Над 50 000 българи са били засегнати от инсулт през изминалата година. Една от най-важните предпоставки за успешното лечение е бързата реакция и разпознаване на исулта. Стотици бяха обучени как да разпознаят първите признаци на исхемичен инсулт и какви незабавни мерки трябва да предприемат, чрез информационната кампания на Boehringer Ingelheim “Разпознай инсулта. Действай бързо!”. Подобряването и лечението на рисковите фактори води до много голям процент спасяване от мозъчен инсулт. Според съвременните експерти до 80% от възможностите за получаване на инсулт биха могли да бъдат предотвратени. Това каза в предаването „Най-добрите лекари“ доц. Иван Стайков, началник на клиниката по неврология към болница „Токуда“. Високото кръвно налягане предизвиква от 4 до 8 пъти по-висок риск, захарният диабет - от 1,7 до 2,7, сериозни рискови фактори са и т.нар. предсърдно мъждене, т.е. неритмичната работа на сърцето, както и обструктивната сънна апнея - спирането на дишане по време на сън. Използването на редица съвременни медикаменти води до 30% намаляване честотата на мозъчните инсулти. Ето какво още каза доц. Стайков пред водещата Лили Ангелова:
Водещ: Доц. Стайков, кои са първите симптоми на мозъчния инсулт?
Доц. Стайков: Мозъчният инсулт се дели на исхимичен, който е около 80% от всички мозъчни инсулти и хеморагичен, който е около 20%. Исхемичният мозъчен инсулт представлява остро, внезапно нарушение на мозъчното кръвообръщение с невъзможност за снябдяване с кръв, глюкоза и кислород. Според сериозни последни проучвания се оказва, че всяка минута след получаването на мозъчния инсулт, човек губи около 1.9 милиона неврони, което приблизително за един месец се равнява на загубата на толкова много неврони, колкото човек губи за 3.6 години. Първите симптоми са много важни и те имат значение за бързото разпознаване на инсулта, което води до бързо транспортиране до болница. Трябва да се следят неща като ръце, лице, говор. Обикновено първите симптоми са внезапно изкривяване на едната половина на лицето, внезапна загуба на говор или невъзможност за разбиране на говора, внезапна слабост или изтръпване на десните или левите крайници. Освен това внезапно настъпило силно главоболие или световъртеж с двойно виждане.
Водещ: Какъв е златният стандарт, когато човек получи инсулт, колко време след това трябва да бъде транспортиран до болницата, така че да се увеличат шансовете му за оздравяване?
Доц. Стайков: Не трябва да се губи нито минута. Добре би било да бъде транспортиран пациентът или да отиде със собствен транспорт максимум до 2 часа до самата болница, където може да се направи т.нар. тромболитично лечение. Причината е, че имаме множество изследвания, които се правят, тестове, които трябва да бъдат направени преди да се реши, че този пациент е подходящ за тромболитично лечение. Ефектът на лечение е много по-добър за пациента в ранните 90-120 минути и след четвъртия час и половина вече е признато, че тромболитичното лечение няма да е по-ефикасно от стандартната терапия.
Водещ: Какво всъщност представлява тромболитичното лечение на инсулт?
Доц. Стайков: През 1995 г. за първи път с една много голяма публикация е признат методът в САЩ. След септември 2002 г. е признат в Европа, а ние работим с него от 2005 г. Исхемичният инсулт представлява някакъв вид запушване на голям кръвоносен съд. Именно там е прицелът – унищожаване на този кръвен съсирек, който се образува в съда, и който е причина за настъпването на инсулта. В началото - до 4 часа и половина, исхимичната зона е или много малка, или може още да не се е създала, поради възможността на мозъка да компенсира т.нар пенамбра в тези часове и именно това е лечението - унищожаване, разбиване на този кръвен съсирек, който не дава възможност на мозъка да бъде кръвоснабден. Това е утвърденото лечение за инсултите.
Водещ: Тромболитичното лечение увеличава ли добрата прогноза на пациентите в сравнение с класическите методи на лечение?
Доц. Стайков: Абсолютно и това беше доказано в няколко големи проучвания и в Америка, и в Европа. Това виждаме и от нашия опит при доста голяма част от пациентите. Трябва да подчертая обаче, че има много строги индикации за извършване на това лечение. Много голяма част от нашите пациенти след лечение с този метод излизат след няколко дни от болницата без неврологичен дефицит, т.е. връща се състоянието на пациента отпреди инсулта, което е изключително.
Водещ: Имали сте много пациенти, според вас достатъчна ли е здравната ни култура веднага да потърсим помощ или понякога хората чакат с часове?
Доц. Стайков: Различно е, но в последно време - от 2-3 години, здравната култура все повече се повишава. Има какво още много да се направи, но предавания като вашето спомагат за разпространяване на повече знания какво представлява това сериозно неврологично страдание.
Водещ: Възможно ли е с начин на живот, със здравословно хранене, да се предпазим от инсулт?
Доц. Стайков: Това е възможно в доста голям процент. Според съвременните експерти до 80% от възможностите да направим инсулт биха могли да бъдат предотвратени. За съжаление България стои в момента на трето място сред европейските страни по честота на мозъчните инсулти. Това се дължи на рисковите фактори, именно подобряването и самото лечение на тези рискови фактори води до много голям процент спасяване от инсулт. На първо място това е артериалната хипертония – високото кръвно налягане, при което има от 4 до 8 пъти по-висок риск за получаване на инсулт, отколкото при хората без този проблем. Доказано е, че използването на редица съвременни медикаменти води до 30% намаляване честотата на мозъчните инсулти. Друг рисков фактор е захарният диабет, който увеличава от 1,7 до 2,7 пъти възможността за мозъчен инсулт. Друг сериозен рисков фактор е т.нар. предсърдно мъждене, т.е. неритмичната работа на нашето сърце. Друг рисков фактор е обструктивната сънна апнея или спирането на дишане по време на сън. Оказва се, че това е много сериозен рисков фактор. Това представлява хъркане, обикновено е по-често при мъжете. Получава се прекъсване на над 10 секунди или намаляване на дихателния поток, като такива пациенти се чувстват много зле през деня. Спи им се, чувстват се неработоспособни, голяма част от катастрофите е доказано, че се получават именно поради заспиване на волана. Тъй като се редуват тези спирания на дишането през цялата нощ, организмът през нощта е в една хронична хипоксия, т.е. хроничен недостиг на кислород за всички органи, не само за мозъка. И това всъщност е много сериозен рисков фактор за мозъчен инсулт и сърдечен инфаркт.
Цялото интервю с доц. Стайков може да чуете тук.
