Самоубийствата у нас няма да спаднат с 10% веднага, след като заработи Националната програма за превенцията им. Парадоксалното е, че на първо време дори могат и да се увеличат. Това обяви в интервю за Дарик д-р Владимир Наков, главен експерт в сектор Психично здраве към Центъра по обществено здраве и анализи. Специалистът е убеден, че в началния етап на програмата резултатите от нея няма да бъдат задоволителни. Причината е, че в този период трябвало да се осъществят редица подготвителни дейности, сред които и събирането на статистически данни. Проектът на програмата бе публикуван днес на страницата на Здравното министерство за 14-дневно обществено обсъждане.
Програмата е за петгодишен срок. Един от очакваните резултати е намаляване на опитите за самоубийства, както и на самоубийствата с 10%. Постижимо ли е това според Вас?
Със сигурност е постижимо, след като държави, които са прилагали програми за превенция на самоубийствата, са постигнали резултати. Също така има литературни данни, че в страните без програми за самоубийство тези числа или цифри скачат като статистика, така че има доказателства, че една единна програма работи като начин за превенция. Разбира се, резултатите не могат да бъдат очаквани изведнъж, те просто не могат да се случат веднага след започване на самата програма. Има и техническа част, която ще отнеме голяма част от времето, тя е подготвителна, така че в началния етап резултатът няма да бъде задоволителен. По-скоро ще се подобри регистрацията и парадоксално в началото може да има повишение.
Трябва да се знае, че не става дума за изготвяне на регистър на лицата, които са посегнали на живота си. Ще представлява по-скоро база данни или платформа, която ще събира информация, без да може да бъде идентифицирано въпросното лице. Става въпрос за статистическа обработка на данни, а хората, които са посегнали на живота си, няма да влизат в регистър. Спомняте си какъв беше резултатът от регистъра на пациентите с психични заболявания. Тук може да бъде още по-негативен, затова няма да изготвяме регистър.
Кажете някои по-конкретни мерки, на които сте заложили?
Основното, същност, което може да даде резултат, е обучението на хора, които евентуално се срещат с индивиди, решили да посегнат на живота си. Това са най-вече личните лекари, хората от спешната помощ, както и професиите, свързани с агресия и насилие. В това число влизат и полицаите, и военните. Хората, работещи в тези служби, са застрашени от синдрома на професионалното изгаряне, и съответно са една от прицелните групи, с които може да се работи.
Като говорим за рисковите групи, акцентирате и върху лица на възраст от 10 до 18 години? Защо?
Това е световна тенденция за подмладяване на възрастта. Тази възраст е най-рискова по отношение на импулсивното посягане върху живота, тъй като в нея все още не е формирана ценностната нагласа и не е докрай изяснен смисълът на човешкия живот. Затова тази група е особено рискова.
Влизат ли, според Вас, в рисковите групи хора, които са на прага на бедността? И заложили ли сте в програмата мерки и за тях?
За съжаление тук не бихме могли да направим много като действия, но това ще бъде голямата цел в един по-дългосрочен план. Засега обаче акцентът ще е върху хората, които имат психични заболявания - те трябва да бъдат разпознати, своевременно диагностицирани и лекувани.
Предстои общественото обсъждане на проекта. Кога най-рано програмата може да влезе в сила и подготвени ли сме финансово да я посрещнем?
Да, имаме уверението на Здравното министерство, че е осигурено първоначалното финансиране. В последствие голяма част от дейностите са заложени в Норвежкия финансов механизъм. Също така, тъй като основният акцент, на който залагаме, е обучението, има оперативни програми на Европейския съюз, които могат да позволят последваща устойчивост дори и след приключването на Норвежкия финансов механизъм.
И все пак, кога програмата може да влезе в сила?
В моментът, в който бъде окончателно приета, след 14-дневния срок за общественото обсъждане и преминаването й през Министерския съвет. Можем да започнем още през лятото.
