Четири са политическите формации щяха да влязат в следващия парламент, ако изборите за 42-ро Народно събрание се провеждаха в този момент. Това са ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака”, сочат резултатите от национално представително проучване на НЦИОМ. Движение „България на гражданите” остава най-близо до групата на партиите, които със сигурност попадат в новия парламент, въпреки известния спад в електоралната подкрепа за тази формация, който се наблюдава в последните месеци.
ГЕРБ получава 23,6% от вота на гласоподавателите, БСП събира 17,7%, ДПС - 6%, „Атака” - 4,9%, Движение „България на гражданите” - 3%, показва анализът на обществените нагласи.
На този етап от кампанията е несериозно да се твърди, че партиите, които са в граничната зона (между 2 и 4%), нямат своите шансове да се борят за място в бъдещия парламент. Както и при предишното изследване на НЦИОМ (проведено през месец април), такива партии са КП ДСБ-БДФ, НФСБ, РЗС, ВМРО и Коалиция „Център-Свобода и достойнство”. Още повече, че при кампания като настоящата, изпълнена с обрати, е трудно да се прецени коя от по-малките партии може да се окаже в печеливша електорална ситуация, отбелязват социолози.
Освен, че кампанията още не е приключила, изследванията не могат да измерят реалните тенденции в поведението на две важни за крайния резултат от изборите групи от избиратели: тези, които заявяват, че са склонни да продават гласа си, и онези, които признават, че ще променят вота си в последния момент, за да гласуват за евентуалния победител.
Голяма част от хората все още не са решили за кого ще гласуват
Въпреки събитията от последните дни и избухналия скандал с подслушването след доклада на Прокуратурата няма съществена разлика в дяловете на електоралната подкрепа за двете основни политически партии - ГЕРБ и БСП, показват още резултатите от проучването. Това означава, че избирателите на тези партии, независимо от публичните дебати и тълкувания на случващото се, по-скоро стоят зад своите ръководства.
Няма промяна в подреждането на първите пет формации, не е регистрирана значима промяна в разликата между електоралната тежест на първите две формации - ГЕРБ и БСП. Към 25 април тя възлиза на 5,9%, отбелязва НЦИОМ. Данните показват още, че както сред гласувалите за ГЕРБ, така и сред избирателите на БСП от 2009 г., намалява готовността да повторят вота си за своята партия. ГЕРБ продължава да има по-голям резерв от БСП, когато става дума за привличане на вота на разколебани бивши избиратели.
Данните от настоящото изследване показват, че между една пета и една четвърт от избирателите не са решили още за кого да гласуват и дали да гласуват. Един от ефектите на негативната кампания е ръст в дела на колебаещите се българи. Ако се сравни настоящата ситуация с тази преди парламентарните избори през 2009-а, е видно, че днес колебаещите се са значително по-висок дял (през 2009 г. те са били 15%, днес са 22%). Най-често сред колебаещите се как да гласуват на 12 май българи има млади хора на възраст 18-29 години, високообразовани респонденти, както и жители на областните градове и на столицата.
Избирателна активност
Към настоящия момент декларативна готовност за гласуване заявяват малко над 60% от имащите право на глас. На основата на тези данни може да се допуска, че активността, която ще бъде отчетена след края на изборния ден, ще бъде между 52% и 56%. Това сочат резултатите от националното представително проучване на НЦИОМ. Предстои навлизане в последната фаза на предизборната надпревара, която се характеризира с най-остро политическо противопоставяне. До сега кампанията се развива по начин, който по-скоро отблъсква колебаещия се и политически неизкушен избирател. Регистрират се симптоми на разколебаване дори сред твърдите ядра на големите партии. Най-висока готовност да гласуват към 25 април 2013 г. заявяват хората на възраст над 60 години, образованите и заможните респонденти, както и жителите на малките градове. Налице е известен отлив на желаещи да гласуват в столицата и в градовете-областни центрове.
Междувременно 66% от българите твърдят, че следят предизборната кампания единствено от медиите. Това правят предимно хората на възраст над 50 години, пенсионерите, жителите на малките градове и заможните избиратели. Това сочат резултатите от национално представително проучване на обществено-политическите нагласи на Националния център за изучаване на общественото мнение, съобщиха от НЦИОМ.
27% посочват, че изобщо не следят предизборната кампания
Сред тях преобладават интервюирани на възраст от 18 до 39 години, роми, както и хора, които заявяват, че няма да гласуват. Само 6% от участвалите в настоящото проучване твърдят, че са присъствали на предизборни срещи с политически сили в своето населено място, а едва 1% посочват, че лично са ангажирани в организацията на кампаниите на отделни партии, сочи проучването, цитирано от агенция Фокус.
Оказва се още, че 76% от участвалите в изследване на НЦИОМ разпознават валидния знак, с който ще се гласува на предстоящите избори (х). Сред затрудняващите се да посочат верния знак преобладават млади и нискообразовани респонденти. Това сочат резултатите от проучването на НЦИОМ. 5% от интервюираните твърдят, че няма значение с какъв знак ще гласуват. Те допускат, че по какъвто и начин да обозначат своя избор, гласът им ще бъде действителен. Това са предимно хора, които рядко участват в избори и които до момента не са решили дали ще гласуват и сега. Подобна неинформираност в навечерието на вота е основание да се допуска, че ще има по-висок дял на невалидни бюлетини на тези избори в сравнение с парламентарния вот през 2009 г.
Настоящото изследване на НЦИОМ е регулярно в рамките на изследователската програма на Центъра и няма външен възложител. Изследването е извършено от НЦИОМ и е публикувано на интернет страницата на Народното събрание. Изследването е проведено в периода 19-25 април 2013 г. и е представително за пълнолетното население на страната.
По метода на полустандартизираното face-to-face интервю по домовете им са интервюирани 1120 пълнолетни български граждани. Подборът на респондентите в домакинствата е извършен по модифициран метод на Лесли Киш (най-близка рождена дата). Извадката е двустепенна, гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене.
Настоящото изследване на НЦИОМ е осъществено по съпоставими методика на регистрацията и методика на извадката на НЦИОМ от 1990 г. досега. Изследването регистрира обществено-политически нагласи към периода на провеждането му и няма характер на прогноза за изборните резултати.
