3% от данък общ доход да постъпват от догодина в общинските бюджети, това искат от Националното сдружение на общините в Република България. В интервю за Дарик изпълнителният директор на сдружението Гинка Чавдарова обясни, че това ще лиши държавната хазна от известни приходи, но ще й спести редовните изравнителни субсидии за всички общини.
Има опасност догодина такса смет да скочи с 30-40% в част от общините, ако не бъде замразен размерът на т.нар. наказателна такса за депониране. За това предупреди Гинка Чавдарова. Тя обясни, че след като тази година таксата за депониране е била повишена от 3 лева на 15 лева за тон боклук, за догодина действащата наредбата предвиждала санкцията да стане 35 лева на тон. Затова и от сдружението призовават за замразяване на размера на тази такса до 2016 г. и за промяна в Закона за управление на отпадъците.
Гинка Чавдарова посочи още, че властта е на път да повтори грешките от миналия планов период. „Оставяме отново хиляди села извън Европейския съюз - това са т.нар. бели петна, селата около градовете с население над 30 000 души", обясни Чавдарова по повод дефиницията, заложена в Програмата за развитие на селските райони. Ако този критерий се запази, според Чавдарова около 20% от селата в страната ще бъдат лишени и в следващите седем години от европейско финансиране за селските райони.
Покрай всички протести като че ли публиката не разбра имаше ли някакви пари за общините, за местните бюджети, предвидени в актуализацията на бюджета за тази година?
За съжаление не само широката публика, а и самите общини не разбрахме. Истината е, че бяхме много активни с предложенията, с гъвкавостта си да намалим част от нашите предложения. Но искането ни беше принципно - ако ще погасяваме неразплатени задължения към бизнеса, то общините сме най-големия длъжник. Просрочията на държавата са по-малки от общинските и това е нормално, защото голяма част от инфраструктурната дейност е при нас. Би следвало за бизнеса, който работи с общините, а проблемите за него са същите с тези дълги просрочия, с еднакъв аршин да мерим. И хайде да не са всички 160-170 млн.
Толкова ли са задълженията на общините към бизнеса?
Да, толкова са. Ние приоритизирахме някои от нещата и за най-неотложните плащания са около 60-70 млн., но не постигнахме никакво разбиране. А пък трябва да се отчита и това, че нашите поръчки, понеже и самите ни проекти са по-малки като стойност, се печелят от средния и дребния бизнес. С едната ръка всеки ден се кълнем, че ще подкрепяме средния и дребния бизнес, с другата ръка, когато става въпрос за коректност и изрядност, отново ги разделяме. И затова се чувстваме безкрайно нечути и неразбрани в процеса на така бързо извършаната актуализация. Но все пак се надяваме, че предстоят да се вземат съгласно промените с решение на правителството конкретни решения за част от средствата и сме готови макар и на частични предложения. Защото иначе по отделните министерства има разбиране за неотложни неща, а и ние проявяваме разбиране. Ето вчера имахме много полезна среща с министър Андреева и говорихме за нещата, които ние също усещаме, че има много остри конфликти и недоволство по места и за спешната помощ, и за нашите болници в рискови региони, за които тя беше поела ангажимент и се надявахме, че при актуализацията, тъй като там става въпрос за последното тримесечие, а вероятно 1-2 млн. ще бъдат достатъчни, за да оцелеят услугите за хората в тези планински, отдалечени райони и точно преди предстоящия зимен период. Тя има голямото желание и амбицията, ако при тази актуализация се яви възможност или от икономии за тази година за последното тримесечие да се подкрепят тези болници. Т.е. търсим възможност във всички сектори, в които има остра човешка потребност и недоволство. Защото общините разбираме съвременната ситуацията така - не да се оплакваме, че протестите ни пречат, а да се опитваме повече да чуваме хората какво искат. И това което зависи и може да се даде в отговор на потребностите на хората, защото политическите искания ги оставаме настрана, но за да искат това те сигурно имат други по-широки основания, на които ако бъде отговорено или поне частично отговорено... И затова по въпроса за актуализацията все още не сме изгубили надеждата.
Има шанс все още.
Но вероятността основните ни предложения да минат - за разплащане на нашите неотложни просрочия и за финансовите корекции, за които тази година ни бяха необходими минимум 20 млн. лв., това вероятно няма да стане. Поне се очертава, че най-после постановлението за финансовите корекции ще бъде прието преди края на годината и ще бъде отразено в проектобюджета за следващата година, надяваме се.
Срещнахте ли се по-детайлно с премиера, с финансовия министър за това как ще я кара местната власт по темата с децентрализацията? Ще се случи ли нещо по-сериозно по въпроса? От години говорим за това с вас и вие с всяка нова власт у нас.
