Докато Агенцията за национална сигурност на САЩ използва най-модерните технологии за шпионаж, американската поща прави същото, но по „старомодния начин”, се казва в статия на „Ню Йорк Таймс”.
Компютрите на Пощенската служба на САЩ запечатват от външната страна всичко, което се изпраща на хартиен носител. Само през миналата година са били изпратени около 160 милиарда пликове, пакети и пощенски картички. Не е ясно колко дълго техните изображения се съхраняват от властите. Това дава основание на авторитетното издание да заключи, че традиционните пощенски пратки се следят не по-малко щателно, отколкото телефонните разговори и електронните писма.
Програмата за следена на американските пощи съществува повече от 100 години, но до ден-днешен се смята за ефективна. „По молба на правоохранителните органи пощенските служители преди доставката записват информацията, която се съдържа на пликовете на писмата (те не могат да бъдат отворени без разрешение на съда). Информацията се изпраща в службата, която я е поискала”, пише изданието, добавяйки, че тази програма засяга десетки хиляди пощенски пратки всяка година.
Но има и по-съвременна програма „Изолация, контрол и следене на пощата”. Тя е разработена след 2001 г., когато злосторници изпратиха писма с щамове на сибирска язва и петима души загинаха от това. Тази свръхсекретна програма стана известна, след като през юни ФБР спомена за нея във връзка с разследването на писма, съдържащи рицин, които бяха адресирани до президента Барак Обама и кмета на Ню Йорк Майкъл Блумбърг, допълва БГНЕС.
„В миналото програмата „пощенски плик” се прилагаше, когато имахте основание да подозирате някого в престъпление”, коментира Марк Ръш, основател на отдела за компютърна престъпност в министерството на правосъдието. „А сега изглежда подходът е друг: "нека да регистрираме пощата на всички, за да можем в бъдеще да се върнем обратно и да погледнем с кого си пишат”, добавя той. Фактически в програмата „пощенски плик” са включени милиони американци.
Експертът Брус Шнейър смята, че тези програми са нахлуване в личния живот, независимо от това кой фиксира информацията - компютър или човек. Обратните адреси, имената, клеймата всички тези данни дават на властите ясна представа за приятелския кръг на човек, даже ако не се четат писмата.
