• Размер на шрифта:

Харта 2013 за разграждане на плутократичния модел на българската държава

23 юни 2013 22:49 | 27 Коментирай Препоръчай (17)

Харта 2013 за разграждане на плутократичния модел на българската държава
© снимка: Sofia Photo Agency, архив  

/Независима гражданска инициатива за възстановяване на демокрацията и върховенството на закона/

 

Юристи, социолози, политолози, журналисти и други граждани се обединиха около идеята за предприемане на конкретни действия към връщане на демократичния модел на управление.

Те се подписаха под Хартата за разграждане на плутократичния модел на българската държава.

Ето и текста на Харта 2013:

Протестите на десетки хиляди граждани в цялата страна бяха мотивирани от отчаяна загриженост за състоянието на държавността в България. Няма съмнение, че се намираме в дълбока криза на обществения договор и на тотално дискредитиране на държавните институции. Затова протестиращите граждани ясно и категорично изразиха своето несъгласие да продължат да наблюдават безропотно и безучастно симулацията на публичен ред и на демократични процедури.

Назначаването на г-н Делян Пеевски за председател на ДАНС не беше нито случайно, нито грешка и затова доведе до кулминация на общественото възмущение и погнуса. В неговата кариера и публичен образ се синтезират всички патологични процеси, довели до унизителното и привидно безизходно положение на България днес. Казусът „Пеевски" оголва задълбочаващото се обземане на политическата система, медиите, правосъдието, националната сигурност и банковия сектор от мрежа на скрити зависимости, която не признава върховенството на закона и разделението на властите, изпразва институциите от демократична легитимност и подменя обществения интерес с корупция и морална разруха. Не е случайна грешка на симулативният политически модел и назначаването на Волен Сидеров за председател на парламентарната комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.

Изригването на масовата нетърпимост е така изразително и защото бяхме свидетели на пълната негодност на държавните институции да реагират адекватно и в обществен интерес на епизодичните осветявания на задкулисните властови отношения в България. Публичното огласяване на разговорите с участието на бившия премиер Бойко Борисов, началника на митниците Ваньо Танов, бившия градски прокурор на София Николай Кокинов и бившия министър на земеделието Мирослав Найденов не доведоха до правните последици, които биха настъпили във всяка цивилизована страна при огласяването на подобни уличаващи факти. Общественото възмущение има тази безпрецедентна сила и заради множеството сблъсъци на всеки от нас с реалността на завладяването на нашата държава от олигархията.

Ситуацията е извънредна и изисква зряла гражданска консолидация около базисните ценности на демокрацията. Въпреки че едва ли ни допускат до цялата истина за това кой конкретно и как вземаше решенията извън публично видимите сфери в годините на прехода, можем достатъчно добре да осъзнаем разрушителните последици за държавата и собствения ни живот от срастването на олигархията с властта, от подмяната на ценностите. Независимо от това каква беше непосредствената причина за всеки от многобройните скандали в управлението през последните години - некомпетентност, недобросъвестност, груба криминалност или симбиоза между тях, моментът е решителен и изисква много повече от лична почтеност и добросъвестно упражняване на професия.

Налага се да положим общо и координирано гражданско усилие за точно и честно определяне на състоянието на демокрацията у нас, за дефинирине на основните пречки пред функционирането на държавата и за очертаване на план за тяхното отстраняване, за налагане на върховенството на закона и реабилитиране на автентичното парламентарно представителство.

Дотук достъпната информация и собственият ни опит ни позволяват да обобщим като отправна точка за бъдещата си активност следното:

- Държавното управление трайно се е отчуждило от своите легитимни основания, от интереса на гражданите.

- Корупцията се е превърнала в основно съдържание на властовите отношения и основен мотив за участие във властта.

- Държавата не просто претърпява неуспех в борбата с престъпността, тя сама генерира безнаказана престъпност.

- Публичните сфери функционират като мрежи от тайни общества и корпоративни картели.

- Службите за сигурност подхранват олигархията икономически от държавно-частни схеми за контрабанда, разпространение на наркотици, пране на пари, източване на бюджетни и европейски средства и завладяват все по-цялостно държавната власт, медиите и обществения живот.