Да, от години горе-долу се повтарят разговорите ни независимо от нашия партньор насреща - „предложенията ви са добри, но сега е късно, сега е криза, сега сме напреднали с бюджетната процедура". Има няколко много тревожни симптома, които искам да споделя публично. Ето на политическо ниво се постигна договореност да се възстанови съветът по децентрализация. Това вдъхна някаква надежда и малко свали напрежението в общините, че ето ще се мисли по този въпрос, по който реални промени кой знае какви няма и ненапразно и посланици и други говорят, че липсват реформи, съществени неща. Едно е само да говорим и да се каним да променим нещо, друго е да го направим. Съветът се възстанови, но започна една имитация на дейност, на която сме били свидетели и по-рано. Пуснаха се предложения до министерствата и до нас какво ще предложим да се реализира до края на тази година.
Т.е. поредната власт, която се опитва да чертае поредната стратегия.
Не само стратегия, а да имитира предложения, които се видя, че експертните равнища в министерствата нямат желание и готовност да променят каквото и да е. Може би това да е и норламно. Предложения не дойдоха от министерствата. Въпреки всички имаше едно настояване да се събира съветът. Наложи се ние да се намесим и да поискаме политическа среща при премиера заедно с министъра на финансите и да обясним, че нямаме нужда от фиктивни събирания, на които да се обясняваме какво не може да стане. Нямаме нужда от поредни стратегии. Две години ги готвим, на третата правителството пада и от тях нищо не се изпълнява. Искаме да се договорим партньорски, с взаимни отговорности какво може да се направи до края на тази година, до средата на 2014 г., в краткосрочен план. Може би да са малки стъпки, но които вървят в тази посока. Затова ние решихме, защото и ние се подвеждахме в тези партньорски отношения, да си променим собствената ни система на предлагане. Досега ние предлагахме и по-едри, и по-дребни неща. Този път решихме - да се концентрираме само върху едрите неща, отлагани от години. Тоест да предложим палтото, копчетата винаги можем да пришием. Да не си играем с копчета, защото за пореден път гледаме на подготвения отчет за изпълнението на програмата на експертно равнище в МРРБ, в което пише, че са изпълнени 17 мерки, седем частично, пет само не са изпълнени. Ама тези пет са смисълът на децентрализацията, смисълът на финансовата децентрализация, смисълът на отговорността на общините. Тогава за какво да си играем на математика, зад която реформа няма. Трябва да престанем. Аз и нашата институция в ежедневния си контакт с хората се опитваме така да си дефинираме посланията: всеки да престане да имитира дейност, а да решава макар и по-дребни, но последователно въпросите според условията, в които можем да ги решим. Затова за нас ключов въпрос е местен данък върху доходите на физическите лица, който няма да натовари гражданите, защото в най-лошия случай те ще плащат 10 на сто, както досега, а в най-добрия случай по-малко.
Да го обясним на хората.
Всеки от нас плаща 10 на сто данък върху доходите си. Тези 10% отиват в централния бюджет. Ако вие получавате 10 000 лева, от тях 1000 лева отиват в централния бюджет като данък върху дохода. Ние казваме: нека останат 10 на сто, но от тях 3% да бъдат местен данък. И разбира се, съгласно конституцията общините ще имат право да определят ставката на този местен данък. Сигурно законодателят няма да ни даде големи граници, но примерно ще каже - от 2 до 3 на сто. Общините, които решат да оставят 3 на сто, защото нямат нужда толкова много от привличане на нови работни места, имат пресищане и така нататък, те ще си сложат по-високия данък върху доходите. Които искат да се създадат повече работни места, да има повече интерес от страна на хората да работят при тях ще определят ставката на 2%. И даже за хората ще се получи по-нисък данък. Но идеята е, че ние имаме дефицит за тези услуги в местните дейности, който дефицит няма нужда да се централизира и да се молим за пари всеки път при актуализация. Трайното решение е това. Да, признахме пред премиера, че ще ни бъде трудно. Това означава да попроменим изравнителната субсидия. Защото сега всички сме бедни. Включително и големите градове получават изравнителна субсидия. Ясно е, че като останат в големия град, защото там са работните места, там са по-високите заплати, ясно е, че те ще отпаднат. И тогава изравнителната субсидия, както навсякъде ще отива при бедните - там, където няма много работни места ли няма високи заплати. И най-важното - в условията на криза правиш кмета партньор, той да търси инвеститори, да разкрива работни места.
Той да решава социалните проблеми.
Той да решава. И той винаги ще има някакъв приход. А не както в Севлиево - разкриха се 3000 работни места, а общината фалира. Защото от тези 3000 души с високи работни заплати нито лев не влизаше в общината. А общината финансово заради другите ангажименти, които има, беше в много тежко финансово състояние. Сега долу-горе малко се пооправи.
