Централната избирателна комисия (ЦИК) затруднява българите в чужбина да гласуват. Това твърдят наши сънародници зад граница. Поводът е подмяна на правилата за подаване на заявления за откриване на избирателна секция извън дипломатическите представителства. Новите правила на комисията са разпратени до посолствата и консулствата ни зад граница 10 дни преди изтичането на крайния срок за подаването на заявленията - 11 април. Каква е промяната в правилата и какво е довело до нея, както и защо сънародниците са недоволни?
Според първия вариант на правилата, който е от началото на месец март, заявленията можеше да се събират от един човек, който да ги изпрати или занесе лично до посолството. Такава беше и практиката на предишни избори. Сега обаче е необходимо всяко заявление да се подава лично, което в повечето случаи струва пари за пощенски или куриерски разходи. За разкриването на секции извън страната са необходими 100 заявления. Кристина Параскева живее в кипърския град Полис. По думите й в момента в Кипър, където живеят около 50 000 наши сънародници, има над 1000 заявления, които са събрани, но все още не са подадени. Възниква и въпросът валидни ли са, или не вече подадените заявления.
„Имаме проблем, защото имаме събрани заявления, а аз нямам телефоните на всички хора", каза Параскева.
Доколкото разбирам това струва и пари?
Да. Най-евтиният вариант е по пощата, като там е между 35 и 50 цента всяко писмо. Другите варианти са с куриерска служба, но там най-евтиният вариант е 2 евро на плик. Има и друг вариант - електронен, който е безплатен, но не всеки има достъп до интернет.
До момента колко заявления са събрани?
Ние имаме изпратени 76 до тук и аз имам още 60 при мен. Тези 76, които досега съм изпратила, това е заварено положение. Вторите са изпратени на 26 март, на два пъти съм ги пращала, а първите на 21 март.
Говорителят на ЦИК Бисер Троянов обясни за Дарик, че промяната в правилата се е наложила по настояване на Министерството на външните работи и е с цел ограничаване на злоупотребите с фалшиви заявления. „В ЦИК се прие да не е допустимо в един плик да бъдат вложени 10, 50 или 100 заявления. Това не говори за един нормален процес, при който български гражданин в чужбина ще подаде свое заявление. Законът е определил три начина, по които да се изпрати заявлението за гласуване в чужбина. Единият е да бъде занесено лично от избирателя пред дипломатическото и консулско представителство. Вторият начин е да бъде изпратено по пощата и третият - електронното заявление. Електронното заявление е напълно безплатно, то е качено на интернет страницата на ЦИК", каза Троянов.
Не всички хора обаче разполагат с достъп до интернет.
Ще бъде изключително притеснително в дипломатическото или консулско представителство да получи 100 такива или 110 заявления от един адрес в един общ плик. Тук вече не се говори за една организираност, тук може да се постави под съмнение дали реално стоят български избиратели зад тези заявления, тъй като един български гражданин може да попълни само едно заявление и да го подпише саморъчно.
Но тази промяна не е записана в Изборния кодекс?
Тя се извърши по настояване и по желание на Външно министерство, както и по запитване на нашите посланици и консули.
Какво се случва с тези вече изпратени заявления преди новите правила, защото е някакво заварено положение?
Справката, която следва да подадат дипломатическите или консулските представители до ЦИК, е броят на заявленията, подадени пред тях за конкретно населено място, за да може ЦИК да определи на лице ли са необходимите законови изисквания за разкриване на секция. Тук ангажиментите са едновременно, както на ЦИК, така и на Външно министерство.
Сънародниците ни сигнализириха и за друг проблем. В електронното заявление на сайта на ЦИК се изискват повече лични данни, отколкото е в хартиения вариант. Става дума за номер на лична карта и мобилен телефон, например. Заради това във Върховния административен съд бяха подадени жалби от недоволни българи, но повечето от тях бяха отхвърлени. Причината за това отново е намаляване броя на фалшивите заявления, обясни Бисер Троянов. „Заявлението, което се подава за разкриване на секция, съдържа достатъчно брой реквизити. Заявлението следва да съдържа също толкова добре познати само на самия заявител данни, така че да сме сигурни, на първо място, че зад едно електронно заявление стои действително и реално лице и на второ място, че това лице подава своите данни. Ако ние бяхме предоставили електронно заявление само с три имена и ЕГН, всяко лице, което разполага с ЕГН-то на свой близък, приятел, роднина, или пък на друго лице, което не иска да упражни правото си на глас в България и да го прати да гласува, може да бъде злоупотребено лесно с тези лични данни", каза още Троянов.
Потърсихме и Външно министерство за коментар. Според говорителя на ведомството Димитър Япраков МВнР не може да налага на ЦИК да приема дадени решения.
„Съгласно Изборния кодекс, целият изборен процес, както в България, така и в чужбина, се ръководи само и единствено от ЦИК въз основа на Изборния кодекс, в който са разписани условията и реда, при който се осъществява гласуването, както в България, така и в чужбина. Министерство на външните работи не предсказва и не подсказва решения и тълкувания. МВнР е изпълнителен орган, на изпълнителната власт и изпълнява взети решения, както и вече законодателни норми, приети от НС", каза Япраков.
От ЦИК ни обясниха, че тази промяна е по Ваше настояване.
Ние не взимаме решения по отношение на Изборния процес в чужбина. Ние само реализираме такива решения и ги прилагаме на практика. Ние сме уведомили ЦИК надлежно, писмено за това, че български граждани в чужбина сезират нашите постоянни представителства, нашите дипломатически мисии, задават въпроси дали могат да изпращат в колетни пратки, например, по 50, 20 или 30 заявления, или са длъжни да ги предоставят и да изпращат лично с индивидуална пратка по пощата, или да се явяват лично да ги предават. Всички тези въпроси са изпратени до ЦИК. Те са изпратени под формата на въпроси и накрая на писмото сме помолили за решение на ЦИК как да процедират нашите дипломатически и консулски представителства. Ние сме създали максимално много възможности на всички наши сънародници по всякакъв начин да подават тези заявления. Ние, съгласно последните промени в Изборния кодекс, приемаме само и единствено заявления, подадени в хартиен вариант, а не както беше предишни години. Проблемът, който вие поставяте, е сериозен и той трябва да бъде отнесен към ЦИК, защото именно това е органът, който може да ръководи изборния процес, а решенията по това дали едно заявление е валидно, или не, може да вземе ЦИК. Това е записано и в самия Изборен кодекс.
У сънародниците ни обаче остава усещането, че някои има интерес да ограничи гласовете на българите в чужбина на предстоящите предсрочни избори и са категорични, че новите разпоредби на ЦИК са възможни да откажат много хора от това да подадат заявлението си и да гласуват:
В каква степен това може да откаже хората да гласуват?
До голяма степен, макар че аз лично смятам, че при нас ще има секция, ще успеем да ги изпратим. 100 заявления при всички случаи ще съберем. Но това усложнява нещата. Аз мисля, че беше излишно това.
В различни години, например парламентарните избори 2009-а, колко секции бяха открити?
Във всеки град в Кипър имаше секция. Тогава пак беше борба. Според мен целта е колкото по-малко хора може да гласуват в чужбина. Ако погледнете резултатите от изборите предишни години, като в чужбина имам предвид гласувалите в чужбина за кого са гласували, аз си правя такъв извод.
По данни на МВнР до миналата седмица са подадени общо 9043 заявления от българите зад граница - 5176 на хартия и 3865 в електронен вариант.
