Австрийският ежедневник „Ди Пресе" публикува материал за България, засягащ социалните проблеми в страната, бедността и животът в един от ромските квартали.
Загубена е надеждата за по-добри времена, няма и очаквания парламентарните избори в средата на май да променят нещо, започва текстът на „Ди Пресе" и обръща вниманието към проблемите на ромите.
Кореспондент на австрийския в. „Ди Пресе" описва обстановката в софийския ромски квартал „Факултета" - 35 000 жители от ромски произход, коне, планини от отпадъци.
От края на социализма ситуацията с българските роми, които съставляват около десет процента от населението (около 700 000 души) бързо се влоши.
Същевременно, проучвания сочат, че всеки пети българин е беден и трябва да оцелява с по-малко от 120 евро. Безработицата е стигнала до 18%. Сред младите хора в България почти всеки трети е безработен, пише още изданието.
Броят на бедните в България се увеличава, коментира българският антрополог Харалан Александров, цитиран от австрийския в. "Ди Пресе".
„Доходите падат, а разходите за живот се увеличават. На състраданието на по-заможните българи трудно може да се разчита. Ние сме развили една примитивна форма на неолиберализъм, която дава право на оцеляване само на силните и според която бедните са виновни за положението си", коментира Александров.
Според изданието докато елегантно облечени дами, носещи покупките си, се разхождат по булевард „Витоша" в столицата, сервитьорки разпъждат бездомници, които безпокоят клиентите в скъпите заведения. Огорчението на българите се засилва, предава агенция Фокус.
Запалени коли и улични размирици - силата на протестите срещу високите сметки за ток през февруари и март смая не само политиците, но и световната общност. За повече големи заглавия допринесе и внезапното увеличаване на броя на самоубийствата и вълната от самозапалвания- седем души вече са загинали в резултат на изгарянията си.
Колкото по-голяма е бедността, толкова по-голяма е социалната изолация, коментира Александров. „Когато човек не може да предложи на гостите си кафе, той самият вече спира да ходи на гости", казва той.
Дали присъединяването към ЕС през 2007 г. е провал? През първите две години след присъединяването си, страната е представила най-високите темпове на растеж в ЕС, коментира Георги Ганев, директора на Центъра за либерални стратегии в София, цитиран отново от австрийското издание.