Има ли шанс това да се случи от догодина? Има ли разбиране на това ниво на разговори, на което се водят в момента?
На политическо ниво специално на равнище премиер впечатленията ни са, че министър-председателят много добре разбира, че е необходима такава промяна. Опасенията ни са, че както винаги Министерството на финансите и супер експертите от там ще кажат „не, с това ще се разруши бюджетът, то ще настъпи хаос, ще породим дефицит в републиканския бюджет". Което не е вярно. Ако ние вземем 600 млн. от данък общ доход, 300 млн. ще паднат от изравнителната субсидия, а още толкова сигурно от делегираните дейности. Всичко е въпрос на баланс, но въпрос на мотивация и на това, че аз като работя в тази община, част от моята заплата не изчезна някъде в София, а остава там, където ползвам услуга, където ми е детето, където са ми родителите или другите услуги, които получавам, където искам чистота, където искам други неща. Вижте, дали ще се случи или не... То ще се случи, въпросът е, че не бива да водим войни и чрез уличен или някакъв друг натиск да осигуряваме реформи. Защото това са съществени реформи.
Отлагани от години.
Отлагани от години реформи, които искат спокоен диалог, спокойно обмисляне, искат спорове. Затова на предстоящата среща ще предложим да се разработят два-три варианта. Това, че сме казали 3% от десетте процента или 30 от стоте, ние само казваме част от този данък да е местен. Ако решим по-голяма част от делегираните услуги да станат местни, може да се отиде на по-голям процент. Ако решим да тръгнем по-скромно, с по-малка промяна, да видим работи ли, създава ли интерес, тогава може и по-малък процент. Т.е. ние не поставяме ултиматуми за конкретния път, за конкретните решения. Ние обаче настояваме да има реформа и промяна. И тя да гарантира наистина промяна в собствените приходи на общините и тяхното самочувствие, че могат да си обслужват гражданите.
Промени в местните данъци, нещо, свързано с определянето им? Такса смет - знам, че имате...
Това ни е другата голяма тревога за такса битови отпадъци. Едната тревога е, че е трудно, не можем да намерим модела за урбанизираните територии, големите градове как да минем на база количество при индивидуалния данък по апартаменти. И ще продължаваме по различен начин. Прилагаме, знаете и София, различни модели.
Втората ни обаче голяма тревога е този отдавна скроен Закон за управление на отпадъците, който даде възможност на двама министри с наредби, които отдавна действат, те не са сега измислени, да удвояват и утрояват размера на таксата, която събираме от бизнеса и гражданите с такъв тип министерски решения чрез тази така наречена наказателна такса „депониране". Идеята преди доста години, когато това стана, беше при предходното правителство, че това ще бъде жесток мотив кметовете да намаляват количествата отпадъци, които возят за депониране и да търсят преработката. Но както каза и еврокомисарят по околната среда въпросът с преработката е въпрос на пазар, мощности и друг тип отношение, а не само на санкции. Въпрос е на компостиращи инсталации, на друг тип инсталации за разделяне и така нататък. Тоест има технология и сред, чрез която реално можеш да намалиш отпадъците. И сега надеждата ни беше, че при новото правителство подготвяната по-рано, действащата наредба... Ние тази година, 2012-а преживяхме рязък скок, ние - гражданите и бизнесът, че вдигнахме такса „депониране" по наредбата от 3 лв. на тон на 15 лева на тон. Много трудно се преглътна по общини и се търсеха резерви, доколкото можаха, намериха се. Но в много общини това породи много голямо напрежение. Сега по старата наредба, която новото правителство и новият министър не смятат да променят, се предвижда и ни беше отговорено формално, че това така го искал ЕС, тези 15 лева на тон да станат 35 лева на тон. Няма кой да ги плати тези 35 лева на тон. И не можем, и да се съдерем, да намалим количеството боклука за депониране, освен ако не започнем някъде тайно да го ровим и да го водим в нарушение на всички правила.
Това с колко ще оскъпи такса смет реално накрая?
За различните общини е различно.
Но грубо?
Не по-малко от 30-40 на сто ще я оскъпи вече, защото скокът е голям - 35 лева на тон. И пак казвам различно е - някъде има и резерви, а където сме успели да въведем компостиращи инсталации, но те са единици островчета... Но нашето предложение беше да замразим на 15 лв. на тон, които са ни много сложни, но нека да стоят като санкция и натиск, до провеждането на всички мерки по новата оперативна програма, тоест до 2016 г. и тогава вече да видим. Може и да се завиши, но вече...
Това е призивът ви сега - да се замрази.
