Бързи избори няма да повторят резултатите от последния парламентарен вот - в 43-тото Народно събрание ще влязат повече партии, а сегашните парламентарни сили ще загубят от доверието към тях. Това прогнозира в интервю за предаването на Дарик „Междуредие" социологът Антоний Гълъбов. Според него по-шарен парламент би съответствал в известна степен на разединението в обществото, което се задълбочава. Протестите не увеличавали разделението, а само го правели по-видимо.
Председателят на Народното събрание не положи никакво усилие да се постигне минимално съгласие за това ГЕРБ да присъства в залата, коментира още Антоний Гълъбов. „След като няма кой в парламента да защитава интересите на гражданите, точно за това опозицията е улицата", допълни социологът.
Според него ГЕРБ не печели абсолютно нищо от протестите, но трябва да се върне в НС. „Този цирк не може да продължи по този начин, заседанията приличат на открито партийно събрание, а парламентът не е агитпункт", допълни Гълъбов.
По-голямо ли е разединението с днешна дата в обществото ни от обединението в този двадесети ден на протести основно в София и по-големите български градове?
Разединението се задълбочава, но по принцип обществото е фрагментирано. Точно затова структурата на парламента в момента драстично се различава със структурата на обществените нагласи. През последните десетина година наблюдаваме фрагментиране на обществото - все по-малки различни групи, с различни очаквания, с различен тип отношение към случващото се в страната. Точно затова аз очаквах по-голям брой политически партии, които да отразят тази дълбока вътрешна фрагментираност на обществените нагласи. Вместо това имаме институционално представителство, което по никакъв начин не отговаря на състоянието на българското общество, така че разединението е напълно обосновано и очаквано.
Дали обаче протестите го задълбочават?
Протестите го правят видимо. И в известен смисъл за мен движещата сила по парадоксален начин е отказът от движение от страна на институциите, защото и по отношение на Народното събрание, и по отношение на правителството имаме демонстративно вкопчване във властта, имаме втвърдяване на тона, имаме опит да се ограничи информацията за протестите, опит да започне да се води психологическа война срещу протестиращите - нещо, което видяхме по времето на тройната коалиция. Подходът е един и същ и манталитетът е един и същ, нищо не се е променило.
Управлява или се окопава кабинетът „Орешарски" в момента?
С всички сили. Кабинетът не е водещият обаче. Водещите са интересите, които стоят зад управляващата партия. Аз не приемам, че имаме коалиция на управление. Има една парламентарна група с 83 народни представители, която стои зад това правителство. За какво ще гласуват ДПС и Атака е въпрос на неясни преговори. Така че ние имаме една управляваща политическа формация и това е еднопартийно управление, подкрепено ситуативно от още две парламентарни групи. Така че в този смисъл сме в още по-лошата ситуация, в която не е ясно кой управлява. Аз задавам този въпрос от изборната нощ. Ясно е кой е опозиция, друг е въпросът дали си върши работата като опозиция. Не е ясно кой управлява, кой взема решенията по отношение на изпълнителната власт, кой определя дневния ред на Народното събрание. В което гледам днес цял ден около 80 народни представители ми приемат закони. Това е една трета от народното представителство.
Тук се поставя въпросът доколко легитимни са тези закони.
Формално са легитимни, защото влизат 30 депутати да се регистрират, за да има заседание, след което излизат. Така че този цирк не може да продължи по този начин. Още повече че съдържанието на това, което се дебатира в пленарна зала, е потресаващо. В петък беше като открито партийно събрание. Днес е същото. Така че време е наистина да се разбере, че парламентът не е агитпункт. Парламентът има съвсем други функции. За да влезе в действието си, трябва да има опозиция. Няма парламент без опозиция. И за да влезе в действие всичко това, трябва да е достатъчно чувствителен към обществените реакции към дейността му.
Каква обаче е вината и на ГЕРБ тук?
