Зам.-кметът по "Култура, образование, спорт и превенция на зависимости" Тодор Чобанов заяви в интервю за Дарик, че вече са готови пакет от мерки за по-добра културна инфраструктура на столицата, обновяване на представителните градски площади и по-удобни възможности за достъп до култура на хората. Начертана е 10 годишна стратегия за култура, а от 2004 година София работи за своята кандидатура за европейска столица на културата. От няколко години се провеждат и археологически проучвания на територията на града и околностите. Според Чобанов градът ще стане много по-привлекателен и по-атрактивен, но и като потомци на тези хора, които са изграждали преди нас София, ние сме длъжни да пазим оставеното по най-добрия възможен начин.
Поводът да разговаряме с вас е новината, която се разпространи, че ще има големи преобразования на площад „Света Неделя" в София до 2020 година във връзка с нови архитектурни проекти. Да ни разкажете малко повече, защо се прави това?
По принцип, един от фокусите на интегрирания план за възстановяване и развитие е именно централната част града-площад „Света Неделя", добре познат на софиянци и на гостите на града, съдържа в себе си някогашния форум на античния град. Това е много интересно място, както за археологията, така и за туризма. И проектът, който се очертава там от интегрирания план е за представяне на античния хоризонт-един площад на две нива. Ще се получи нещо много близко като концепция до това, което вече е реализирано в ларгото и по булевард „Мария Луиза". Така специалистите, които се занимават с археология, които разкопаваха предишните две зони смятат, че ще открием висока степен на запазеност. Тоест ще стане много атрактивен, много интересен площадът. По този начин ще завършим реално цялостната идея за едно подземно ниво с археологически културни ценности. Убеден съм, че по този начин наистина ще направим града много по-привлекателен, по-атрактивен. Но същевременно ще гарантираме и една отговорна позиция на нашата общност към това уникално културно наследство, което имаме под София.
Тук може би е важно да уточним-вие казвате колегите, нашата общност, че вие сте завършил специалност археология в СУ и затова така ги наричате хората.
Така е-специалност археология. Независимо, че основно съм в администрацията повече от 10 години, продължавам да се занимавам с научни проучвания, доколкото е възможно. Моята специалност е свързана с прабългарите и със средновековната археология. Тук работят много опитни колеги. Вие някои от тях сте ги виждали по вестниците, по телевизиите. Става дума за хора от Националния археологически институт с музей към БАН, от СУ. Това са водещи специалисти по археология. Смята се в нашата наука, че най-трудно да се разкопава в градски условия, тъй като реално хората не могат да разберат колко сложна е долу ситуацията- съвременна инфраструктура се преплита с древните пластове, най- различни проблеми се появяват. Градската археология поднася винаги много сложни ситуации и ние сме благодарни много на колегите, че по един великолепен начин си вършат работата.
А и на търпението на столичани.
Да, и на търпението на хората. Но ви уверявам, че това, което се случва е от огромна полза за града. Това е един културен капитал, който след това много дълго време ще произвежда положителни резултати за нас. Но аз винаги подчертавам, че става дума и за нашите задължения, защото като потомци на тези хора, които са изграждали преди нас София, ние сме длъжни да пазим оставеното по най-добрия възможен начин.
Така е. Аз понеже съм завършил класическата гимназия и четохме наскоро, че тя ще се мести до Женския пазар от Модерно предградие, където се намира в момента. Какъв е проектът, ще се осъществи ли това със сигурност?
Националната гимназия за древни езици и култура, с много добро чувство-класическа, защото тя е наистина единственото такова училище в България. Единствената гимназия с изучаване на старобългарски, гръцки и латински, заслужава да получи едно много хубаво и централно място. Много години се говори за това, че в Модерно предградие, където се намира гимназията не е на място, че във всички държави в Европа и по света тези престижни училища се радват на голям авторитет и се намират в центъра на съответните градове. Така че от няколко години се говори, търсеха се варианти и накрая след дълъг анализ, разговори с няколко министри на културата, благодарение на постигнато съгласие, което имаме в момента, се взе решение Столичният общински съвет да предостави сградата на 13-то училище, която действително се намира до Женски пазар за нуждите на Националната гимназия. Подчертавам, че това ще бъде свързано и с голямата промяна, която предстои да настъпи в този квартал.
Кога започва проектът?
Така че усилието е цялостно ревитализиране и промяна в този район на града. Това е много централна позиция, между две метростанции се намира-много близо до метростанция"Сердика", близо да следващата метростанция. Някога, през първата половина на 20-ти век, това е един от най-престижните квартали на града. И с проекта за цялостна реконструкция на Женския пазар и околните улици, класическата гимназия ще получи едно много подходящо място. Твърдо говорим за преместване, но разбира се има някакви въпроси, които трябва да бъдат решени. Те са свързани с един санитарен ремонт, който трябва да се извърши на сградата на 13-то училище, след което ще може гимназията да получи новия си дом.
А кога ще стартира този грандиозен проект -за обновяването и промяната на площада и на самия Женски пазар?
Предполага се, че тъй като проектът вече е получил доста висока степен на одобрение, става дума за проект по програма „Джесика", същинското изпълнение, то е доста дълго като процес, касае както инфраструктура така и самият пазар. Още тази есен ще започнат първите дейности. Предполага се, че може би до около една година различните ремонти и промени ще приключат. Така че ще можем през 2014 година да се радваме на обновените пространства.
А самият пазар остава ли там или не?
Пазарът остава, категорично. Въпросът е, че той ще изглежда по съвсем различен начин.
