Оперният певец Пламен Бейков е водач на листата в Русе на Единната народна партия на Мария Капон. Той разпрати до медиите и публикува във Facebook следното писмо с мотивите си да се включи в изборите:
Скъпи приятели,
С известен трепет и вълнение бих искал да ви споделя едно мое лично и отдавна премисляно решение. Реших да се включа в политическата надпревара – станах водач на листата на ЕНП в 19-ти многомандатен избирателен район – Русе. В по-задна позиция съм и в листата на 24-ти Софийски многомандатен избирателен район.
Членувам в Единната народна партия от самото й създаване преди повече от пет години. Тя, както подсказва и нейното име е политическа партия от дясното политическо пространство – в смисъла на европейските политически движения, моята партия се пречислява към Европейската народна партия.
ЕНП в България е млада и все още малка политическа формация. Малко позната е и затова, най-често се идентифицира от обикновените хора с личността на своя лидер – г-жа Мария Капон. Това съвсем не означава, че един политик като г-жа Капон държи в ръцете си „изкъсо” управлението и решенията на ЕНП. Един от мотивите ми, който ме задържа в ЕНП и ме окуражи да приема воденето на листата в Русе е това, че в ЕНП се събрахме и продължаваме да се събираме хора, водени не от елементарни лични амбиции, а сме личности, загрижени за това, което се случи в страната ни през последните две десетилетия.
Като отговорна и мислеща личност, за каквато се определям и каквото е моето приятелско и колегиално обкръжение, аз не мога вече да простя спотаяването, обществената незаинтересованост за това, което се случва и допускането на политически авантюристи, водени от личните си властови и финансови амбиции. Не мога да живея с пораженчески мисли като: „Остави ги да си правят каквото си искат...” или „Политиците са крадци и престъпници...”, или „Ние нищо не можем да направим...”, или „Това не е работа за нас...”, или „Не знам вече за кого да гласувам....”
Вместо да отправям критики към тези, които често говорят така и не желаят да гласуват, а само се оплакват и мърморят, реших, че не трябва просто да ги съдя, а трябва да се опитам да демонстрирам гражданска активност и последователност в своите идеи.
Аз също съм бил подложен на изпитанието на своята гражданска съвест да избирам „по малкото зло”. Все пак имах късмет и още преди пет години открих своята кауза, за която непрестанно по малко съм работил, без да натрапвам никому своите политически убеждения. Сега, влизайки в един може би предрешен политически двубой, видях, че трябва по този начин да споделя с всички, които ме познават, а и с всички други, които тепърва ще срещна своите мисли, разбирания, мечти, пожелания, предпочитания и стремежи. Намирам своята трибуна да изкажа това, което искам да изкажа от дълго време. Това е трибуната на ЕНП, която събира моите съмишленици и съидейници.
ЕНП е кауза. Може би, за някои – обречена идеалистична кауза, за други – безсмислен и зле прикрит стремеж за домогване към власт. Аз съм готов да обясня и оспоря подобни тези. Затова заставам насреща. И, ако успея, ще помогна на много други като мен да знаят вече за кого да гласуват, да излязат от мрачната си стая на омерзението и да намерят успокоението на доверието и надеждата. Не че не оставахме сами със своите надежди в последните две десетилетия, които отнесоха като вятър нашата младост... Но не може да се живее без вяра, надежда и любов. Човек е създаден така, че трябва тези трите да ги споделя с другите човешки същества около себе си. В моята кауза аз ги срещам и затова искам да ги споделя с колкото може повече други човешки същества. Не мога повече да гледам как моите приятели, като в мътните и сънливи времена на Възраждането обикалят вече пета година страната – градове и села и, неуморно, създавайки от нищото структурите на ЕНП, търсят и привличат нови и нови съмишленици, жертвайки време, здраве и сили, а аз да остана встрани. Не мога да понеса безразличието, незаинтересоваността, отричането на идеали и мечти! Не мога вече да понасям омерзението! Не мога вече да понасям безотговорността! Те оставят непоправима празнота, която използват политическите авантюристи, обвързаните с всякакви тайни служби, необразовените и безчувствените, за да стъпчат обикновените и мирни хора, да злоупотребят с пословичното българско търпение и да властват по най-безскрупулен начин. Това кълбо трябва да бъде разплетено и не може да се чака вече нито миг.
Защото една от идеите на ЕНП е „Утре преди днес – това е начинът, по който трябва да мислим и работим.”
Пламен Бейков
