При полагането на клетва пред държавния глава бяха съобщени официалните данни за състава на сформираното в събота италианско правителство. Това е 62-то правителство от обявяването на Италия за република на 2 юни 1946 г. и първото за 17-я редовен
парламент, избран на изборите на 24 и 25 февруари и свикан на учредително заседание на 15 март 2013 г. Състои се от 10 представители на Демократическата партия, 5 на партията „Народ на свободата” и 2 на листата „Граждански избор”, като към тях се присъединиха по един представител на партията „Съюз на центъра” и на движението „Италиански радикали”, както и четирима безпартийни експерти, категоризирани като „независими”.
Председателството на Министерския съвет е съставено от Енрико Лета (Демократическа партия) - председател на Министерския съвет; Анджелино Алфано (Народ на свободата) - зам.-председател на Министерския съвет и министър на вътрешните работи; Филипо Патрони Грифи (независим) - зам. държавен секретар към Председателството и секретар на Министерския съвет.
Предстои назначаването на заместник държавни секретари в отделните министерства, които са особена категория в структурата на италианското правителство, въведена със закон от 1888 г., който отменя предишната длъжност „главен секретар”.
Републиканската конституция от 1948 г. не предвижда съществуването на тази длъжност, но по традиция тя продължава да бъде възлагана и до днес, при което се достигна през последните години до неимоверно увеличение на назначенията. Проблемът периодично се регламентира посредством текущи законодателни актове, тъй като липсва конституционна основа за неговото окончателно решаване. Съгласно закон от 2008 г., общият брой на заместник-министрите и заместник държавните секретари в едно правителство не може да надхвърля 60 души.
Заместник държавните секретари се назначават с указ на президента по предложение на министър-председателя и със съгласието на министъра, който трябва да подпомагат при изпълнението на функциите. Те не могат да участват в заседанията на правителството с изключение на заместник държавния секретар към премиера, който заема и длъжността на секретар на министерския съвет. Не повече от 10 заместник държавни секретари могат да бъдат издигнати за заместник министри по предложение, внесено от премиера и прието от министерския съвет. Заместник министрите могат да бъдат канени на заседания на правителството като докладчици без право на глас. (БТА)