Докато траят ремонтите тези, които излагат стоката на пазара какво ще правят?
Вижте, това е наистина сложен въпрос. София има много пазари и смятам, че и със съществуващите в района десетки магазини, проблем със снабдяването няма да има.
Няма да има, според вас. Да отидем на подготовката на София за европейска столица на културата. Знаем, че работите много усилено в тази насока. Докъде вървим, имаме ли шанс?
Действително, още от 2004 година София работи за своята кандидатура за европейска столица на културата. Можем да кажем, че нашият град извърши доста сериозна дейност и продължава да извършва. Ще подчертая само приемането на стратегията за култура-10 годишна, единствена по рода си в България на нашия град, която очертава няколко много важни приоритета за развитието на културата. Същевременно ние сме единственият град в България, който има системни програми за работа с гражданите. Говоря за програми като „Култура", „Европа", културният календар, програмата за младежки дейности. Тези аргументи позволяват честата подкрепа на общината и да се осъществят проекти на нашите творци и техните публики. Предстои на 17 септември тази година, на деня на София да апликираме-да подадем нашата апликационна платформа в ЕК, чрез Министерството на културата, разбира се. Убедени сме, че отлично сме се подготвили и в рамките на процедурата, която е около една година, година и половина ще представим по най-добрия възможен начин достойнствата на нашия град, който в огромна степен е извървял пътя за столица на културата. И който, според мен, отговаря на всички критерии, които ЕК поставя. Това са много интересни психологически проучвания. Сега наскоро, буквално тези дни получихме резултатите от едно много голямо проучване, социологическа извадка на над 3000 души и още около 4000, които са отговаряли в интернет. И така с радост виждаме, че хората вече разпознават тази кауза на града-европейска столица на културата и че интегрираният план, който сме подготвили като пакет мерки за града до голяма степен отговаря на техните очаквания: за по-добра културна инфраструктура, обновяване на представителните градски площади, за по-лесни и по-удобни възможности за достъп да култура. Така че убедени сме, вървим по верен път и ще продължим до успеха на града.
Колко пари ще струва тази инициатива на столичани?
Не става дума да допълнителен ресурс. Самата програма касае 2019 година. Ще стъпим на това, което основно имаме като ресурс, ще добавим средствата, които имаме по линия на интегрирания план, както и една премия, която се полага по линия на всеки град, който е спечелил европейска столица на културата. При всички случаи през 2019 година-конкурсната година, ще имаме много сериозна културна програма.
Да ви пратя сега малко в покрайнините на столицата- „Софийската света гора". Малко хора знаят за това огромно богатство, което имаме и което може да бъде сравнявано с Атон и с атонските манастири. За съжаление състоянието на манастирите не е много добро като цяло. Какво правите в тази насока? Имаше информация за едни от манастирите. Ако може да разкажете.
„Софийската Света гора" е уникален културен и духовен феномен. Говорим за образувано в рамките на много векове духовно пространство. Факт е, че първите структури в това пространство са още от 4-ти век. Знаем, че в „Сердика" през 311 година император Галерий с Едикта за толерантността прекратява гоненията срещу християнството и започва разцвета на тази религия, формирала културно нашия континент. Още тогава се изграждат първите храмове в „Софийската света гора".
Един от проектите, които развиваме и обявихме като начало на последния етап е свързан с проучванията на тези най-ранни храмове-храмът при манастир, намиращ се под днешният манастир „Мария Магдалена" в Бухово. Имаме други инициативи, работим вече системно, години наред по различни маршрути, които свързват отделните обекти. Те са разположени около целия град. Някои от тях са вече добре познати.
Не бива да забравяме, че самата Боянска църква е част от „Софийската света гора", но ми се иска и други обекти да придобият тази слава и да бъдат толкова посещавани. При някои от тях резултатите са много добри и има голяма активност, както на местните общности, така и на Българската православна църква. Например в Кремиковския манастир вече се провеждат най-различни събития, храмови празници, идват гости от цяла Източна Европа. Ще се концентрираме в реставрацията, знаете има един наистина уникален храм-това е Сеславския манастир с много интересна стенопис.
Ще се концентрираме за неговото социализиране, превръщането му във важен духовен и туристически обект. Така че правим всичко възможно и даваме различни услуги и материали на различни езици, готвим представяния. Даже вече сме преминали в дигиталната епоха и предстои да разработваме тази година един софтуер за мобилни платформи и и смартфони, който ще бъде един вид пътеводител на на гостите на града и на всеки, който ще иска да го ползва. Ще посочва най-важните обекти и как да се доберем до тях.
Някои от обектите в „Софийската света гора", което е напълно нормално, като манастири, са по изолирани местности. Но развиваме цялостна програма, нашето предприятие за туристическо обслужване, съвместно с музея на София и най-различни партньори. Включително асоциациите за туризъм като "Фрий София Тур" и други. Работим непрекъснато, провеждаме обучение за свободен достъп за гидове, хора които се занимават професионално с развеждане на групи. Ще дам само един пример, че над 15 000 души посетиха новия ни музей на „Света София", който открихме на 24 май. Само първият месец имахме над 15 000 посетители, много от които чужденци. Радваме се на голям интерес и съм щастлив, че усилията, които се правят получават добра оценка от гостите ни, които смятат, че музеят „Света София" наистина е уникален, единствен по рода си. Предстои да се завърши съвсем скоро - до шест, осем месеца и работата по Музея за история на София в Централната минерална баня, който ще предлага на туристите и гостите, а и на самите жители едно уникално преживяване и запознаване с уникалната история на града през 19-20 век.
