По-скоро частна структура стояла зад подслушването на политици и бизнесмени, смята експерт
По-скоро частна структура стояла зад подслушването на политици и бизнесмени, смята експерт / снимка: DarikNews.bg, архив

Незаконно подслушване на политици и бизнесмени, за което лидерът на БСП внесе сигнал в прокуратурата, би могло да бъде дело по-скоро на частна нелегална структура. Тезата е на бившият секретар на МВР Николай Радулов. В интервю за Дарик експертът по национална сигурност коментира, че няма логика подобно подслушване да бъде поръчвано от Цветан Цветанов извън МВР. По думите на Николай Радулов цената на техниката за частно подслушване варира от 25 000 до 150 000 евро.

Николай Радулов не е оптимист, че проверката на прокуратурата по сигнала за незаконно подслушване ще доведе до конкретни разкрития. Според него обаче хубавото на сигнала е, че поне прокуратурата може да направи опит за контрол при прилагането на СРС-тата, особено при отсъствието на действащ парламент в момента. Той обаче е убеден, че трябва да бъде направена Национална агенция за специалните разузнавателни средства към Министерски съвет, за да спрат съмненията за злоупотреба с подслушването като способ на разследване.

12 прокурори ровят и проверяват МВР и службата, която се занимава с подслушвания и изобщо с прилагането на Закона за специалните разузнавателни средства. Ще стигне ли до нещо държавното обвинение или както неотдавна по случая „Ваньо Танов" обществото не разбра какво точно се е случило и кой кого подслушва?

Наистина по случая „Ваньо Танов" беше много противоречива информацията и на хората накрая не им стана ясно. Това, което им стана ясно, е, че се подслушва като национална концепция, защото вследствие на това подслушване беше подслушан и самият министър-председател. Той като контрапункт заяви, че е хубаво всички да бъдат подслушвани, че е хубаво министрите му да бъдат подслушвани. Тоест даде се картбланш всички да бъдат подслушвани.

Като начин на контрол.

Като начин на контрол. Тоест подслушването от начин на противодействие на престъпността се превърна в управленския подход на контрол. И това между другото, ако трябва да бъдем точни, е престъпление много ясно изявено в Наказателния кодекс като член 145а, ако не се лъжа. Там се казва, че когато се използва резултатът от СРС не за национална сигурност и наказателния процес, това е престъпление и когато се извърши от лице, което е получило информацията по някакъв начин, това се наказва с лишаване от свобода от една до три години, а когато лицето е длъжностно лице, което получава информацията по смисъла на своята работа, наказанието е от една до пет години, тоест наказанието се приравнява на незаконно подслушване. Тоест това не може да бъде управленски подход по никакъв начин, а си е едно престъпление, изартикулирано в публичното пространство.

Тук възниква въпросът носи ли отговорност бившият министър в случая, ако говорим за Цветан Цветанов, ако става дума за незаконно подслушване? Той няколко пъти подчерта, че не е разпореждал подслушване. Когато иде реч за нещо, което не е разпоредено от него, доколко и как НК би могъл да преследва подобни...

Това са различни членове на НК. Имаме незаконно използване на СРС, имаме незаконно подслушване - това са различни неща. Незаконното подслушване е подслушване, което се извършва не само без разрешението на органите, които са упълномощени да го разрешават, но не се извършва и от службите, които са упълномощени да го извършат. Това така по определение са частни служби, които без никакво разрешение, без да имат и правото, подслушват когото си пожелаят или който им поръчат. Когато става дума за СРС, е невъзможно СРС да бъде осъществено, ако министърът не го разпореди. Първо, той разписва като крайна инстанция документите, които отиват при разрешаващия орган, след това пък, когато имаме разрешение от съда, той пък подписва заповед за приложението. Така че когато става дума за СРС, министърът задължително присъства, въпреки че не би трябвало да е така. И ако си спомняте, министър-председателят Борисов след прословутото подслушване с Ваньо Танов каза „Аз ще направя всичко възможно да инициирам в НС да се промени законът. И министърът да излезе от тази верига от хората, които работят със СРС, тъй като той е политическо лице, а това е прерогативът на професионалното ръководство". Така заяви той. Всъщност след това нещо не се промени, нищо не се направи, не беше инициирана поправка в закона. Между другото този закон е така написан, че ако става дума за подслушване, свързано с Цветанов, той би могъл да разпореди всеки да подслушват, докато е бил министър на вътрешните работи, без това да е незаконно. Така е написан законът. За този закон ние сме критикувани многократно от Европейската комисия, многократно са ни пращани предписания.