Аз миналата седмица говорих преди господин Миков да реши да направи едно интересно обръщение към българските граждани. И настоявам много на това, че председателят на Народното събрание и изобщо председателството не положи никакво усилие да се постигне минимално съгласие за това, че ГЕРБ трябва да присъства в залата. Това би могло да е съгласие по отношение на дневен ред, би могло да е съгласие по отношение на постоянни комисии. Народното събрание продължава да създава постоянни комисии, днес беше съставена поредната. Министерският съвет продължава да назначава заместник-министри. Няма назначени областни управители. И в същото време ми обясняват, че трябва да се даде шанс на това управление, че то много работело и много искало да ни помогне. Само че това не е така.
Терен за съгласие изобщо има ли, макар и толкова минимален, трудно видим?
То е въпрос на парламентарна култура. Когато си отстранил от съставяне на правителство най-голямата парламентарна група, не можеш да я игнорираш. Всеки опит за предложение трябваше да оказва натиск върху ГЕРБ да изразява становище. Ако играеш управляваща опозиция и се опитваш да убедиш, че бившите управляващи са некадърна опозиция, трябва да го показваш чрез опити за диалог. Няма никакъв опит за диалог. Точно обратното, има открито партийно събрание в пленарна зала.
Само БСП ли не прави постъпки или и поведението на ГЕРБ не дава особени знаци? Те от самото начало пък не признават изборните резултати де факто.
Поведението на ГЕРБ е изцяло отговорност на ГЕРБ. Аз говоря в момента за тези, които претендират, че управляват България. Когато управляваш страната, не можеш да позволиш парламентът ти да изглежда така. Ако искаш да управляваш легитимно, не можеш да си позволиш да управляваш в скрити коалиции. Не можеш да си позволиш „Атака" да говори от името на БСП, а точно това гледаме от месец и половина. Всички позиции на „Атака" и БСП по важни въпроси са еднакви. Вчера чухме господин Станишев, който формално реши да отговори на господин Свобода, само че нищо подобно не е вярно. Позициите на БСП и на „Атака" са еднакви и по отношение на реформа в здравеопазването, и по отношение на пазар на труда, и по отношение на сигурност, и по отношение на енергетика. Така че разграничаването с „Атака" изобщо не е въпрос само на това да се каже, че някои изяви на представители на „Атака" не се харесват на БСП. Това е една и съща нагласа. И в това отношение просто „Атака" изговаря публично онова, което БСП си мисли.
Отговорността е основно на трите формации, които са в парламента в момента.
Основно на БСП. БСП избра тя да е единствен мандатоносител на това правителство. Следователно цялата отговорност за неефективното съществуване на институциите трябва да бъде търсена от Коалиция за България.
И все пак си мисля, че пък досега не е имало опозиция, която пък така демонстративно да отказва да признае съществуването на българския парламент формално.
Точно затова опозицията е улицата. След като няма кой в парламента да защитава интересите на гражданите срещу това самопровъзгласило се управление. Няма какъв друг избор да има. Не може една трета от народните представители да подкрепят правителство. 83-ма души не са достатъчни в парламента, за да има устойчиво правителство.
Тоест улицата играе ролята на ГЕРБ в момента?
Всъщност да. И първата стъпка на нормализация е ГЕРБ да влезе незабавно в пленарна зала. Защото с 82 гласа днес беше приет на първо четене един законопроект. Аз съм сигурен - моля, да ме извинят, ако не е така, - но три четвърти от народните представители не разбраха съдържанието на заглавието на законопроекта. Да не говорим за това, което гласуват. Това беше така и в петък. Това е така и днес. Гласува се автоматично с пълно единодушие на текстове, които народните представители дори не са си направили труда да отворят и да прочетат. В петък БСП блокира собствените си разумни предложения от страна на Кадиев просто за да покаже кой управлява. Гледайте Народното събрание и ще разберете колко е изкривен този огледален свят, в който се намираме в момента.
ГЕРБ какво печели обаче от протестите?
Абсолютно нищо. Отказът на ГЕРБ да застане в ролята на представител на критично настроените български граждани на управлението, но там, където му е мястото - в пленарна зала, по същество вади ГЕРБ извън уравнението. Няма плътност в твърдението, че ГЕРБ е най-голямата парламентарна група, тъй като след като отсъства най-голямата парламентарна група, изведнъж се оказва, че БСП с нейните 83 народни представители е най-голямата група.
Кой тогава има най-голям интерес от бързи избори наесен?
Българското общество.
Ако те наистина повторят статуквото в условия на непроменени изборни правила?
Това не е вярно. Аз и днес гледах данни на един колега, който обича да проектира собствените си разбирания през въпросите към изследваните от него лица. Това не е вярно. Едни бързи избори няма да повторят тези изборни резултати.
Защо? Активността ли ще е по-висока?
Не, има срок от проведените на 12 май избори. Има месец и половина, в който е абсолютно ясно, че БСП ще загуби много тежко на бързи избори. По простата причина, че и собствените им избиратели изобщо не могат да разберат какъв е този тип съглашение БСП-ДПС и БСП-Атака едновременно. Така че в това отношение всички приказки за това, че няма нужда да ходим на избори, защото те ще възпроизведат статуквото, са просто част от защитната пропаганда на управляващите.
Аз пък си мислех защо пък да няма сценарий за самосваляне на тази власт, защото всички партии на статуквото с бърз вот биха влезли в Народното събрание.
Така изглежда, но с променени пропорции. Съставът на 43-тото Народно събрание ще бъде с повече политически формации. Всички, които са в момента в парламента, ще загубят и може би ДПС ще успее да задържи подкрепа, но по друга логика. Всички ще загубят - и ГЕРБ, и БСП, и Атака.
Следващото НС ще е с много повече партии и по-шарено?
Да, което е по-нормално, ако се върна към началото на разговора ни, към състоянието на българското общество. Ние имаме изключително ниски равнища на солидарност, ние нямаме общо съгласие накъде върнем и какво искаме да правим.
Въпросът е това ново дясно, което се чака, било под формата на блок или партия, ще успее ли да ферменитра, грубо казано, в краткото време до такъв вот, който се коментира, че би бил възможен?
Демокрацията е единствената политическа система, която може да се лекува сама. Която през избори има възможност да върви към оздравяването си. По отношение на дясното, аз не съм убеден, точно обратното, сигурен съм, че не сме на хоризонта ляво-дясно. Не сме на този хоризонт, защото управлението на БСП не е ляво, защото основните проблеми, които се виждат по-добре от улицата, отколкото от институциите, е в това дали правим демокрация или правим олигархия. Олигархията е друга политическа система.
Да де, ама улицата се видя като непредставена.
Така е, нормално. И то е точно така.
И от там тръгна това дясно усещане.
Но огромният въпрос за мен е, че дясното, което винаги е било символ по някакъв начин на демократичната линия на развитие на България, трябва да разбере, че първо е демокрацията и след това е ляво и дясно. Ние сме на хоризонта ще спазваме ли законите, равни ли ще бъдем пред законите. Това е преди лявото и дясното.
Докога тази окопна война ще дава условия на живот на кабинета?
Аз се опасявам от това, че кабинетът прибягва все повече и повече към инструменти, с които ще се опитва да задържи властта на всяка цена. Това е основният проблем. Аз се опасявам от това, че ще бъдат търсени възможности за провокиране на протестите. Има втвърдяване на тона, има опит да се компрометира протестът, има опит да се говори за това, че протестиращите пречат на останалите, че София пречи на провинцията, че богатите са срещу бедните. Цялото това говорене не е нищо повече от „Партиздат" от 80-те години, психологическа война в подкрепа на комунизма. Това е интелектуалното равнище. Климатът е изключително обезвъздушен от гледна точка на смислени политически идеи. Имаме старите рефлекси на старите партийни апаратчици. Ако погледнете парламентарната група на Коалиция за България в момента, ще видите, че там в момента са едни предишно поколение партийни функционери. Между другото там има фигури като тези, които създадоха „Атака" навремето. Така че връзката между Атака и БСП, за да се върне на европейския хоризонт на третиране на проблематиката, изобщо не е въпрос на симпатия или антипатия. Тя е пряка генетична връзка.
