Бившият министър-председател на Великобритания Маргарет Тачър почина на 87-годишна възраст. Синът и дъщерята на Тачър - Марк и Каръл, съобщиха, че майка им е починала след инсулт тази сутрин.
Тачър, която е първата и единствена жена премиер на Великобритания, беше известна като Желязната лейди поради силния й характер, който е в основата не само на голямата й популярност, но също така и на негодуванието на нейните опоненти в политиката и обществото. Тачър е особено запомнена в България с приноса й за края на комунизма в Източна Европа, подпомогнат от меките й отношения със съветския лидер Михаил Горбачов.
След като отстъпи премиерския пост и после Долната камара в парламента, Тачър получи доживотната титла Баронеса и прекара последните 20 години от живота си в Камарата на лордовете.
Маргарет Робъртс е родена в методистко семейство на 13 октомври 1925 година в графство Линкълншир, в централно-източна Англия. След като завършва химия в Оксфорд, тя започва да присъства на събрания на Консервативната партия и през 1950-та, на 25-годишна възраст неуспешно се кандидатира на национални избори като най-младата и единствена жена-кандидат. Година по-късно се омъжва за десет години по-възрастния от нея бизнесмен и бивш военен Денис Тачър. Раждат им се деца-близнаци, като двамата остават женени до смъртта му през 2003 година. Маргарет Тачър специализира в областта на данъците и през 1953-та се квалифицира като адвокат.
Докато гледа децата си, политическата й дейност се увеличава и през 1959-та тя влиза в парламента като представител на изборния район Финчли, в Северен Лондон, което остава депутатското й място до края на нейната политическа кариера. От самото начало Тачър показва независимия си характер, като гласува против партийната политика и подкрепя завръщането на наказанието в училищата чрез бой с клонка от бреза. Тя е и сред малкото консерватори, които подкрепят легализацията на хомосексуалността.
С първата си реч в парламента Тачър предлага свой личен законопроект, който цели държавните и общински органи да се задължават да държат всичките си заседания при открити врата. Законът се приема, което според икономиста Джон Блъндел е прецедент за законопроект, предложен по време на първата реч на новоизбран депутат.
Скоро след това Тачър е повишена на редица заместник-министърски постове, като през 1970-та е назначена за министър на образованието и науката от премиера Едуард Хийт. Принудена да ограничава разходите на министерството, тя взима решението да прекрати снабдяваната дотогава от държавата дневна чаша мляко за ученици. Политическите й врагове - лейбъристите, превръщат въпроса в огромен скандал и й измислят прякора "Крадла на мляко" или "Margaret Thatcher, Milk Snatcher".
През 1974 година Консерваторите губят изборите и Тачър си извоюва лидерския пост. Така тя започва по-силно да провъзгласява анти-социалните, както и анти-социалистическите си виждания. Обявява се против социалните помощи за бедни - становище, което й печели много врагове и години по-късно й коства премиерския пост. През 1976 пък си извоюва прозвището Желязната лейди, измисленo от лондонския кореспондент на съветския военен вестник "Красная звезда". Прякорът се появява след нейна реч, в която казва: "Руснаците са решени да завладеят света. Хората в Политбюро не се интересуват от общественото мнение..., за тях оръжията са по-важни от храната, докато за нас почти всичко е по-важно от оръжията."
С цел да подобри ораторското си изкуство, още преди да вземе премиерския пост, Тачър започва да посещава специални уроци при специалиста по дикция на Националния театър. Но не и преди политическият коментатор Клайв Джеймс да опише отличително дрезгавия й глас като "котка, която се хлъзга надолу по черна дъска".
През 1979 година Тачър става първата жена, която заема поста на Даунинг стрийт след т.нар "Зима на недоволството" и падането на лейбъристкото правителство. Ежеседмичните срещи между премиера и кралицата се следят усърдно от пресата и се пораждат слухове за силна разлика във вижданията между двете.
Твърдата вътрешна политика на премиера, продължила до 1990-ва, се превръща в силно поляризиращ период за Великобритания, наричан от политолози Тачеризъм. Докато намалява преките данъци, през годините Тачър налага голям брой косвени облагания. През 12-те години на нейното управление Брутният вътрешен продукт на Великобритания се покачва с 23%, като харчовете за полицията се покачват с 50% - в ера, в която расовото напрежение в страната постепенно се покачва. За сметка на това държавните влогове в индустрията спадат с почти 40 на сто, а за социални жилища - с почти 70 на сто. Това води до протести и бунтове, като кулминацията е "Стачката на миньорите" през 1984-та, след като правителството й предложи да бъдат затворени 20 мини в страната, водещи до 20 000 загубени работни места.
Възмущението се покачи, след като Тачър сравни миньорите с аржентинците, с които Великобритания наскоро беше воювала - "Във Фолкландските острови ни се наложи да се борим срещу външния враг, но ние винаги трябва да знаем къде лежи вътрешният, който е много по-опасен за свободата". След дълги стачки, спорове и дори сражения, Тачър успява да прокара своята политика, чиято инерция продължава дори след края на управлението й - от общо 174 мини през 1984 година, в които са работели почти 200 000 миньори, към днешна дата съществуват не повече от шест. Масовата приватизация, опитите за въвеждане на данък на глава на населението и твърда политика в Северна Ирландия са важна част от управлението й, като дори избягва опит за убийство в Брайтън от страна на Ирландската републиканска армия, при който загиват петима души.
Полемичната й политика води до негодуване в самата партия, като бившият военен министър Майкъл Хезълтайн организира опит за взимане на властта, често наричан "вътрешен преврат" срещу премиера. Тя подава оставка през ноември 1990 година.
Тачър защитава прозвището си Желязната лейди и редовно спори с нейните опоненти в британския парламент. Тяредовно демонстрира и остър хумор, ето и един пример:
"В парламента често получаваме брошури с реклами, които веднага отиват в кошчето. Вчера обаче получих една, много интересна. За кредитна карта е, и пише "Картата работи като всяка друга - харчете парите за каквото пожелаете - за Коледа, за рождени дни, дори за ваканции". И ето, вижте, има красива снимка на Айфеловата кула, за да Ви пъхне най-различни мухи в главата! Ползвайте я дори като втора кредитна карта. И всеки път, когато ползвате картата, Кооперативната банка ще направи дарение... на Лейбъристката партия. Виждате ли, господин председател, как лейбъристите си пробутват политиката за контрол над харчовете..., докато техните PR-хора пробутват кредитни карти".
Подобно на принцеса Даяна и Кралицата майка, погребението на Маргарет Тачър ще има специален статут. От Даунинг стрийт обявиха, че Маргарет Тачър ще получи церемониално погребение с военни почести. "Даунинг стрийт може да обяви, че със съгласието на кралицата лейди Тачър ще получи тържествено погребение с военни почести. Службата ще се проведе в катедралата "Сейнт Пол".
В изявление от Бъкингамския дворец се посочва, че кралица Елизабет II скърби за смъртта на Маргарет Тачър. В отговор на трагичната вест премиерът Дейвид Камерън я определи като "велика британка". "С голяма мъка научих за смъртта на лейди Тачър. Ние загубихме един велик ръководител, един велик премиер и една велика британка", се казва в комюникето на Камерън, който прекъсна европейската си обиколка.
"Маргарет Тачър беше велик политик, който помогна да се сложи край на Студената война. Тя беше повече от политик. Тя беше блестящ човек и ще остане в нашата памет и в историята", заяви последният държавен глава на СССР Михаил Горбачов след нейната смърт. "Тачър беше политик с тежка дума. Нашата първа среща през 1984 година положи началото на дългите ни отношения, които бяха трудни и невинаги гладки, но и от двете страни бяха сериозни и отговорни", каза Горбачов.
Германският канцлер Ангела Меркел определи бившия британски премиер Маргарет Тачър като "изключителен лидер", изиграл ключова роля за преодоляването на разделението на Европа от Студената война. Президентът на САЩ Барак Обама също отдаде почит на Желязната лейди, казвайки, че Америка е загубила "истински приятел", а светът адвокат на свободата. Като поддръжник на нашия трансатлантическия съюз, тя знаеше, че със сила и решителност може да спечелим Студената война и да изпълним обещанието за свобода", заяви Обама.
"Лейди Тачър, безстрашен защитник на свободата, застана в защита на пленените народи и помогна на свободния свят да спечели Студената война. Заслужава да й се издигне статуя в Полша", написа в профила си в "Туитър" полският външен министър Радослав Шикорски.
Маргарет Тачър ще остане завинаги в историята като вдъхновяващ лидер на свободния свят. Това се казва в съболезнователното писмо, което министър-председателят и министър на външните работи Марин Райков изпрати до британския премиер Дейвид Камерън по повод смъртта на баронеса Тачър, съобщиха от МВнР.
„Лейди Тачър беше сред онези велики личности, които със силната си вяра в демократичните ценности преобърнаха хода на историята и доведоха до падането на Берлинската стена и рухването на комунизма. Това за всички нас от другата страна на Желязната завеса означаваше да бъдем свободни, за което несъмнена заслуга има баронеса Тачър. Тя вярваше силно в правото на всеки да бъде свободен, в правото на всеки да има избор", пише в писмото на министър-председателя Райков.