- Съдът е поставен в слаба, уязвима позиция чрез последователно укрепване на зависимостта му от политическо и икономическо влияние, нелегитимно овластяване на административна номенклатура и толериране на корупционни лобита.

- Контролните и правоохранителните органи участват в многогодишното поддържане и укрепване на негласен консенсус за границите на безопасната им дейност, които не бива да прекрачват. Това позволява на хората, които носят пряка отговорност за срастването на престъпността с държавата да остават безнаказани, затруднява разкриването на истината за действителните политически и икономически фактори, изградили плутократичния модел на държавата в последните 23 години. По правило управляващите се разследват едва когато загубят властовите си позиции и дори когато задкулисните цели съвпадат със законните, съвпадението не работи за върховенство на закона. (Последен пример - променената позиция на прокуратурата по отношение на това дали прочитането на данни, получени чрез СРС, от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов от парламентарната трибуна представлява престъпление.)

- В медиите се утвърди практика на заобикаляне на определени теми и факти, което осуетява възможността гражданите да получат достатъчно информация, за да си изградят обща картина за реалното състояние на държавата, а оттам и за личните си перспективи и политически възможности за въздействие и съпротива.

- Икономическата и финансовата системи са организирани на картелен принцип. Липсата на правна сигурност на едрата собственост, на изпълнението на договорите и превръщането на държавните органи в инструменти за рекет задушава независимото предприемачество и подчинява стопанската дейност на нуждата от осигуряване на протекция. Това захранва корупцията и деморализира гражданите, които претърпяват личен крах, защото срещу залога да осигурят препитание за себе си, семействата и работниците си са принудени да поддържат системата, която ги подтиска и от която се възмущават.

- В държавната администрация, силите за сигурност и сред магистратите се утвърждава културата на зависимост и подчинение - на отместването на погледа, на пасивността и очакването да дойде и твоят ред да направиш услуга, за да се появи новото очакване - плутократичната мрежа да ти "върне" услугата, като ти осигури израстване в своите рамки и структури. Този модел осигурява и мълчанието на замесените, което пък е част от механизма на възпроизводството му. Дори когато отделни нейни членове биват „жертвани" заради обстоятелствата (напр. в "случая Марковска"), механизмите за зависимост и лоялност се оказват достатъчно ефективни, за да осигурят мълчанието на "пожертваните".

- Политическата система функционира като клирингова територия на всички тези области, в които съществува олигархичният модел - там се преразпределят властовите ресурси и потенциали, така че плутокрацията да осигури съществуването си и в следващия политически цикъл при продължаваща имитация на публичност и демократичност. Формите на фасадна демокрация служат за легитимация на статуквото пред международните наблюдатели, а същевременно затрудняват демаскирането и разобличаването на скритите властови центрове.

Опитът от работата в съдебната власт през последните години, както и опитът на зараждащата се реална разследваща журналистика, показват, че моделът на добре осъзнат активизъм може да бъде изненадващо ефективен по отношение на самодоволната, но трудноподвижна плутокрация. Същото се отнася за правозащитното и екологичното движения, които постигнаха в рамките на опорочената държава непренебрежими подобрения на законодателно и практическо равнище в полза на правата на човека и върховенството на закона.

Както никога досега, днес в обществото ни се е натрупала критична маса на интуитивно осъзнаване на това състояние и силна непоносимост към него. Откъслечното (само)разкриване на олигархията и обществената реакция са безпрецедентен шанс за нас. За първи път след присъединяването на България към ЕС можем да се обединим около една голяма национална цел - да възстановим държавността чрез процес на постъпателно и планомерно изработване и изпълнение на подробен план за разрушаване на сегашния модел и за установяване на демокрацията и върховенството на закона. Това изисква реформа на сферите, които крепят властта на олигархията и я снабдяват с ресурс да обезвластява държавните органи, както и на сферите, които са призвани да утвърдят върховенството на закона.

