Детските добавки ще бъдат увеличени, но след обсъждане на финансовите възможности затова, в хода на процедурата за бюджет 2014, заяви в интервю за Дарик заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров. Той не посочи конкретна стойност, до която могат да се вдигнат детските, но обясни, че в най-позитивния вариант могат да се отделят още 200 милиона лева към сегашната сума от 353 милиона годишно.
Лазаров заяви още, че правителството планира връщане на семейното подоходно облагане във втората половина от мандата си. Ще бъдат разгледани и промени в периодите за изчисляване на обезщетенията за майчинство, болнични и безработица, които бяха увеличени от предишните управляващи и доведоха до намаляване на размера на обезщетенията на много хора. Колкото до обезщетенията за отглеждане на малко дете, които нараснаха до 310 лева от началото на юли, няма как размерът им да изпреварва ръста на минималната работна заплата, тъй като те представляват заместващ доход, отговарящ на минималното заплащане на труда у нас.
Вие, привърженик ли сте на тезата, че всяка майка трябва да получава детски?
В по-общ план, ако трябва да направим разлика, то изисква да кажем, че детските добавки са инструмент и механизъм, който е използван по указа за насърчаване на раждаемостта, и те се получаваха при друг ред. В момента нашето действащо законодателство предвижда предоставянето на месечни социални помощи. Те представляват подкрепа за най-уязвимите, така както ние сме ги дефинирали с изключително широк диапазон на обхват. От 2005-та до 2007-ма година доходният праг за получаване на семейни помощи беше 200 лева, в 2008-ма година той беше увеличен на 300 лева, в 2009-та година - на 350 лева. Това означава в цифрово изражение почти 809 хиляди деца, които получават месечни помощи за деца, от повече от 545 хиляди семейства. Именно с това и отчитайки, че през целия този период от 2009-та година досега в тази политика няма промяна, тоест няма увеличаване на тези месечни помощи, затова и в националните приоритети на правителството на Пламен Орешарски е предвидено увеличаване на размера на месечните помощи за деца до 20-годишна възраст. Това ще се случи след като бъдат направени съответните разчети за тази възможност, но трябва да имаме предвид, че в момента почи 353 милиона лева се отделят от бюджета на министерството именно за семейни помощи за деца. Всяка промяна в тези средства има сериозно и значително финансово отражение, което не следва да бъде пренебрегнато, но така или иначе това е един от програмните приоритети на правителството, и когато стигнем до тази мярка, ние ще я консултираме много внимателно със социалните партньори и всички останали неправителствени организации, така че да можем да получим добър ефект.
Тук обаче много майки ще кажат, че голяма част от тези деца са деца на ромски семейства, където се раждат по много деца и те се изхранват предимно от детските. Може ли да се мисли за някакъв механизъм за ограничаване на злоупотребите с детски, като например да въведете диференциран размер на детските и след определен брой деца да се получават някакви символични суми?
Ние прилагахме такъв диференциран размер в 2006-та и 2007-ма година. Но резултатите от това показаха, че администрирането на този вид подпомагане е изключително трудно, изключително финансово натоварващо и разходите за самата администрация са по-големи. От друга страна, трудно бих могъл да се съглася, че преобладаваща част от тези семейни помощи отиват в семейства от ромски произход. По-важното е друго - в края на миналата година, по предложение на народни представители от Коалиция за България, а също така и подкрепено от предишните управляващи, се въведе допълнително изискване, което ще влезе в сила от тази учебна година - месечните помощи за деца да бъдат обвързани с редовното посещение на деца в задължителната предучилищна подготовка. По този начин евентуални бъдещи злоупотреби биха се били ограничили значително, и това е един допълнителен инструмент в това да се обвързва получаването на съответни помощи със съответни ангажименти, и това по същество кореспондира изцяло и с новите документи на Европейската комисия, които са инвестиране в децата и като част от пакета за социални инвестиции това е една от промените в нашата политика, към която ние се отнасяме изключително отговорно и която ще прилагаме от следващата учебна година.
В началото на този мандат социалният министър обяви, че ще бъде променен моделът, по който се разпределят социалните помощи и ще има допълнителни условия за получателите им, като например ангажимент за ограмотяване. Има ли вече по-конкретна представа как ще изглежда този механизъм, какви задължения трябва да имат потребителите на социални помощи?
Реформирането на системата на социалните помощи при всички случаи преминава през повишаване на нейната социална справедливост. Но основното, което се цели, е от една страна, да се подобри насочеността на тези средства и механизми, и от друга - да подкрепим хората, които са изпаднали в състояние на социално подпомагане да преминат по-плавно този преход. С други думи да ги извадим от така наречения капан на получаване на социални помощи непрекъснато. Една част от тези лица биват включвани в програми, други в общественополезен труд, но също така е изключително важно да се поддържа или да се осигурява вид изпреварваща квалификация за тези лица. Това е и едно от намеренията - в част от тези изисквания да бъдат включени и редовно посещение или посещение в курс, една част от тези хора са неграмотни, за придобиване на минимална грамотност, друга част от тях имат нужда от допълнително обучение. Това е единият от инструментите - тези допълнителни изисквания за полагане на общественополезен труд да бъдат споделени с включването в обучение.
Нередовно посещаване на такива курсове ще означава ли спиране на помощите?
Възможно е да бъде предложен такъв механизъм, защото дори и в момента ако лицето, което следва да получава социални помощи, откаже да бъде включено в съответна програма за заетост, то бива санкционирано като социалните помощи му се спират за период от една година. Така че ще търсим тази пресечна точка, която ще повиши и мотивацията на лицата, за да посещават тези курсове, за да могат да бъдат активно ангажирани и включвани, също така в собственото си поведение за преодоляване на собственото си състояние.
Ще има ли някакви промени в модела на деинституционализация, който беше стартиран по времето на ГЕРБ и получи доста висока оценка от европейските партньори?
Когато говорим за процеса на деинституционализация, трябва да имаме предвид, че това е един изключително дълъг процес. Нещото, което ние трябва да държим сметка и да продължим, е това, че в момента, само за периода 2005-2012 г. това са 39 институции по-малко и повече от 5650 деца по-малко в тях, което показва, че ние сме в момента на решаващия етап от процеса на деинституционализация.
От една страна, трябва да съхраним онова темпо, което имаме до момента, от друга страна, трябва да повишим обществените стереотипи по отношение на входа на институциите. Един от основните проблеми, който имаме в тази посока, е свързан с изоставянето на децата още в родилните отделения. И това е една от посоките, в която ние усилено работим чрез мрежата от социални услуги, които са създадени, а именно за превенция на изоставянето на децата. Защото ние извеждаме тези деца от институциите, създаваме нови социални, медико-социални, здравни и образователни грижи, които са по различни проекти. Това е подходът, който ще бъде съхранен. Това не е задача на едно или друго правителство, това е национален приоритет, защото става въпрос за формиране на нашия бъдещ потенциал. И колкото повече имаме възможност да осигурим алтернативни услуги, които са близки до семейната среда или в семейната среда, толкова повече ние ще формираме такива индивиди, които утре ще могат да се реализират сами в обществото, на пазара на труда, ще бъдат пълноценни участници в обществения, културния и икономическия живот.
