С перлена огърлица, пред бутикова торта и с китка зад ухото посрещна гостите за 100-годишния си юбилей Иванка Петрова в село Протопопинци. Сега тя живее там при едната си дъщеря, но е родом от село Върбовчец.
Животът на Баба Иванка не е бил лек. От 6 годишна остава сирак и я пращат слугинче. Съдбата я води първо в Ружинци, а после в семейството на архитект от Пловдив. От града под тепетата детският спомен на баба Иванка е колко трудно е било прането на черги и килими в река Марица. На 15 години вече е в дома на доктор Христо Цанков от Белоградчик - един от най-известните лекари в района. Цанков приема момичето като свое дете, нарича я Ивон, грижи се за нея и поема разходите за сватбата й с дядо Трендафил.
Съпругът на баба Иванка е починал преди 55-години, но тя не е сама. Заобиколена е от грижите на двете си дъщери, четиримата си внуци и шестимата си правнуци. За юбилейния си рожден ден посрещна много приятели, че и трима управници - кметовете на община Чупрене и на селата Върбовчец и Протопопинци.
На сто години баба Иванка още чете вестници и на рождения си ден се чуди защо гостите гледат в нея повече, отколкото в тези, които сега ги избраха да управляват държавата. Любими са й книгите с народните приказки, а хората около нея разказват как хубаво пее.
„Най-вредно е да се преяжда", казва баба Иванка и признава, че обича да похапва люти гозби и отпива по глътка ракия. Тя е вторият столетник от село Върбовчец. Преди 2 години роденият там дядо Лозан, отбеляза 100-годишния си рожден ден в Монтана.