За тази цел е необходимо

1. Създаването на експертни групи, които:

- да изработят идейни програми и конкретни законодателни предложения за изменение на изборните правила и правилата за осъществяване на политическа дейност така, че да бъде гарантирано автентичното политическо представителство на гражданите. По този начин ще се даде време и реална възможност на политическите сили, които претендират да осъществяват действителна политическа дейност, да мобилизират собствения си ресурс за активно участие и за заявяване на собствените си идеи за излизане от кризата на държавността.

- да извършат пълен комплексен анализ на съществуващото законодателство по отношение на възможностите на полицейските и други служби за злоупотреба с гражданските свободи и права, да изготвят обща идейна програма за разпределяне на правомощията между службите, за координация помежду им и контрол.

- да изготвят концепция за управление на публичните средства така, че да бъде обезкръвен настоящият модел на отглеждане на олигархията от държавата.

- да изготвят програма с конкретни мерки за защита на медийната свобода - чрез разкриване на източниците на финансиране, формулиране на добри управленски практики, развитие на разследващата журналистика като осъзнат приоритет и налагане на общите етични стандарти.

- на основата на постигнатото досега да представят законодателни предложения за укрепване на независимостта на съдебната власт.
Всички експертни групи ще представят като начало на дейността си описание на конкретиката на плутократичния модел в отделните публични сектори от критично значение за неговото съществуване и демонтаж: политическа система, съдебна власт, сектор сигурност, медии, финансова система.

2. Създаване на обществена комисия с участие на юристи и общественици, които са заслужили обществено доверие, за обобщаване на всички анализи, за провеждане на собствено проучване и за диагностициране на състоянието на демокрацията у нас. Така ще си дадем шанс да научим истинските имена на процесите и лицата, които са ги направлявали в годините на прехода.

За целта е нужна настоятелна доброволческа работа в общественото пространство и политическия живот за осъзнаване на тази нова голяма национална цел и кризисната спешност на нейната решителна реализация. Необходима е постоянна активистка кампания за публично атакуване на всички проявления на плутократичните мрежи в съответните сектори с инструментите на либералната демократична публичност и закона. Така едновременно ще стесним територията на режима и ще вдъхнем живот на институциите, законите и демокрацията си.

С настоящата харта ние - юристи, социални учени, журналисти, активни граждани, независимо от политическата си ориентация, се обединяваме около ценностите на европейския хуманизъм и демокрацията, от разбирането, че човешко достойнство може да има само когато има действено върховенство на закона, гарантирано от независим съд, и от решимостта да реформираме страната си.

С това свое волеизявление ние искаме да създадем перспектива за националните усилия и да споделим своята увереност, че от нас зависи да живеем смислено и почтено в демократична държава, която осигурява на гражданите равни възможности за реализация и еднакво третиране от закона.

Всеки, който подкрепи хартата, самоопределя себе си като препятствие пред разрастването на модела - с ясната си публична позиция и активност, които ще препречват неговото функциониране.

Призоваваме към разпространяване на този текст и присъединяване към него!




Етикети: демокрация, управление, Харта

Коментари

Коментирай

Подреди: Първите отгоре Последните отгоре

  • Страница:
  • 1
  • 2
  • 3
  • »
#27

DS - 25.06.2013 г. 00:08:56

Айде поредните лапачи изплуваха. Бе тея 20 години къде бяха, че не си спомням. Сега се сетили. Тези от хранилката на Сорос (богат човек, има си някакви интереси и си е намерил помияри в БГ да му ги изпълняват) да ги изреждам ли?

#26

Борислав Медникаров - 24.06.2013 г. 23:34:32

Хартата констатира действителното състояние на държавната администрация в България през последния четвърт век. Това е факт, който не може да се отрече (с малки изключения- 1997-2001 г.). Подкрепям тази констатация! По-важно е, как да се излезе от този кръг на АДА? Очаквам колективният автор на хартата да не се ограничи само с тази констатация! Предложете реалистичен път/пътища за ИЗХОД. Библейският е продължил 40 години! Не може да се чака толкова дълго!

