Коментар

Преглед на печата

20 април 2013 12:10

„Плевнелиев и прокуратурата затягат примката около Цветанов”, пише „Сега”. Вчера сутринта от Софийска градска прокуратура обявиха, че са започнали разследване за подкуп в особено големи размери срещу шефа на ключовата дирекция „Борба с организираната престъпност” (ГДБОП) - Станимир Флоров, смятан за най-близкия човек на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Ден по-рано анонимен изпрати до медиите копия от секретни документи, от които става ясно, че полицаят е бил в полезрението на службите два пъти по подозрение за контакти с организираната престъпност и злоупотреба със служебно положение. Според прокуратурата обаче случаите са четири. Градският прокурор на София Николай Кокинов и президентът Росен Плевнелиев вчера последователно поискаха отстраняването от длъжност на шефа на ГДБОП.

„Някой да се е съмнявал, че у нас мафията още си има държава?”, коментира „Сега”. В случая впечатляващото е, че за първи път автентичността на разпратени до медиите документи се потвърждава светкавично - в рамките на два дни. И започва разследване. Отговорните фактори от ГЕРБ дължат обяснение как така са направили Станимир Флоров шеф на ГДБОП? Човекът, разследван многократно за корупция, оглавява службата, която по закон трябва да се бори с корупцията по високите етажи на властта. Човекът, подозиран в покровителстване на наркотрафик, трябва да бори наркотрафикантите. Човекът, поддържал интензивни контакти с оперативно интересно лице, трябва да громи организираната престъпност. И назначението е извършено от партията на човека, който публично се хвали, че уволнява хора дори и за най-малкото съмнение! Интересно защо Бойко Борисов мълчи?

„Кой прехвана истината?”, коментира „Капитал”. След като близо четири години прокуратурата и вътрешното министерство живяха в нездраво, безкритично приятелство, след оставката на правителството на ГЕРБ между двете правоохранителни институции видимо прехвърчат искри. Скандалът с подслушването и съвпадналото с него разследване срещу директора на ГДБОП Станимир Флоров оставят впечатлението, че под ръководството на Сотир Цацаров прокуратурата търси еманципация от изпълнителната власт. Въпреки ясните констатации на държавното обвинение - че контрол в тази служба липсва и това е било задача на вътрешния министър, зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов не призна вина. Така скандалът с подслушването влезе в етап „на кого вярваме повече”. Детайлният поглед върху действията на държавното обвинение все още не отхвърля съмненията за кампанийност. Навлизайки в трета си седмица, скандалът с подслушването вече спря да бъде само български проблем. В четвъртък Европейският парламент се ангажира да наблюдава внимателно случващото се. Което е повод прокуратурата да действа убедително и последователно.

„Очаквам още компромати в предизборната кампания”, казва в електронното издание „Класа” политологът Мария Пиргова. Според нея скандалът с подслушванията ще бъде подценен и няма да се отрази чувствително върху резултата от изборите. В общественото мнение има много изкривена нагласа, че подслушването, едва ли не, е допустимо. Хората не си дават сметка за огромните последствия от такива действия на МВР. „ГЕРБ ще трябва да отвлече общественото мнение от скандала с подслушванията в друга посока. Не зная какъв ще бъде новият скандал, но вероятно ще се пускат всякакви компромати, в които истината ще пропадне, както обикновено”, смята Пиргова.

„Да ви имам възмущението, да ви имам отпора!”, коментира „Сега”. Скандалът с подслушванията отприщи разбираеми възмущение и отпор. Възмутително е да се подслушват политици, магистрати, честни милионери и частни милиционери. Възмутително е даже откъм продължаващите приказки за успехи на правителството на ГЕРБ. Най-възмутително, макар и най-разбираемо, обаче е заглъхването на виковете от уличните протести. Те затихнаха в осъзнаването на големината на проблемите и дълготрайността на усилията, които трябва да се положат, за да се решат. При липсата на навици за трайна политическа работа и съответен натиск спихването на протестите бе добре дошло за предизборната кампания. И тя си потече в обичайно опортюнистическо русло. Така най-важни се оказаха вината или невинността на несъстоятелни лица, имащи историческото щастие да олицетворяват държавата - за нещастие на самата нея. Те нямаше какво много да отвърнат, освен да повторят успехите си с магистрали, спортни зали и евросубсидии, за да обещаят продължението им, без да бъдат особено притеснени от нерегламентирани подслушвания. Изглежда странно, но с успех.

