Политическото предизборно говорене - обиди към опонента или безкрайно общо говорене
Политическото предизборно говорене - обиди към опонента или безкрайно общо говорене / снимка: БГНЕС
Как говорят българските политици и какви грешки допускат обобщава Вили Янкова
64074
Как говорят българските политици и какви грешки допускат обобщава Вили Янкова
  • Как говорят българските политици и какви грешки допускат обобщава Вили Янкова

Политическото предизборно говорене премина в двете крайности - обиди към опонента или безкрайно общо говорене. Това заяви Владислав Миланов - преподавател по съвременен български език и езикова култура в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, който представи изследване на преподаватели и студенти от СУ за речта на политиците в предизборната кампания.

Реално, по същество нямаше предизборно говорене, нямаше убеждаване и противопоставяне на мнения, а диалогът се изгуби във всеобщото говорене, обобщи Миланов. Според него всички политици трябва да са дадат сметка, че участваха в предизборна кампания, в която езикът на агресията, езикът на некоректния тон бяха водещи - задаваха моделите на речево поведение. Езиковите стратегии и речевото поведение на българските политици в предизборната кампания надхвърлиха сериозно границите на доброто общуване, наблюдавахме истинско незачитане на словото, истинско неумение да се изслушва събеседника, което доведе до усещането, че всички политици говорят в един тон, коментира Миланов. И добави, че това е бил тонът на агресията и на обидата.

Според Владислав Миланов кризата в политическото говорене се е задълбочила и тази предизборна кампания го е показала много ясно и категорично. Преподавателят съобщи, че анкета сред студенти от четири специалности в СУ е показала, че 88% от запитаните категорично не са одобрили начините, по които - чрез речта, политиците са представили себе си и своите политически партии в предизборната кампания.

Надежда Сталянова - преподавател по български език в СУ, обясни, че в изследванията на преподавателите от висшето училище политическото говорене в предизборната кампания е разделено в три типа. Първият тип е „езикът на експерта”, при който политиците говорят неутрално, наукообразно, като речта им е наситена с абстрактна лексика. Този тип говорене не достигна до избирателите. От всички политици чувахме: „България трябва да постигне финансова стабилност...”, „Трябва да генерираме
потенциал...”. Това говорене е в сферата на пожеланията и се отнася за някакво неясно бъдеще, коментира тя.

Сталянова отбеляза, че на другия полюс е „езикът на интригата”, който беше актуален за цялата предизборна кампания. Този политически език включваше нападки и обиди към опонентите, и провокации с реплики, посочи Надежда Сталянова. Третият тип политическо говорене беше „езикът на улицата”, при който се използваха ниските стилови употреби, разговорността, битовата и разговорната лексика в политическата реч, обясни езиковедът. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар