Намереното в края на миналия археологически сезон златно съкровище на Перперикон е загробено през 1343 година по време на войната между България и Византия, а не както досега твърдяхме - по време на османското нашествие през 1361 година. Това заяви на пресконференция днес ръководителят на разкопките проф. Николай Овчаров.
Корекцията се наложила след направения нумизматичен анализ от експерта Константин Дочев на 12-те златни перпера с тегло 4,4 грама, на които са изобразени императорите Андроник ІІ и Андроник ІІІ. Те са сечени в края на 30-те години на 14 век. Били са платежно средство и в България, и във Византия, и в съседните страни.
Как и кога са били заровени златните монети? Според професор Овчаров това е станало по време на 7-годишната война между България и Византия в първата половина на 14 век, описана от Йоан Кантакузин. Без бойни действия цар Иван Александър успява да превземе Пловдив и Асеновград. След това той предприема военна експедиция в Източните Родопи, като целта му е била превземането на Перперикон. След като го направил, за военоначалник тук е назначен архонт. След три месеца обаче византийците успяват да си върнат скалния град и точно тогава при отстъплението на българите е заровено и съкровището, а именно през 1343 година, разказа проф. Овчаров.
Според него то е било с поне още 30-40 златни монети по-богато, но иманярските набези през 90-те години на 20 век по данни на полицията, го „осакатяват".
По време на пресконференцията днес проф. Овчаров показа и намерените части от златната икона на Богородица, част от златното съкровище на Перперикон.
