По неофициални данни около милиард и половина лева са несъбраните осигуровки в това число от допълнителното пенсионно осигуряване, съобщи в интервю за предаването на Дарик „Междуредие” бившият управител на НОИ Йордан Христосков. По думите му НАП би трябвало да обяви официална информация за дължимите осигуровки, като според него е нужно да се засили тяхната събираемост.
Зам.-ректорът на Висшето училище по застраховане и финанси коментира, че има връзка между данните, според които над половин милион работещи българи не се осигуряват за пенсия и изчисленията, че сивата икономика в България достига 30% от БВП.
Йордан Христосков смята, че прогнозите за приходите в хазната ще наложат на следващата власт неизбежно да върви към повишаване на част от преките данъци. Според него е най-справедливо да се въведе прогресивното подоходно облагане, като се въведе необлагаем минимум за най-бедните българи:
Вероятно за вас не е изненада фактът, че над половин милион българи работят, без да се осигуряват. От години говорим за тази тревожна тенденция, но можем ли да кажем, че това е основно резултат от сивата икономика в България? По последни данни, огласени тези дни, се твърди, че тя е около 30%?
Информациите за сива икономика около 30% и над половин милион души неосигурени, това са взаимно свързани фактори. Щом имаме сива икономика, имаме неучастие в осигуряването, дори сивата икономика има още едно отражение върху осигурителната система, че една част от хората са официално регистрирани като осигуряващи се, но те не се осигуряват върху действителните си доходи и това нанася допълнителни вреди на социалното осигуряване, от там идват и големите дефицити в осигуряването. Но трябва да кажем също така, че една част от статистически изчислените неосигурени лица, всъщност са осигурени в други държави, в които те работят в официалната икономика и рано или късно те ще се появят като осигурени с осигурителен стаж от онези държави. Естествено, ще черпят права от там, но техният брой все още е малък, но е справедливо да споменем и това.
Да, коректно е когато се съпоставят данни, но липсата на доверие в осигурителната система ли е причина за тази все по-нарастваща тенденция-да се работи в сивия сектор? Ето данъкът е плосък, но сивата икономика не излиза на светло. Може би осигуровките или недоверието в пенсионната система са проблема?
Аз не съм съгласен с оценката, че има тотален срив на доверието в осигурителната система. Разговорите ми с обикновени хора, също така, когато те се включват в ефира в различни медии, включително и в Дарик радио, личи те са загрижени за своето осигуряване, коментира се недостигащият стаж, това, че работодателят не ги осигурява въобще или ги осигурява на недействителен доход, много по-нисък. Така че хората все още разчитат на осигурителната система. За съжаление, посланията за недоверие към осигурителната система идват най-вече от политиците и естествено те се ретранслират чрез медиите, защото много политически партии им е неудобно да признаят своята „заслуга" аз регреса в осигурителната система и говорят за тотален срив, за нов модел. За съжаление, никой досега не е предложил нов модел и такъв нов модел не може да бъде предложен, така че нека да разделим нещата. Обикновените хора вярват в осигурителната система и тя обезпечава около 30 на сто от доходите на домакинствата в България, докато различни кръгове са заинтересовани да дискредитират осигурителната система, било с политически цели, било с това, да оправдаят собственото си поведение на неосигурявани, особено от страна на работодателите, които не изпълняват задълженията си.
Опазил ни господ да се включим в хора на онези, които прокламират подобна посока-хората да не се осигуряват. Напротив, опитът ни е да си обясним причината за нарастващия брой на тези българи. Както показват тези данни, на 100 работещи се падат по 80 пенсионери. Какво е нормалното съотношение, което у нас от години е изкривено, но онова, което би било по-балансиращо за системата. Колко сериозно е отклонението при нас?
Доста сериозно е. За съжаление тенденцията се преобърна сега, при управлението на ГЕРБ. Преди това имахме намаляване броя на пенсионерите - на 100 работещи бяха стигнали около 75 души, сега са вече над 80, в резултата на безработицата. Вие правилно подчертахте, че намаляването на осигурителните вноски, намаляването на данъка върху личните доходите не даде никакъв ефект за изсветляване на икономиката. Той не доведе и до приток на чуждестранни инвестиции, напротив, чуждестранните инвестиции намаляха многократно в България. Тази политика трябва да бъде преосмислена и не трябва чрез социалното осигуряване да се провежда насърчителна политика било за бизнеса, било за чуждестранните инвеститори. За съжаление в програмите на една част от политическите партии сега виждам точно такива предложения, особено на ГЕРБ. Това е популизъм, да не кажа идиотизъм, чрез социалното осигуряване да привличат чуждестранни инвестиции, след като си ги прогонил с неадекватната си политика, с отрицателните послания към тези инвеститори. Видяхте на какво ниво беше контактът с чуждестранни инвеститори, за някакви пари от Катар, за някакви писти за Формула 1 се говореше, в резултат на което намаля този приток.
Неотдавна водихме с вас един разговор и вие отново призовахте за премахване на плоския данък върху доходите на българите. Старият парламент не го стори това, а това, което чувате сега от политическите сили през оставащото време до изборите, очаквате ли някакви сериозни данъчни промени от новото Народно събрание, от новата власт?
Непременно трябва да има такива промени, защото прогнозите показват, че ако ние не запазим сегашните данъчни ставки не само върху личните доходи, но и върху доходите на бизнеса, ако запазим сегашните нива на осигурителни вноски, приходите в бюджета ще бъдат около 25 на сто, максимум 30 на сто от брутния вътрешен продукт А нормално е държавата да харчи около 40% от брутния вътрешен продукт, тоест, да го преразпределя чрез данъчната, чрез осигурителната система. Така че никоя държава не може да функционира с приходи равни на около 25% от брутния вътрешен продукт. Това неминуемо ще наложи повишаване на данъчните ставки. И тъй като косвените данъци, в частност данъкът върху стоките и данъкът върху добавената стойност в България е прекалено висок и универсален, той е за всички стоки, там повече не може да се повишава, следователно една част от преките данъци категорично трябва да бъдат повишени. И най-справедливо е да се въведе прогресивното подоходно облагане. Убеден съм, че то ще бъде въведено, ако не в началото на следващото Народно събрание, то още следващата година, когато се съставя бюджета и се види, че той не може да бъде обвързан със задължителните разходи, които държавата има, пак казвам, в порядъка на около 40 на сто от брутния вътрешен продукт, неминуемо ще се стигне до прогресивно подоходно облагане. Справедливо е да се въведе и необлагаем минимум за най-бедните хора, защото сегашната данъчна система доведе до силна поляризация - много бедни хора и малко богати хора.
Казвате, че обстоятелствата ще ни принудят, независимо кой управлява, да се случи това, най-малко да излязат сметките в държавната хазна.
Сигурен съм, че и Европа ще ни притисне, макар и по деликатен начин, защото не може европейските граждани с високи доходи, да се облагат с данък над 50 на сто и тези средства да се разпределят в страните от Източна Европа, а те да бъдат с плоски данъци. Европейските граждани не могат повече да понасят това нещо.
Да припомним, винаги се коментира тази тема, какъв процент от пенсиите в момента и според това, което изнася НОИ като данни, се плаща от осигуровки и колко от данъци?
Ние винаги сме харчили под 10 на сто или максимум 10 на сто от брутния продукт за пенсии. Около 2000-та година приходите от осигурителни вноски бяха 10% от брутния вътрешен продукт. Сега са намалели двойно, тоест, те са 5% от брутния вътрешен продукт, с колкото намаля и ставката на осигурителните вноски. Това означава, че над половината, близо 60 на сто от разходите за пенсии се покриват от данъци от бюджета и то главно от косвения данък, от данъка върху добавената стойност, който плащат всички български граждани, в това число безработните, пенсионерите, майките и така нататък. Отговорността, аз не обичам думата тежест, защото никой на никого не тежи, а отговорността за издръжката на неработоспособното население все повече и повече се прехвърля върху всички, в това число и върху самите бенефициенти на тези социални плащания, което е крайно несправедливо и неправилно. Образно казано, ако дадем 200 лева пенсия на един човек, той изхарчва всичките си пари, за да погаси задълженията си за ток, вода, парно, за храна и лекарства, а ние прибираме 40 лева от тези пари под формата на ДДС и на следващия месец му даваме 40 лева от неговите пари и наричаме това нещо социална политика. Социална политика е когато разпределението е повече да вземем от онези, които са с много по-високи доходи, а по-малко от онези, които са с ниски доходи. Това е социалната политика, това е преразпределението, защото същите тези хора, когато те са били работоспособни и са били част от работоспособното население, те са изпълнявали своя ангажимент към тогавашните пенсионери.
От това, което казвате, разбирам, че промяна евентуално в размера на осигуровките не би имала отражение към тази тенденция - растящия брой българи, които не се осигуряват.
Разбира се. Няма толкова ясно изразена пряка връзка между размера на осигуровките и неосигурените хора. Причините за големия брой неосигурени хора не е дори и в недоверието към осигурителната система, макар че последните решения да се вдига пенсионната възраст, разколебаха хората и често се чува репликата „Няма да доживея да пенсия", макар че за щастие, доживяват по-голямата част от хората до пенсия. По-скоро трябва да се засили контролът по събираемостта. За съжаление, НАП има добри експерти, но това не е приоритет в политиката на ръководството на НАП да се събират осигурителните вноски. Акцентът в политиката на Министерството на финансите пада върху данъците и върху митата и се пренебрегва събираемостта на осигурителните вноски. Там има много голям резерв.
Горе-долу какъв е?
Вече няма официални данни от 2006 година, откакто те не се събират в НОИ.
Всичко е в НАП.
Тук-там се чуват числа от порядъка на 1,5 млрд. несъбрани осигуровки в това число за допълнителното пенсионно осигуряване от капиталов тип, където също не нарастват средствата в индивидуалната партида не само поради по-ниската доходност, но и поради това, че не се събират осигурителните вноски и не се превеждат по индивидуалните партиди. Аз ще дам пример с няколко политически действия на предишното правителство - плащането на заплатите в ВМЗ-Сопот в Горубсо-Мадан, в ОЦК-Кърджали, беше представено като геройство, но никой не говореше откъде ще се намерят пари за осигуровките върху тези заплати, които хората получаваха на банкоматите. А всъщност от тези пари същите тези хора ще трябва да получават пенсии, майчинство или съкратените да получат обезщетение за безработица. Ето ви един пример за неглижиране събирамеостта на осигурителните вноски с участието на правителството. То насърчава да се платят заплатите, да са потуши недоволството, но не събира осигурителните вноски.
1,5 млрд. е за какъв период е, от 2006 година насам?
Натрупани задължения. И ако тогава бяха около 460 млн., сега са сигурно 1,5 млрд. лв. Отново казвам, никой не изнася такава официална статистика. Това бяха числа, изтървани в диалог между бившия министър на труда и социалната политика Тотю Младенов и шефа на НАП. Но официално никой не публикува. Аз не мога да разбера каква тайна е това.