Тоест отваря широко вратата.

Да, има няколко члена, които например разрешават министърът да е пълновластен господар на подслушването. Първо, той се оказва, че контролира подслушването. Така се казва, министърът отговаря за законовото провеждане на СРС, но това включва и подслушването. Освен това в определени случаи той може да разпореди подслушване и без разрешение на разрешаващия орган - председателят на окръжния съд, когато се счита, че има голяма опасност за националната сигурност или предстои да се извърши тежко престъпление. Тоест преценката тук е негова. И по-нататък се казва, че в срок от 24 часа разрешаващият орган трябва да го потвърди. Ако не го потвърди обаче, нищо не следва освен че резултатите се унищожават, но информацията остава. По този начин Цветанов е действал през 2011-а, за която имаме резултати от подкомисията по СРС, 72 пъти.

Последната година не успя комисията да излезе с доклад. Данни нямаме, парламентът се разпусна.

Ще бъдем в това състояние две години - 2012-а и 2013-а, защото сега, след тези избори обстановката е нестабилна, едва ли някой ще се втурне веднага да прави проверка на СРС-тата. То не се знае кога ще се конституира такава подкомисия. В най-добрия случай това ще стане октомври-ноември, което значи, че тя през следващата 2014-а ще трябва да прави проверки на две години - 2012-а и 2013-а.

А дотогава контролът в чии ръце е?

В ничии, няма контрол. И от тази гледна точка този сигнал, който среща противоречиво разбиране от различни политически сили и хората, има един много положителен ефект - прокуратурата, влизайки в МВР, ако не гледа тясно на поставената задача...

Какво значи „тясно"?

Ами ако не се занимава само с това има ли незаконно подслушване и помагали ли са служителите в тези служби да се извърши то, а се посвети на това да види как изглежда миналата година проблемът с подслушването, какъв е обемът на подслушването, има ли лица, които замаскирано са подслушвани - за едни лица е разрешителното, други лица се подслушват, има ли номера, които са закрепени за престъпници, но не са телефоните на престъпници, а на политически фигури, би могло да бъде оздравително за цялата система на СРС, като се покаже на хората поне, че има контрол.

Този сигнал, ако се върнем към него, тепърва се чакат резултатите от тази проверка, но на вас как ви звучи първо и по-скоро за законно или за незаконно подслушване иде реч?

Тук определено става дума за незаконно подслушване, а не за СРС, има голяма разлика между двете. В самия сигнал се казва, че лица, които са бивши служители всъщност, по заповед на вицепремиера Цветанов са извършвали незаконно подслушване и е изредена листа от лица. Някои са ВИП, някои - не толкова ВИП. Няма логика това да се извършва извън МВР. Тоест няма логика да се прави незаконно подслушване, тъй като целият механизъм на законното подслушване, на СРС са били в ръцете на Цветанов. От тази гледна точка ми изглежда недействително цялото това изложение. От друга страна пък, има частни структури, които се занимават с незаконно проследяване, незаконно наблюдение, включително незаконно подслушване. Такава структура би могла да извърши поръчково подслушване на политически фигури или икономически субекти.

Много ли са тези структури, знае ли се? Това ли е част от онова, за което се говори - „частното ГДБОП"?

„Частното ГДБОП" e символ, нали разбирате. Има много такива организации. Поначало появяването на такива организации е съвсем естествено, защото щом има частен капитал, той обезпечава своята сигурност. Двама бизнесмени си крадат един на друг тайните. Няма как без специализирани техни организации да се предотврати това или да се извърши икономически шпионаж. Така че съществуването на такива структури е съвсем нормално в една страна. Въпросът е, че те излизат от сферата на икономическия контрашпионаж и започват да се занимават с други неща.

С политически казуси.

Да, политически казуси да се решават и да получават политически поръчки. Доколко това е така... За годините на прехода знаем за съществуването на много такива групи. Например Мултигруп беше известен с това, че има такава голяма структура. Тя беше напълнена цялата със служители на Шесто управление. Никой не беше принуден да разпусне такива структури, въпреки че ние през 1997 година с Богомил Бонев направихме един такъв опит да ги предупредим, че има ли такива структури извън охранителните структури в частните организации, ще вземем мерки и ще го считаме като остро нарушение на закона и ще ги преследваме по съответния начин.

Те се нароиха първо или се преформатираха...

