След като премиерът Пламен Орешарски за пореден път призна, че страната ни може да не постигне и един процент икономически растеж в края на година, банковият експерт Гордън Кер препоръча на новия кабинет да не разчита на Брюксел за справяне със ситуация. Банковият експерт Гордън Кер от години е водещ консултант в Лондон в дружеството Cobden Partners. За втора поредна година Кер ще вземе участие в организираното от Нов български университет бизнес училище, което ще се проведе от 29 юни до 5 юли. Записванията за него могат да стават до 23 юни, като основната тема, по която ще говори експертът, е посветена на „запечената" банкова система у нас.
Миналата година, когато беше първото ни интервю, Вие казахте, че банковият модел в Европа е фундаментално погрешен. Какво мислите сега за него? Направена ли е поне една малка крачка, за да се реши този проблем?
Не, точно обратното. Както казах и миналата година, банковият модел в Западна Европа е фундаментално разбит. Това твърдение остава напълно истинно и ние непрекъснато виждаме доказателства за него. Дори и във Великобритания централната банка видя, че има банки, които не са платежоспособни и трябваше да рекапитализират. Но като още едно доказателство ние виждаме, че никой от регулаторните органи не е способен да види колко зле са формирани банките, защото системата от счетоводни правила, както и правилата, по които се докладва за банките, им дават възможност да имат фиктивни печалби и да маскират загубите си.
Истината за това се научава от все повече хора. Аз бях поканен в Брюксел, за да коментирам това с представители на Европейската комисия и на Европейския парламент, както и със 130 души, които се занимават с изчисленията и регулациите в банките. През ноември се очаква Европейската комисия също да докладва по този въпрос, но докато не вземем решение за правилата и да виждаме дали една банка е платежоспособна или на практика е банкрутирала, няма да излезем от кризата.
Какво мислите за кризата в Кипър? Възможно ли е да я видим и в други страни?
О, да. Мисля, че пример за това е Словения. Ние виждаме каква е тревогата на правителството там. Бях в Любляна само преди две седмици и мисля, че последното нещо, което искат, е да се стигне до помощ от тройката, защото това може да доведе до същия ефект за гражданите, какъвто видяхме в Кипър. След като ситуацията доведе хората, които имат депозити, до загуби и се видя, че има неплатежоспособни банки, се видя, че Европейската комисия може да прилага и горчивото лекарство. Дали това ще се случи и в големи страни като Франция и Германия или само в малки като Кипър и Словения, не знам. От това се страхувам.
А все пак какво мислите за начина, по който кризата се развива в еврозоната и в Европа като цяло?
Аз имам чувството, че кризата е наистина много тежка. Наистина се отчайвам, когато слушам как политиците, независимо дали са с леви или десни възгледи, говорят за кризата и се опитват да я използват за идеологически цели. Ние в Cobden Partners, знаете ние имаме малък бизнес, но се опитваме да помогнем на страните и да фиксираме проблемите, които причиняват кризата. Ние сме напълно аполитични и работим единствено на техническо ниво, когато говорим за банкова система. Разбира се, има притеснения за суверенния дълг, но това няма значение за мен или моите бизнес партньори, това има значение при изборите в демократичните общества какъв бюджет искат. Но когато тези страни се обединяват, трябва да има много по-голямо значение и да се обърне внимание на тези радикални изисквания за големите банки. Знаете, че в Европа трябва да има мрежа от големи банки и техният аргумент е, че големите банки подпомагат икономиката да върви напред. Но тези големи банки ни осигуряват живот в постоянен свят на фалит след фалит. Знаете, че тези големи банки се намесват в големите бизнеси, независимо дали става дума за железниците в Италия или в Германия, и печелят. Аз мисля, че докато не се прекрати тази практика, ситуацията ще се влошава.
Какво мислите за ситуацията в България? Знаете, тази година се случиха много неща. Ние имаме ново правителство, имаше много протести...
Да, всъщност аз съм много впечатлен, че в новото българско правителство участват експерти, които имам честта да познавам - Николай Неновски, който е бивш подуправител на Централната банка и един от неговите хора Петър Чобанов. Те са изключително умни хора и наистина носят България в сърцата си.
Основният въпрос остава дали България да остане близка до Европа и дори да приеме еврото. Това е въпрос, който трябва да се реши от българите. Това, което трябва и което бих посъветвал новото правителство, е да постави интереса на страната на първо място. Знаем, че членството в Европейския съюз има много предимства като свободната търговия и институционалното ниво в различни аспекти. В същото време знаем, че в някои от европейските институции има сериозни проблеми. Но като цяло моето послание към България е, че не бива да разчита основно на европейските институции, за да постигне икономически растеж. Това е задача на България и аз мисля, че новото правителство е напълно наясно с тази ситуация. Това дали ще приемете формално еврото или не като своя валута, не е от толкова голямо значение. Да, разбира се, това има значение за търговията и за хората, но по-важен е националният интерес. Помним какво се случи в Словакия, когато правителството падна през октомври 2011 г., защото постави европейският интерес над националния и останаха близо до ядрото на Франция и Германия. Няма причина да се вярва, че това е ключът към ситуацията.
Всеки може да се съгласи, че критичната ситуация в Европа води до централизация, до банков съюз и това може да помогне на Европа да остане едно цяло, но в същото време има сериозен риск тази централизация да не се случи и тогава една от първите страни, които ще пострадат, е самата Германия.
И последният ми въпрос е каква е темата, която избрахте, за да представите по време на Sofia Business School?
Все още дискутирам с Илиян Василев за темата, която ще представя на Sofia Business School. Вероятно ще поговоря за „отключването" на банковата система, която е доста „запечена" в България.
