволя, спазвайки дадени указания, се принуждават, някои със сигурност прилагат и други иновативни методи, но са принудени да рецитират онова, което е написано в учебниците.
Казахте за иновативните методи. С прискърбие трябва да кажем, че няма иновации в средното образование. В смисъл, че иновациите са забранени. Законово не е разрешено нито на учителя, нито на директора да прави някакви промени и не е очертан никакъв кръг на позволени компетентности. Тоест ние в момента продължаваме, вече толкова години, да имаме липса на нормативна уредба за иновации в средното образование. Това, което беше готвено и по едно време аха да се случи- министърът да подпише наредба за иновации в средното образование, изведнъж пак юристите видяха, че няма такива законови основания той да утвърди такава наредба.
Това означава, че ако един учител прецени, че един час от 45 минути не е достатъчен да се направи някаква интересна дискусия, за да може по друг атрактивен начин да представи урока...
Реши да направи блок от удвоени часове, да промени архитектурата на класната стая, да подреди чиновете в кръг. Това може да бъде винаги оспорено.
Може той да бъде санкциониран?
Да, защото това са промени, които не са му разрешени и не са допустими. И не само това. По принцип няма яснота за възможностите. Например партньорството - работа по двойки, в екипи, екипната работа в училището се наказва като подсказване. Наказваме се за грешки. Т.е. ние сме лишили детето от правото да греши. А къде да греши детето, ако не в училище? То там се учи.
По-добре там да греши, отколкото в живота.
Идват стажанти при нас, ние също имаме стажанти от специалността неформално образование на СУ, от УНСС и от други университети. Всеки ден работим с екип стажанти, наистина прави впечатление една пасивност. Няма предприемчивост, няма инициативност. Чакат се задачи, да бъде поставена задача: сега какво аз да направя? Ами нищо няма да направиш, защото ти не се ориентираш в проблемната ситуация.
Всичко това тръгва от матрицата в училище.
Точно така. Тръгва от оценяването на грешките, не на постиженията. Не можем да кажем, че в законопроектите няма добри моменти. Добър момент беше въвеждането на портфолио на ученика. Тоест да оценяваме ученика по неговите постижения, а не по неговите грешки. Не да му тикаме в носа какво той не е успял, а напротив училището трябва да го вдъхновява, и учителят. Учителят трябва да го вдъхновява, да го насърчава, а не да го наказва, да го удря непрекъснато по носа: не пипай тук, не пипай там. Това започва, разбира се, от по-ранна възраст. И в семейството, за съжаление често се случва.
И вместо да работят в екип двама души като вид отбор, за да дадат повече от себе си, ние какво - пишем 1-ца за подсказване?!?
Няма време, защото в 40-минутния час, половината от учениците са осъдени на мълчание. Те няма да могат физически да получат думата, за да кажат нещо. Те могат нещо да напишат, нещо да предадат като материал. И те трябва да слушат, т.е. ние сме превърнали учениците в слушатели.
Ако тази нужна реформа, за която говорите, това променено отношение, новата призма, която е нужна в училище, върви вече някъде извън България - ние колко сме изостанали във времето? Колко сериозно е това изоставане при нас? То тук не е стартирало, чисто нормативно, ако някой си го позволи е своеволие.
Да, истината е, че независимо от всичко, винаги е имало опити за алтернативни образователни модели, за училища, които са тръгвали по друг път. Ние имахме едно експериментално училище, имаше едно по-малко училище - "Зорница", друго училище в Илиянци работеше по системата на Плакроуз (бел. ред. системата на Хенри Плакроуз, прилагана в 98-мо Начално училище "Св.Св. Кирил и Методий " в София).
Да кажем, че вие сте ръководил единственото авторско училище, както го наричат.
Да, от 1990 да 2002 г. Това беше 151-во училище със профилиране по интереси и сега то е Национално средно общообразователно училище "София". Но за съжаление учебните планове и програми... Първо, една част от профилите като здравна профилактика с природни средства, ние създадохме средното юридическо образование - профил "Право", но голяма разлика е когато се включат повече от 2300 часа за 5-годишния курс на обучение, отколкото 1300 часа. А в общите профили са 900 часа.
Т.е. там децата са имали възможност по вашата идея, която е стартирала, да избират какво да учат?
Още в 8-ми клас те имаха годишна продукция, правеха изложби, правеха защити на курсови проекти.
Всеки е можел да намери сферата, от която да тръгне в развитието си.
Практиката мотивираше заниманието с теория. В този смисъл това бяха, на мен са ми го казвали наши гости от Англия, Франция, че ние се приближавахме до модела на един колеж. Аз ще вземе за пример, за да бъдем по-конкретни, ситуацията със спорта в гимназията.
Беше позитивна инициатива, която възникна в един момент, в обсъждането на законопроекта и в един момент някакви случайни реплики насреща и тази инициатива се оттегли. Но истината е, че за 40 минути не може да се проведе никаква нормална тренировка. За 40 минути не може да има разгряване, което да предотврати едни травми, които могат да се случат-късане на мускулни влакна и така нататък, не дай си боже. От една страна, от друга страна, просто 40 минути не стават за една пълноценна игра, за една пълноценна тренировка.
Но не само времево, а изборът на децата какво да спортуват е много важен.
Виждате, че колежанските спортове във върховите си постижения са близки до професионалния спорт. Тоест това е резерва. Това е, както едно време говорехме за масов спорт, и от него високото спортно майсторство. Ние го нямаме това в нашето училище, в продължение на повече от 10 години имаше спорт по избор. Тоест учениците избираха и те не един път, а две или три тренировки реализираха в обратна смяна-не между физиката и химията, да се изпотяват нездравословно и ненужно.
Ивет Лалова, която учеше "Издателки дейности и масови комуникации" в нашето училище, никога не е търчала из училищния двор по асфалта. Т.е. тя си е тренирала, както имаше републикански състезатели по скокове във вода, които бяха в ЦСКА.
Имали са достатъчното време и изборът да правят онова, което им е при сърце.
Да, от шаха през стрелбата, до ските. Все пак училищният двор не е място, където можете... има само 5-6 спорта, които са включени в програмата.
Ако трябва да обобщим, надеждата ви да се случи добра промяна?
Надеждата е в това, че има млади хора, има хора с педагогически опит - бих казал, че позитивният и негативният опит, ще бъде в основата на разработването на едни практически модели. И ние се надяваме, че в новия законопроект ще влезе една клауза, че министърът утвърждава наредба за иновации в средното образование. Т.е. да дадем възможност на образователната система да се развива, да диша, а не да търси някакви административни, бюрократични реформи.
А там вече от кадърните директори и учители ще зависи доколко те ще бъдат иновативни и ще развиват школата, които ръководят?
Да, именно. Можем да поздравим тези учители, тези директори. Слава богу, има такива учители и директори и те развиват това, което се нарича училищна политика. Защото училищната политика се прави от училищни ръководства, от педагози, които имат визия за бъдещото развитие.