#25

AC DC - 24.06.2013 г. 23:26:44

Мечти за нова кръгла маса, и попадане в управляващия елит, без поне да са се поизпотили на избори. Е тези са по нагли и безсрамни от Борисов, Костов и Станшев накуп. Сега трябва да се реши краят на криминалния преход- тук и сега. Без безкрайни експертни съвети и дъра бъра. Не вярвате че Орешарски ще се справи, амиии май се опасявате, че наистина ще се справи. Трябва да се наруши правилото да няма наказан висш политик след години на пладнешки грабеж. Кой е този чутовен герой, който ще се изправи срещу силата на 6-7 милиарда годишно черни пари? Тези нищоправци ли?

#24

Пишете на български и мислете на български - 24.06.2013 г. 22:45:13

Хубав е анализът и точен, без значение кой го е правил.
Но....трябват дела, не само хубави и верни думи.
Ново служебно правителство и избори, дори и при сегашния избирателен закон, ще променят коренно настоящата тъпа ситуация.

#23

Държава ли??? - 24.06.2013 г. 22:33:01

Държава, която се управлява от, за и чрез парите на Доган, не може да бъде никаква държава, а е само обикновен вилает.
Парите на Доган не са български в никой случай,
а с небългарски пари може да се прави само небългарска политика.
Никак не е сложно да се види.
И се вижда - от цяла България.

#22

Питанчо - 24.06.2013 г. 22:26:29

В Хартата се казва че участват много юристи, в такъв случай възниква въпроса със следния текст в Хартата.
„Изригването на масовата нетърпимост е така изразително и защото бяхме свидетели на пълната негодност на държавните институции да реагират адекватно и в обществен интерес на епизодичните осветявания на задкулисните властови отношения в България. Публичното огласяване на разговорите с участието на бившия премиер Бойко Борисов, началника на митниците Ваньо Танов, бившия градски прокурор на София Николай Кокинов и бившия министър на земеделието Мирослав Найденов не доведоха до правните последици, които биха настъпили във всяка цивилизована страна при огласяването на подобни уличаващи факти. Общественото възмущение има тази безпрецедентна сила и заради множеството сблъсъци на всеки от нас с реалността на завладяването на нашата държава от олигархията.”
В същност държавните институции в лицето юристи се произнесоха и за двата случая и оневиниха посочените лица. Веднага възниква въпороса коий са по-некомпетентни тезй от държавните институции или тезй подписали хартата. Не се посочва че разговора с участието на бившия премиер Бойко Борисов и началника на митниците Ваньо Танов, е след обаждане ,молба, от президента Георги Първанов към бившия премиер Бойко Борисов. До сега не е ясно кои е направил и двата записа, но безпорно е че това са мафиотски структури, държавни или часни, подвласни на олигархията. Тъи като очевидно тези записи не са в полза на бившия премиер Бойко Борисов, възниква въпроса, не съвпадат ли интересите на тези структури с интересите на подписалите хартата, макър и случаино.
Единствено от президента Петър Стоянов, но от никои друг юрис или политик,не съм чул понятието ,,правна култура на нацията’’. Какв правна култура на нацията може да се изгражда след ,,деня на размисъл’’ превърнат в ,, ден на истерия’’ пред очите на горката тази нацията и за съжеление без юридически последствия до този момент. Ние имаме Вицепрезидент, общопризнат юрис, не трябаше ли Тя да кажеше, да дадем шанс на правителството на Орешарски до произнасянето на Конституционя съд, вместо,, Да дадем 100 дни шанс на правителството на Орешарски’’. Можеби тя предполага че Конституционя съд ще вземе своето решение, когато няма да има никакво значение, или е сигурна че това решение ще приравни истеря с размисъл ?
Когато говорим за правна култура на нацията, защо юристите позволяват многоброини знаини и незнаини Институти да бълват дипломни за юристи, при условието че обученито
по тази специалнос може да се извършва само от Юридически факултети към Вишите учебни заведения. Защо си затварт очите че техни преподаватели шетащи из провинцията взимат часовете за цял семестър ,,слято’’ за един в най-добря случаи два дни. Защо преподавателите от Юредическия Факултет на Софиския универстет вземат хонорари за повече от 24 часа в денонощието. Защо в Юго-Западния Университе приема цели групи за студенти без кандидат студенск изпити. Защо от два опита за избор на Конституциони съдии т.е. най-добрите съдии се оказаха два меко казно неуспешни. Ако има некои длъжник към нацията наи-големия беспорно е юридическото лоби.