Иначе в условията на криза оставаме настрана другия въпрос, че тези пари, които събираме сега, съгласно закона ги даваме в някаква чужда сметка на РИОСВ, блокирана сметка, в която да се събират пари за евентуални втори клетки за депата. В момента на икономическа криза, когато се чудим как да помогнем на бизнеса да се съживи и да поеме глътка въздух, ние го товарим с не много обосновано от една страна, а от друга страна със замразени за бъдеще време пари. Да, в период на растеж можем да правим тези замразявания и да трупаме. Защото инвестициите в депа, щом държавата е решила да прави депа, добре, те са скъпи инвестиции и трябва да има постепенно акумулиране. Но не когато се опитваме да съживим икономиката.
Двойна преса и върху бизнес, граждани...
Двойна преса, а и двойна грешка, защото събираш тези пари и нищо не ги правиш.
Кой министърът трябва да...
Министърът на околната среда.
Това вероятно ще бъде поставено като въпрос?
Да, вероятно ще го поставим в деня за диалога сдепутатите в края на септември. Тогава една от темите ще бъде тази, защото това предполага на целия раздел в съществуващия закон за управление на отпадъците да бъде дадена друга философия.
Т.е. нужна е законодателна поправка.
Нужна е законодателна промяна, защото действащият министър, вярно, че има възможност да вдигне нагоре или надолу тези такси, но самият закон го заставя да прави това - да има наказателна санкция.
Но в рамките на предстоящото заседание ли ще бъде обсъдена темата част от данъка върху доходите на физическите лица да остава в общините?
Не. На предстоящото заседание поне вече се обединихме около това да се очертае конкретна пътна карта какво ще правим през септември, октомври, ноември и декември. Може би при тези условия това е по-практичният подход. Ние сме подготвили предложения за сроковете, в които да видим териториалното разпределение на данъка върху доходите на физическите лица, да се направи разпределение по градове и да разработим тези варианти. Нашето предложение беше решението да се вземе още с бюджет 2014, явно няма да стане, защото както винаги бюджетната процедура била напреднала, но поне да се извършат законовите промени в началото на следващата бюджетна процедура, а тя започва през февруари 2014 г., така че поне за 2015-а да няма оправдание.
Подозирам, че другото ви безпокойство е свързано с европроектите.
Абсолютно точно. За по-широката публика може би се очаква да кажа, че имаме безпокойство с усвояването на средствата за този програмен период и че сме много напрегнати, че изпълняваме много проекти.
Което е така.
Което е така, но нашето трайно безпокойство е, че в момента се решава цялото европейско финансиране за следващите седем години. Правителствата ще идват и ще си отиват, но рамката, оперативните програми, дейностите, които се финансират, споразумението за партньорство няма да могат да се променят. Ние вече пратихме жестока цена за предходния планов период, защото едно правителство писа оперативните програми, друго ги изпълняваше и вече казваше, че понеже са грешно написани, затова нищо не може да се направи. И сега забелязваме просто подценяване поне на едно нещо - имаме грешки от настоящия планов период, поне да не ги повтаряме през следващия. Най-голямото ни безпокойство е, че оставяме отново хиляди села извън Европейския съюз. Това са така наречените бели петна - селата около всички градове с население над 30 000 души. Защото в цялата втора половина на настоящия програмен период казвахме, че това е грешка и че през следващия ще се поправи. Това казваше правителството и всички правителствени представители. Ние ги подкрепяхме и вярвахме. Сега изведнъж отново се повтаря старата дефиниция в партньорското споразумение. Т.е. отново ще имаме тези бели петна.
Това е по критерий за брой население вероятно.
Да, щом центърът е над 30 000 души... Има села около Стара Загора, чието население е над 70 000 души, всичко в този прекрасен район около Стара Загора, където може да се произвежда и са типични селски райони или около Пазарджик, излиза извън дефиницията и не може нито по програмата за регионално развитие, защото тя се е затворила само в града в три зони, нито в програмата за селските райони, защото дефиницията не допуска. Няма как да го преглътнем. Това е просто не знам как да обясня.
Има ли още варианти за действие?
Ами ако нашето правителство, защото нямаме окончателния текст, не знаем какво е официално, а все пък е пратено предварително и за бележки в Брюксел, ако е повторена старата дефиниция ние ще направим всичко възможно колкото и да е трудно и чрез Брюксел, но не можем да преглътнем, че 14 години в нашите села около градовете...
Какъв процент от селата е това?
Около 20 на сто.
Около 20% от селските райони остават извън програмите според тази дефиниция?
Има и друга опасност, както чухме от министър Терзиева, че може да се намалят и градовете в регионалната програма и тогава нито попадат в едната, нито в другата. Просто нещата наистина са много тревожни и не бива така с леко замитане и лека ръка да казваме, че така сме си свикнали с тази дефиниция и ще я повторим сега. Не може. И друго - умно планиране. България е в благоприятно положения при новите европейски проекти за 2020 г. Дайте да си дадем умни неща, от които имаме нужда, за да помогнем на себе си и хората.
