Коментар

Онколози: При младите ракът протича по-агресивно

1 юни 2013 07:44

Слушай Онколози: При младите ракът протича по-агресивно

64445

Онколози: При младите ракът протича по-агресивно

Онколози: При младите ракът протича по-агресивно

Намалява ли възрастта на пациентите, които се сблъскват, с диагнозата „рак на белия дроб”, какво се случва след това, и кое онколозите определят като „плашещо”? Това са въпроси, които предстои да си зададем, по повод Световния ден без тютюнопушене, за да потърсим връзката между мненията за цигарения дим, които са противоречиви, и тревожната статистика, която обаче е категорична.

„Моят чичо едва не му отрязаха крака. Той беше голям работохолик и пушеше по кутия - две на ден. И се стигна дотам, че вените на крака се запушиха и трябваше кракът да му бъде отрязан. Една голяма операция на едни големи специалисти обаче го спаси. Но и сега той е инвалид”.

„Миналата година погребах двама свои близки, тежки пушачи, които си отидоха от рак на белия дроб. Това е отвратително и заради това, че някой ще изкара някой лев да обсъждаме такива глупости, просто няма логика, то просто е обидно”.

Такива мисли събра Световният ден без тютюнопушене, в лицето на столичани, обединени срещу цигарения дим и опитите той да бъде поощрен. Едни от тях, защото не го понасят, други, заради колегиалност с първите, а трети - заради ужаса от сблъсъка с онази диагноза, която човечеството определи като страшна. Едно от местата, на които пациентът преживява този сблъсък, е Онкологичната болница в столицата, а един от хората, пред които това се случва, е онкологът доц. Манаси Николов:

Пред моите очи ежедневно минават пациенти, които благодарение на този дим са развили различни онкологични заболявания.

Плашещо ли е?

Плашещо е, действително е плашещо. Но, знаете ли, аз съм участвал в едно проучване за влиянието на тютюневия дим върху млади мишки. Оказа се, че последиците от цигарите върху младия организъм са „страхотни.

Срещате ли се със все по-млади хора в професионален аспект?

Да! Това е много неприятна тенденция, тъй като младите хора не са склонни да отидат по-рано на лекар, защото смятат, че са млади и, че тях болест не ги лови. А, всъщност, при тях онкологичните заболявания протичат по-агресивно, тъй като организмът е млад и в много бърз метаболизъм. По-този начин и раковите клетки се развиват бързо. В края на краищата човек винаги трябва да има едно наум и да внимава. Така, при най-малките промени, които настъпват, той ще се обърне към специалист, който или да го успокои, или да го насочи към съответното лечение.

Преди обаче да стигне до този етап, всеки, усъмнен в абсолютното здраве на своите дихателни пътища, се среща с пулмолозите, каквато е д-р София Ангелова, която практикува в белодробната болница „Св. София”:

В нашата практика в безплатните прегледи, които организирахме за пушачи и непушачи, се срещахме с различни хора. Хора, които не подозират, че са болни, хора, които кашлят. Кашлят, но казват - аз съм пушач. За съжаление обаче като ги изследвахме установихме, че от 150 преминали, в петима има съмнение за рак на белия дроб.

Само кашлицата ли е симптомът?

Не, някои започват да отслабват безпричинно, без да кашлят, но много пъти на кашлицата не се обръща внимание, а тя не трябва да бъде пренебрегвана. Изключително важно е, че една част от пациентите получават задух. Когато не могат да дишат, тогава търсят лекарска помощ, но вече е много късно. Много пъти на фона на задуха установяваме рак.

И тук си задаваме въпроса защо в повечето случаи се оказва късно?

Просто българите сме малко немарливи, меко казано, към своето здраве. Независимо, че има интернет и достъпът до него е много улеснен, хората идват при нас, когато заболяването е в напреднал стадий. А ние, ако го открием в начален, петгодишната преживяемост е над 90%, докато в по-късен стадии, тези проценти намаляват двойно.

Вие се сблъсквате с хората преди да разберат своята диагноза, както и след като са я разбрали. Преосмислят ли си тези хора ценностите?

Интересното е, че съществуват хора, които въпреки че са развили заболяването и им е обяснено, че то се дължи на тютюнопушенето, те продължават да пушат. Аз нямам обяснение за това нещо. Малка част са хората, които се стряскат и въвеждат строга дисциплина. Дано да се намери някаква опция, която да покаже на едни хора, че материалните интереси не могат да стоят пред здравето на българина, убеден е Манаси Николов.

В крайна сметка едно е ясно, тютюневият дим не си избира сам дали и къде да съществува. Той не може да бъде поощряван, докато решава човешки съдби, не може и да бъде забравен, докато е обичан. Той може да направи само и единствено това, което поискаме от него. Но, когато поискаме, той не отказва.

„Всеки един пушач, тъй като е рискова група, и всеки един пасивен пушач, който също е рискова група, поне веднъж годишно трябва да минава на профилактичен преглед при белодробен специалист. Защото примерите посочват, че наистина цигарите не прощават”, добави Ангелова.