#21

Ангел Николов - 24.06.2013 г. 21:28:34

Манифест “681 думи”
Марионетното правителството на Орешарски показа с действията си, че не е нищо друго освен инструмент на антибългарската мафия. Общественото доверие към него е под всякакъв допустим минимум, но то се държи с нокти и зъби за властта. Кукловодите му ни плашат, че падането му ще е голяма загуба за България, и че при нови избори ще бъде възпроизведено статуквото, което е очевадна лъжа. Оставката му ще бъде пагубна предимно за личната кариера на Станишев и подкрепящата го клика.
Възмутителен факт са и откровените анонси на Бойко Борисов за помирение с БСП/ДПС. Както и уверенията му, че ако Станишев се откаже от услугите на Сидеров, той е готов да им даде личния си вот. В името на какво? За да смажат съвместно гражданските протести и си поделят “постната пица”? Борисов изглежда не си е извадил поука от досегашните флиртове със столетницата, и преди да е благодарил на тези, които гласуваха за него с колебания, вече бърза да ги предаде. криейки се зад същите лицемерни мотиви като Станишев – някакви надпартийни, национални интереси.
Понеже пропагандният апарат на мафията упорито внушава на обществото, че протестиращите нямат общи искания, програма и представителство се налага такива да бъдат спешно формулирани и създадени. Това е наложително и поради факта, че опозиционните партии се намират в насипно състояние. Техните ръководства са подали оставки, дезертирали са от обществените си отговорности, а привържениците им блуждаят по течението на събитията. По нищо не личи, че тези партии въобще са способни да родят някаква обединителна демократична идея, от каквито обществото ни има крещяща нужда.
Затова ние - група граждани, която няма претенциите да бъде ръководен орган комуто и да било - предлагаме на демократичната и патриотична част на обществото ни да се самоорганизира и застане зад следните непосредствени искания, предложения и цели:
1. Ние настояваме кабинетът на Орешарски да подаде оставка веднага.
2. Гражданските организации да не се поддават на измамата с “кръглата маса” на Мая Манолова, чрез която мафията очевадно се опитва да размие гражданския протест и удължи живота на марионетното си правителство.
3. След оставката на кабинета да бъде назначено служебно правителство, да бъде изработен нов избирателен закон в рамките на месец, след което Народното събрание да бъде разпуснато веднага.
4. В най-кратък срок да бъдат проведени парламентарни избори при строго спазване на закона – включително от медиите, прокуратурата и съда, в чиято честност имаме всички основания да се съмняваме. Затова искаме те да протекат при широк и непосредствен обществен контрол.
Ние смятаме, че издигането на други искания, преди да бъдат осъществени тези четири е контрапродуктивно, независимо от почтените или напротив намерения на тези, които ги издигат.
Затова се обръщаме най-настоятелно към всички демократично мислещи хора от не представените в парламента партии да не наблюдават пасивно поведението на фрустрираните си ръководства. Приканваме ги да поемат делото за оздравяването им в свои ръце. При дълбоката политическа криза в която се намира страната ни, българският народ има нужда преди всичко от честна политика, каквато изхабените и компрометирани бивши лидери не могат да й предложат. Затова апелираме за единодействие и отдолу.
Ние смятаме, че наред с най-неотложните икономически задачи, новото правителство трябва да поеме и задължението да съдейства за изваждане на светло на цялата истина за близкото ни минало, колкото и горчива да е тя. Защото между минало, настояще и бъдеще има неразривен континюитет. Общество, което не познава миналото си няма бъдеще. Без разчистването на Авгиевите обори на комунизма и посткомунизма не е възможно да се ориентираме в това, което се случва днес. Адам Михник, един от създателите на полският профсъюз “Солидарност” казва, че “По-страшно от комунизма, е само това което остава след него!” И това важи с най-голяма сила за България. Тя е единствената страна от бившите съветски сателити, която позволи на обявената за престъпна организация БКП/БСП да трансформира политическата си власт в икономическа, да заграби “общонародната собственост”, да превърне избрана част от номенклатурата си в мутри, олигарси и монополисти. Ако позволим мафиотският “мирен преход” да бъде отново заметен под “кръглата маса” на Мая Манолова, протестът ни да бъде размит, и кабинетът Орешарски да оцелее, ще пропилеем и последният порив на народа ни към достойно настояще и бъдеще.
Не се предавайте българи!