Първо се нароиха, след това се специализираха, след това в продължение на 20 години излязоха навън хора специалисти от специалните служби и може би в момента са толкова, колкото и специалните служби. Аз например не бих могъл да ви кажа къде са по-големи специалисти - вътре в системата за сигурност или извън нея, тоест в системата на частната сигурност.

Колко скъпо е да се оборудва едно такова звено?

Първо не е толкова скъпо. Ако направите справка в интернет, има цели магазини, които продават какво ли не - всякакви технически средства за подслушване, видеозапис и така нататък. Това са, както се казва, по-периферийни устройства, които отдавна морално са остарели за специалните служби и затова се продават свободно на пазара, те са нещо като играчки. Но трябва да ви кажа, че тези играчки си вършат прекрасно работата. Освен това има възможност както да се купи нелегално оръжие, така и да се купи изключително сериозна техника за подслушване на цифрови апаратури, на джиесеми. Тази техника в зависимост от това какво й е качеството - дали може да подслушва 3 или 33 телефона - е с различни цени: от 25 000 до 150 000 евро. Тоест ако имаш пари и си заинтересован да подслушваш някого, това може да се осъществи. При положение, че само от акцизите на цигарите миналата година някъде в небитието са се стопили към милиард и половина и предположението, че още толкова са се акумулирали в престъпните групировки от наркотрафик и наркоразпространение, сама разбирате, че един-два милиона за такава техника е нищо, почти без пари в сравнение с това какво биха могли да извадят престъпните групировки от това.

Къде обаче остават следите от незаконното подслушване?

Незаконното подслушване си е престъпление като всички други престъпления. То би трябвало да се разследва както криминалното престъпление. Аз затова преди няколко дни призовах освен тези прокурори да бъдат ангажирани специалисти по криминална престъпност, например от главна дирекция „Национална полиция", там има прекрасни специалисти. Остават следи, записи. Има записи - видеозаписи, аудиозаписи, има според мен някаква насоченост в средите, които се борят с криминалната престъпност, къде би могло да има такива нелегални структури и прочие, и прочие, така че при едно разследване....

Отчита ли се това и в мобилните оператори, те биха ли могли...

При мобилните оператори е малко по-различно. Не само при мобилните оператори, а въобще операторите на гласови услуги. Те са задължени да предоставят възможност на Министерството на вътрешните работи да се включва към техните мрежи законно със съответните документи, с разрешението от органа, който разрешава и им се дава възможност спокойно да подслушват обектите на своя законен интерес. Що се отнася за незаконното подслушване, то не става по този начин, по който го правят държавните структури. Нелегалните организации си ползват мобилни станции. Такива, разбира се, имат и специалните служби за специални условия и специални нужди. И знаейки номера, който трябва да подслушват, с голяма лекота се включват. Те са едни малки апаратури, не по-големи от един голям компютър, на който се набира номерът.

По-скоро според вас идва реч за незаконно подслушване.

Аз мисля, че за този случай, за който Сергей Станишев извести прокуратурата, става дума точно за такава частна нелегална структура.

И не виждате основание или логика в един въпрос, който се поставя тези дни: защо прокуратурата отива в МВР, а не проверява и ДАНС? Те също могат да подслушват.

От тази гледна точка, ако трябва да проверяваме тези структури, които имат право да използват СРС, трябва да се насочат и към националното разузнаване, военното разузнаване, военна полиция, ДАНС и МВР. Това са пет институции, които имат право и разполагат с такава техника.

А защо само в МВР се отива?

Може би защото обвинението в този материал е, че това го е разпоредил Цветанов, а той управляваше МВР. Други са ръководителите на специалните служби. Но имайте предвид, че разузнаването има възможност да използва точно такава техника, за която говорихме, по простата причина, че е разузнаване и работи във враждебна среда там, където му е забранено да използва СРС, така че ги използва нелегално в една чужда страна. Така че те имат подготвеността и техническата възможност да правят това. Но, както виждате, в сигнала не се казва нищо за разузнавателните служби, казва се за МВР, че е включено в тази афера.

Ще чуем ли нещо интересно от прокуратурата след десетина дни, само ден преди старта на кампанията?

Съмнява ме. И ще ви кажа защо. За миналата година приложените от МВР СРС-та, не е ясно какъв им е броят, но се колебаят между 20 000 и 30 000. Освен това имаме разрешени искания за трафични данни към 70 000 и още толкова, взети без такова искане по Закона за МВР. Това е огромна информация, която изисква месеци трудна, тежка и висококвалифицирана работа на специалисти, които са се занимавали със СРС. Не виждам как този екип от 12 души, без да е специалист конкретно по СРС, използвайки само експертизата на БАН, който и понятие си няма от СРС, а най-вече от процедурите да се разбере използвани ли са, за да се подслушва някой незаконно, не виждам как може да стане. Според мен, ще има нещо, което цели да успокои хората преди изборите. Те пък няма да повярват и ще сме в същата ситуация, в която сме и сега.

Не звучи много обнадеждаващо особено на фона на усещанията, че в изборна година, тези напрегнати дни преди, около и след вота, след това договорки, консултации и така нататък за съставяне на нова власт... Даже тогава съмненията се увеличават, че ще има и бум на къде законно, къде незаконно подслушване.

Да. Аз даже мога да ви кажа как този шум сред хората влияе на подготовката на изборите. Голяма част от социологическите изследвания се извършват по телефона и когато в публичното пространство е споделено, че се подслушват всички и това е разпоредено от шефа на предизборния щаб на една политическа централа, нали се сещате какви ще са отговорите по телефона? Те ще клонят определено към някой.

Мислите, че хората ще ги е страх.

Тях ги е страх.

Добре де, но не живеем в онези времена, в които беше страшно да разкажеш виц за Тодор Живков по телефон.

Ще ви се стори много странно, но преди 1989 година СРС-тата въобще, не само подслушванията не надхвърляха 2000 годишно, въпреки че се твърдеше, че всички са подслушвани тотално.

Толкова малко. А сега 20 000 ли казахте.

Сега между 20 000 и 30 000. Значи съдейки по тази информация, която се появи в публичното пространство, СРС-тата, използвани миналата година, надхвърлят с около 8 процента тези от предходната. Тогава бяха 13 640, значи сега са над 16 000. Като имаме предвид, че председателят на Софийския градски съд пусна едно указание в началото на миналата година, че вместо да се подава искане за един способ, трябва да се подава искане за човек и в това искане да се включат три-четири способа за максималното време, умножете само по две 16 000 искания за СРС и се получава нещо трагично - 32 000.

И това в прогрес нараства - казвате - в годините.

И това нараства. Забелязваме, че тенденцията за нарастване на СРС е устойчива през всички тези години. Всяка година повечко, повечко, повечко...

За да сме коректни, трябва да кажем, че всичко това не започна от ГЕРБ.

О, не, не. Това нещо е в унисон....

Онзи ден в публичното пространство се намеси и бившият главен прокурор Никола Филчев, помним за „Бръмбъргейт".

Така е. Той малко емоционално се изказа, защото се чувстваше лично засегнат, но въпросът е в това, че повишаващият се тренд на подслушванията е свързан с непрекъснато понижаващия се тренд на възможно използване на секретни сътрудници. Тоест възможността на оперативния състав на МВР да разследва престъпления по друг начин с всеки изминал ден намалява и те няма какво да правят, освен да използват все повече и повече СРС, тъй като секретните сътрудници почти отсъстват от тяхната ежедневна работа за противодействие.

А престъпниците са навън.

Престъпниците са навън. Те имат добри информационни позиции в специалните служби. Видяхте даже някои от тях се бяха внедрили вътре и това не е от вчера. Ние през 1997 година, като се върнахме с Богомил в МВР, и заварихме два дни преди това назначени Братя Галеви - единият при баретите, другият - в ЦСБОП. Така че тенденцията престъпните групировки да си плащат, за да получават информация или да внедряват своите хора, се е развила през тези години и въобще не е станало по-малка.

Говорихме за това как все по-безконтролно или поне в условия в които нямаме постоянно действащо правителство и парламент, как може наистина да сме сигурни в контрола върху използването на СРС, върху това не толкова политически, а по-професионално да се работи с тях? Време ли е да бъдат отделени те, да бъдат извадени от МВР като звено?

Според мен дори да остане същата ситуация с подкомисия за СРС, тя трябва да има един орган вън от парламента, постоянен, от независими експерти, които да ги подпомагат конкретно. Освен това има пет специални служби в страната, които имат право и използват СРС-та. Това прави неясен общия обем от СРС-та, които се използват, затруднява изключително много контрола и не дава възможност за правилното управление на самите СРС-та. Аз отдавна предлагам да се направи агенция към Министерския съвет, в нея да влязат всички тези служби и да има строг ред на контакти и взаимовръзка между другите служби и тази агенция за СРС. Само това е начинът.