Коментар

Преглед на печата

23 март 2013 12:10

Социалните мерки на правителството се отлагат за април, акцентира „Сега”. Бюджетът е зле, но това не е притеснително. Всички в държавата трябва да проявят солидарност с най-бедните, макар да е неясно как. Това бяха основните послания на първото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество вчера след над петмесечно прекъсване на социалния диалог. За първи път заседанието на тристранката беше излъчвано онлайн на специален сайт.

„Сериозен ръст на заетостта може да се постигне само при икономически растеж”, отбелязва в интервю за „Капитал” Деяна Костадинова, вицепремиер и социален министър в служебното правителство. На първо място безработните ще бъдат подкрепени чрез мерки за заетост, защото считаме, че това е най-адекватният начин, заявява Костадинова. „Вариантът да постигнем бърз резултат е да се насочим към безработните през Националния план за насърчаване на заетостта и съществуващите в него схеми. Но за нас е много важно освен тези бързи и спешни действия постепенно да зададем и един нов контекст на размисъл. Акцентът, който ще поставим, е върху подпомагането на малките и средните предприятия. Надявам се, че в рамките на този ресурс, който ще успеем да освободим, ще подкрепим и една програма по националния план за стартиране на малък бизнес, на микропредприятия с малко по-сериозен ресурс. Но трябва да сме наясно, че сериозен ръст на заетостта може да се постигне само при икономически растеж. Така че връзката, която трябва да възстановим, е между програмите в Министерството на труда и социалната политика и програмите в министерството на икономиката за подкрепа на малкия и средния бизнес. Другото направление, в което мислим, е самостоятелната заетост”, уверява Костадинова.

„Енергийните сметки трябва да са поносими за хората”, е позицията на евродепутата Ивайло Калфин. В интервю за „Дума” той посочва, че има резерви в цената на електроенергията, но тези резерви не са големи, при това са свързани с регулацията. Ако регулаторният орган по-добре работи, ако се създадат възможности за прозрачност в цените, енергийна борса, за което се говори, то тогава много по-понятни и предвидими ще бъдат цените на енергийните носители. Големият проблем е ножицата между доходите на хората и цените на енергоресурсите. Когато не могат да се свалят цените на енергоресурсите или поне да зависят от правителството, би трябвало да се потърси другият вариант и да се компенсират тези, които не могат да си плащат сметките. Енергийната бедност би трябвало да бъде свързана с поносимост на сметките за енергия, казва Калфин.

„Има лек спад на броя на престъпленията”, отчита пред „24 часа” Петя Първанова, министър на вътрешните работи. Според нея всичко, свързано с предсрочните избори и е в компетенциите на МВР, трябва да се свърши качествено, за да се гарантира спокойствие на българските граждани да направят своя избор. До момента няма сигнали за опити за купуване на гласове. Основното предизвикателство пред МВР остава противодействието на конвенционалната престъпност. Обстановката в страната е нормална и се отчита лек спад на броя на престъпленията. В оперативните служби има сигнали, че е застрашен животът на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов и семейството му. Информацията е предоставена на НСО.

„БСП ще загуби катастрофално изборите”, прогнозира в интервю за „Преса” проф. Михаил Константинов, доктор по математика. Ако БСП загуби изборите, с нея определено е свършено, смята Константинов. „С тази партия трябва да се приключи един път завинаги, това е здравословно както за самата БСП, така и за нормалността в България. Защото в момента БСП е едно шизофренично образувание, което по абсолютно неизвестни причини продължава да се крепи. Ако се отделят социалдемократи от БСП, ето ви чисто лява партия”, посочва Константинов. Според него на изборите е възможно ГЕРБ да покаже по-голям резултат, отколкото всички му предсказват сега, защото ГЕРБ изобщо не е в лоша кондиция. Партията си изработи собствена номенклатура - хора, мотивирани да гласуват, защото от това зависи животът им през следващите години. В този смисъл силата на ГЕРБ е съизмерима с тази на БСП плюс ДПС.

„Златни в парламента, златни и на борсата”, коментира „Труд”. Изненадващо за публиката и неочаквано за самите народни представители, законодателният храм изхвърли на борсата 240 депутати, т.е. всички. Докато едни от тях бяха си оплели кошницата предварително, и бързо се върнаха на заплютите от тях работни места, то голяма част от законотворците излязоха на трудовата борса. Има заявени около 6900 свободни работни места в страната. Но нито един народен представител не би се хванал на нито една от тези позиции, защото заплатите са между 300 и 500 лв. За разлика от повечето безработни, които вземат мижави социални помощи и обезщетения, довчерашните депутати ще прибират по 1200 лв. на месец. За някои от тях това дори не е обезщетение, а дребна компенсация за дребните им разходи за бензин и телефон. И тогава вземането на тези пари изглежда цинично.

„Конкретика и абстрактика 2020: санирани панелки - надали; трето поколение неграмотни - сигурно”, коментира „Сега”. Няколко пъти президентът Росен Плевнелиев забива за стратегическа цел санирането на панелките и произтичащите от това видения за работни места, заетост, енергийна ефективност, красива жизнена среда и изобщо модерност. През 2020-а сигурно тук-там ще има саниран панелен комплекс или блок. Но още по-сигурно навсякъде из страната ще има трето поколение увеличаващ се брой напълно неграмотни, нещо немислимо даже в началото на XX век. Това ще е поколението най-вече на ония, които сега имат щастливо осигурената от българската държава възможност да са второто неграмотно, непросветено, върнато в природното състояние на конкретното щастие от храната, секса и неработенето. Надали има по-ярък израз на държавен и политически провал от превръщането на тази невъзможност за предишните ни държави в действителност за сегашната.

Фискалният резерв е на санитарния минимум от 4 млрд. лв., а правителственият дълг - 14 млрд. Това е резултат от четири поредни години политика на дефицит, коментира в „Стандарт” Лъчезар Богданов, управляващ партньор в консултантската компания „Индъстри уоч”. „В момента бюджетът е написан с дефицит от над 1 млрд. лева. Тъй като фискалният резерв е на минимум, така или иначе българското правителство ще вземе над 1 млрд. лв. допълнително тази година, за да покрие този дефицит. Тук изобщо не става въпрос дали да се взема заем или не, а дали да се вземат още заеми и да се прави по-голям дефицит, или не. Аз не съм сигурен обаче, че тези, които са ни давали кредити досега, ще гледат с добро око на управление, което взема заеми, за да ги харчи по неустойчив начин. Трябва да има икономически анализ, който да показва, че се покрива временна нужда, която след това ще изчезне. И, разбира се, да има гаранция, че заемът ще бъде изплатен. Затова всякакви идеи от рода да се вземат някакви пари и да се раздадат на хората под най-различна форма - било то на малки и средни предприятия, на занаятчиите, на пенсионерите, на бедните, на болните, на болниците и пр., са просто абсурдни. Такъв тип финансова политика ще бъде наказана буквално до седмици и месеци”, предупреждава Богданов. (БТА)