#20

Ница - 24.06.2013 г. 21:19:03

Взимайте си сърповете,чуковете и Хартата и да ви няма!

#19

... - 24.06.2013 г. 18:40:14

...ген. Тончо Михайлов е единствената приемлива кандидатура за шеф на ДАНС, според водещи политолози.

#18

Karadzata - 24.06.2013 г. 18:25:11

Защо не трябва държавата да е мафиотска: обяснение в петстотин думи
Karadzata

Когато мафиотски кланове и групировки са поделили градът Х, както шефовете така и подчинените са непрекъснато в смъртна опасност. Животът им е построен около факта, че всеки момент може да получат куршум в гърба, или кола ‚случайно‘ да блъсне детето им, или че изведнъж трябва да грабват куфарчето с кеш за черни дни, и да бягат далеч зад граница.

Такова битие води до неуважение към живота като такъв; склонност към екстремни забавления за да се забрави ежесекундния стрес поне за малко; и налагането на класически патриархално-фашистки отношения на подчинение, доминация, наказания, и страх.

Когато една държава се управлява като град Х завзет от мафиотски фамилии и кланове, този вид живот бързо плъзва навсякъде:
1. В политика, изведнъж всичко става въпрос на живот и смърт. Не като, да кажем, в Англия – загубил си изборите – ами какво толкова? В мафиотска държава загубата на власт може да е смъртноносно, или поне да мирише на затвор, затова борбата за задържане на заетото мястото преминава от „състезание“ във „война за оцеляване“.
2. Тъй-като политиката става война за оцеляване, икономиката – също. В мафиотска държава и министъра, и депутата, и бизнесмена еднакво са застрашени както от куршум в гърба или ‚случайна‘ катастрофа на пътя, така и от простото преразпределяне на властови позиции, където за един ден човек може да се окаже без съюзници и да трябва да грабва куфарчето и да бяга в далечна чужбина.
3. Съответно журналистиката, бидейки професия отразяваща и процесите в държавата, политиката, и бизнеса, изведнъж става поле в което решения за какво и как се пише също стават въпрос на живот и смърт.

И т.н.

Стане ли политиката мафиотска – всички други сфери на живота автоматично също стават такива. И вече всяко човешко решение не е само в плоскостите „редно ли е да направя така?“ или „изгодно ли ми е да направя така?“, а „ще оцелея ли аз и моето семейство?“. Т.е. вместо съответната нация да битува в условия на цивилизация, се възвръщат законите на дивото – всяко решение засягащо взаимотношенията с други хора, вече се разглежда по линията – „ако направя това, ще ми ядат ли мозъка с черпак или не?“

Такова положение на нещата отравя обществения живот, кръгозора се стеснява до оцеляването ден по ден, час по час, и честна конкуренция не може да има, тъй-като резултатите от тази конкуренция решават физическото оцеляването на всеки участник и техните семейства.

Цивилизация, в този смисъл, е да можеш да се конкурираш и комуникираш с другите, без залогът да е физическото ти оцеляване в съвсем пряк мисъл.

Ето защо не трябва държавата да е мафиотска – за да може да човек да напише статия, продаде стока, или предложи услуга, без да живее в перманентния стрес на човек работещ за Дон Корлеоне. Който иска живот в такива условия – може да участва в екстремни спортове, да се запише в жизненоважни но опасни професии като разследвания на престъпления или гасене на пожари, да постъпи в армията, или да стане човек работещ за Дон Корлеоне.

Но останалите имат правото да не им се налага такава среда.

  • Страница:
  • 1
  • 2
  • 3
  • »

Напиши коментар

  • Име *:

    Полетата отбелязани със * са задължителни!
  • E-mail:

  • Коментар *:

  • Код за сигурност *:

    security code

    Въведи код:

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите »