Българинът Траян Попов е първият от 38 000 чужденци*, получил зелена карта в Съединените щати, след като вече има сключен еднополов брак. 41-годишният пловдивчанин е в Америка от 15 години и предстои да защити своята докторантура във Флорида. Тъй като щатът не признава гей браковете, Траян и 51-годишният му съпруг Джулиан Марш, който е местен диджей от уелски произход, трябваше да пътуват до Ню Йорк, за да узаконят връзката си. Въпреки узаконяването на гей браковете на федерална основа миналата седмица обаче, еднополовите двойки все още имат проблеми, поради несъответствието между федералния и щатските закони. За трудностите, пред които все още са изправени еднополовите двойки, за враждебното отношение, което продължават да имат части от обществото, за проблемите с осиновяването, както и за отношението на църквата - ето какво разказа Траян Попов в разговор с Николай Тихов.
Дискриминацията има ли общо с решението Ви да емигрирате?
Не. Не мога да кажа, че съм имал проблеми в България. Като малък - да, но нищо сериозно. Родителите ми ме подкрепят, в това нямам никакво съмнение. Може би се притесняват от това какво ще кажат съседите, но самите те се радват за мен и бяха много ентусиазирани, когато научиха за промяната в закона.
Очаквахте ли американският Върховен съд да вземе решението да отмени забраната за гей браковете?
Съпругът ми Джулиан беше по-оптимист от мен. Аз съм пред завършване на докторската си степен в университета във Форт Лодердейл във Флорида и възнамерявах да отложа дипломирането само и само да мога да остана да живея тук след завършването си, нямаше да имам право на работа. За разлика от страни като Германия или Великобритания, където държавата веднага дава право на работа, независимо от сексуалната ти ориентация - тук има дискриминация изцяло на базата на сексуалността. Тук се дават всякакви предимства на основа на семейството - няма квоти, няма чакане, веднага получаваш всякакви права - като допреди седмица това не важеше за еднополовите двойки. И ние бяхме първият случай, след като падна този закон, да получим тези права. Смята се, че има 38 000 гей двойки в Щатите, които са омъжени и женени. Въпреки всичко ние още преди време решихме, че искаме да сме заедно и се омъжихме. Ние живеем съвсем на равни начала и нашата връзка е напълно нормална в нашите очи.
Вие отидохте до Ню Йорк да се омъжите, тъй като във Флорида не сте можели. Какви права имате, тъй като щатският закон във Флорида вече е в разрез с федералния?
В Америка в момента 13 щата плюс столицата Вашингтон признават гей браковете, а сега и федералното правителство. Имиграцията пада под юрисдикцията на федералния закон, така че дори да живеете например в Тексас, където са забранени, ако имате законен брак от друг щат, ще получавате същите права като всяка хетеросексуална двойка. Създават се обаче проблеми, когато става въпрос например за социални помощи и за здравни осигуровки, които са федерални програми, които обаче се администрират на щатско ниво. За момента не е много ясно какво ще стане с тях.
Много хора питат за гей двойките - "За какво им е брак?" Не ме интересува дали това ще се нарича "брак" или нещо друго. Интересуват ме павата, които имам. Аз имам легален брак - ако моите права бяха спазвани и с някакъв друг вид договор - например "same-sex union" (вид цивилен еднополов брак с по-ограничени права - бел. ред.), ще дам реален случай. Да речем сте омъжен, претърпите катастрофа и сте в кома. Когато Вашият съпруг отиде в болницата и се представи като такъв, служителите в болницата могат да решат да му забранят да Ви види. Така може да ми бъде забранено да съм близо до моя най-близък човек, който е в кома, само защото моят брак не е признат в този щат. Има много примери за подобни случаи, не са един или два. Също така ако съпругът Ви почине, по закон, всеки съпруг има право да получава част от пенсията или заплатата на покойния - но ако сте в еднополов брак, оцелелият съпруг няма да ги получи. Тук става въпрос за сигурността на едно семейство. Аз искам, ако не дай Боже нещо стане с мен или с моя съпруг, ние да имаме пълната закрила на закона. Това са неща, които не се случват всеки ден, но те неизбежно сполетяват всички хора и ги засягат дълбоко.
Тук става въпрос дали държавата се отнася към теб като към второстепенен гражданин. Тук се задава въпросът какво означава да си равноправен. Това рано или късно ще стане, ние нямаме никакво съмнение - това е въпрос на време. Тук младото поколение напълно е в наша подкрепа. Времето е в наша подкрепа. Ние нямаме проблеми с хора, които дискриминират. Всъщност дори политиците не мога да кажа, че истински мразят, по-скоро използват омразата като начин да манипулират дадени религиозни хора.
Споменавате религията. Какво мислите за това, че църквата не признава гей браковете?
Не забравяйте, че църквата е човешка институция, която е създадена за социален контрол. Това е една институция, която няма нищо общо с вярата. Християнството може да е правило добри неща през вековете, но ако ги сравним с лошите, не знам кои ще са повече. Не искам да обиждам вярващите. Но моят брак е цивилен, тоест граждански. Аз не искам да имам венчавка в църква - щом църквата не иска да ме венчава, това си е нейно право, обаче тя не може да ми отрече правата, които са ми гарантирани от държавата. Защото нямам други права, нямам три глави или седем ръце - аз съм същият като Вас и като всички нормални хора. Така че църквата да си гледа църковните работи и да не ми говори за морал, защото не е като тя да си няма кирливи ризи.
Много хора са против изяви на хомосексуалност в обществото и на гей паради...
Всичко е въпрос на време, хората ще свикнат. Не че имам нещо против него, но ако медиите непрекъснато тиражират хора като Азис като олицетворение на хомосексуалността, това няма да помогне на хората да разберат истината. Те трябва да започнат да показват гейове, които са нормални хора, които не са свръх-женствени. Хора като мен, като Вас, защото никой не го интересува моята сексуална ориентация. А всичките хора, които пишат глупости по форумите, специално тези със сексуални конотации, сигурно имат проблеми със собствената си сексуалност. Да не ми говорят за моята сексуалност, щом аз не се интересувам от тяхната.
Какви са Вашите планове за в бъдеще? Възнамерявате ли да си осиновите дете например? И какво мислите за това, че голяма част от обществото е против осиновяването на деца от еднополови двойки?
Много хора твърдят, че бракът бил с цел да се раждат деца и да се създава потомство. Добре - ако вие сте хетеросексуална двойка на 60-годишна възраст, трябва ли да не ви се зачете бракът, само защото биологически вече не можете да създадете поколение? Трябва ли да ви се отрече правото на щастие и закрила от закона? В днешно време всичко е въпрос на финанси. Аз съм на 41 години. Мисля, че е малко късно за мен, но хората, които искат да имат деца, защо да нямат? Щом могат и искат да имат деца и са способни да ги имат, например като си осиновят - защо да нямат? По-добре ли е децата да седят в домове, където никой няма да им обръща никакво внимание?
* бел. ред. - 38 000 гей двойки в Щатите са двунационални (т.е. единият е американец, а другият е чужденец) и могат да се взползват от промените в закона, ако имат легален брак. Не всички са женени/омъжени към момента. Eднополовите гей-бракове в САЩ са около 80 000, докато по статистически преброявания броят на откритите еднополови двойки, които се самообявяват като такива и които съжителстват, е над 800 000.