Ако изборите бяха днес, ГЕРБ би ги спечелила с 24% подкрепа и на 5,1% дистанция от БСП, за която гласуват 18,9% от пълнолетните българи, отбелязва „24 часа”. Това показва проучване на „Афис”, проведено между 9 и 15 април. Освен двата големи политически опонента бариерата със сигурност прескачат „Атака” с 5,4% и ДПС с 5 на сто. Скандалът с подслушването може да разпилее вота към малки партии, смятат от „Афис”. Всеки втори от анкетираните предпочита коалиция пред нови избори. 6,4% делят ГЕРБ от БСП, показва пък проучване на НЦИОМ. В средата на април вотът за ГЕРБ е 23,9 на сто, а за БСП - 17,5 на сто. Според НЦИОМ в 42-ото Народно събрание твърдо влизат ДПС (6,2%) и „Атака” (5,2%). Движението „България на гражданите” печели 3,1% вот и има най-големи шансове да прескочи бариерата от 4%. Малко над 60 на сто заявяват, че ще отидат до урните на 12 май.

„Можем да бием във второто полувреме”, допуска в интервю за „Труд” кандидатът за депутат от „Коалиция за България” Петър Корумбашев. „За мен ще бъде изненада, ако хората искат да продължи пишерството на лицемерието, каквото бе управлението на ГЕРБ”, казва Корумбашев. По думите му сигналът за подслушването, внесен от соцлидера Сергей Станишев в прокуратурата, няма връзка с началото на предизборната кампания. А Петя Първанова е вторият вътрешен министър, при който е нарушен Законът за СРС-тата. Тя носи пряка отговорност за действията на служителите при употруба на техника за подслушване.

В интервю за „Стандарт” лидерът на РЗС Яне Янев отбелязва, че партията набира много голяма скорост. „Във всички случаи ние сме изпреварили партията на Кунева (Движение „България на гражданите”, б.р.) и догонваме „Атака”. Най-вероятно РЗС ще бъде четвъртата политическа партия в 42-ото Народно събрание с 20-25 депутати, резултатите ще бъдат двойно по-добри от 2009 г.”, убеден е Янев. „Без РЗС няма да може да се направи дясно центристко правителство”, заявява той. „Този път РЗС като дясно консервативна партия ще има свое представителство в изпълнителната власт”, казва Янев. И очертава конфигурацията в 42-ото Народно събрание така: „ГЕРБ ще бъде първа политическа сила. Втора - БСП, но с огромна разлика, може би 20 мандата. А РЗС ще победи БСП в поне 7, 8, а може и в 10 избирателни района”.

Мащабна чистка в държавните фирми предприема няколко седмици преди изборите министърът на икономиката Асен Василев, съобщава „Сега”. След като преди два дни отсече, че кредитът на доверие, което е дал при встъпването си в длъжност, е вече на изчерпване, вчера той обяви, че 23-ма шефове в над 10 държавни дружества ще се простят с постовете си. Василев не спомена имена, но стана ясно, че ще бъдат освободени бордовете на АЕЦ „Козлодуй” и на „Български енергиен холдинг”, в който влизат Националната електрическа компания, Електроенергийният системен оператор и др. Официалната причина за чистката е, че не е спазена насоката, дадена от министерството, първо да се търсят резерви в системата, а след това да се искат по-високи цени за тока.

„За съжаление токът няма да поевтинее”, казва в интервю за „Преса” Евгения Харитонова, председател на ДКЕВР. Тя посочва, че либерализация на пазара на електроенергия у нас има за всички. За големите фирми тя отдавна е факт. Сега от 1 юли и потребителите на средното напрежение трябва да излязат на пазара и да си търсят търговец, или да отиват на доставчик от последна инстанция. Това са ЕРП или НЕК, при които цената на електроенергията сигурно ще бъде по-голяма. В страната има много лицензирани търговци, но явно не могат да развиват дейност. Може би не могат да си доставят евтина енергия, която да предложат на потребителите, или са надценили собствените си възможности, предполага Харитонова. (БТА)

вестници Преглед на печата

Последвайте ни