Служителите в Спешната помощ настояха старият телефонен номер за бърза помощ 150 да бъде възстановен, тъй като премахването му е прекратило възможността за пряк контакт между пациенти в нужда и лекари. Това стана ясно от думите на председателя на Асоциацията на работещите в Спешната помощ Десислава Кателиева, която изтъкна пред Дарик, че служителите, които представлява, имат сериозни проблеми с адресите, които се приемат от операторите на телефон 112. Причината била, че тези оператори не можели да разграничат кои повиквания са наистина спешни и кои не. Това от своя страна водело до загуба на ресурс и сериозни конфликти с пациентите. Не така вижда нещата изпълнителният директор на Националната система 112 Стоян Граматиков, който посочи, че 50 на сто от всички сигнали на този номер се отнасяли до нуждата от медицинска помощ. Според Граматиков обаче евентуалното възстановяване на телефон 150 би било една крачка назад от развитите европейски държави. Дали наистина е така...
На 1 октомври 2011 година телефон 150 у нас беше официално пренасочен към единния европейски номер 112. Към тази дата номерът беше познат за 66% от населението в страната, а мотивите за прехвърлянето на всички спешни телефони към него бяха свързани с идеята за по-добра координация между службите и по-бързата им реакция. Днес, година и пет месеца след като системата беше въведена, коментарите за нейната ефективност са противоречиви. Десислава Кателиева, която представлява работещите в Спешната помощ, е на мнение, че номер 150 трябва да бъде върнат по не една или две причини.
"Операторите на 112 не могат да диференцират спешността и ние изпълняваме всякакъв род повиквания - както спешни, така и не спешни, както транспортни, така и консултативно профилактични. За сметка на тези допълнителни адреси, които изпълняваме, ние не успяваме да изпълним спешните си повиквания и възникват сериозни конфликти с гражданите. Друг проблем - възникват грешки при приемането на адресите. В ситуация на спешност хората бързат, не дават точно адресите и ние губим допълнително време в лутане - да звъним отново в нашата централа, да се свързваме отново със 112, да уточняваме адреса - време, което безсмислено се губи. Другият сериозен проблем, заради който ние искаме да се върне телефон 150, е следният. Преди, когато възникваха конфликти по адресите, се свързвахме с нашата централа и те веднага изпращаха полиция. А сега процедурата през 112 е изключително забавена. Те подават информация до СДВР, после от СДВР - до съответното РПУ, и така полицията пристига 20 минути, след като е възникнала необходимост от нейното присъствие на адреса".
И това не е всичко. Според Кателиева оказването на Спешна помощ започвало още с подаването на сигнала за такава. Това правило обаче било пренебрегнато.
"Ние можем още в момента на подаването на сигнала да дадем съвети, с които присъстващите на инцидента да окажат първа помощ, още преди екипът ни да е тръгнал. Това време и тези съвети на нас са ни отнети, в резултат на което ние отиваме на адреса и заварваме хора с много ниско кръвно, които са седнали. Или хора, за които информацията ни е подадена по един начин, пък ние ги заварваме в доста по-тежко положение. Би могло да им се помогне със съвет още по телефона, докато екипът тръгва към тях. Ние нямаме това право. А колегите ни са възмутени от поведението на г-н Граматиков, защото той едва ли не твърди, че ние имаме конфликт със 112, защото те записват повикванията".
Кателиева обясни, че конфликт със служителите в Националната система 112 няма. Проблемът бил в модела, който не позволявал на медицинските работници да са първите, които разговарят с пациента в нужда. Директорът на системата Стоян Граматиков обаче остава твърдо зад решението за наличие на единен телефонен номер.
"Наличието на единен телефон в цяла Европа е тенденция и в момента дори и Франция се подготвя за това. В редица държави има подготовка да се минава към единен телефон, защото многото телефони объркват хората, тъй като те трябва да помнят всеки един номер за какви услуги е. И това, което се опитва да се внуши на хората, че трябвало да се върне телефон 150, ще е крачка в посока отдалечаване от Европа."
Освен лесното запомняне, Граматиков изтъкна, че единната система си има и много други предимства. "Например телефон 112 има локализация. Ние виждаме клетката, около която се намира човекът и можем да преценим дали той подава фалшив сигнал и дали мястото, на което се намира, отговаря на посоченото от него. Отделно, можем да изпращаме сигнали до няколко служби едновременно. И говорим за информиране за милисекунди, за части от секундата. Въобще, има доста предимства този телефон, те, хората, не са го въвели, просто защото на някого му е скимнало."
След като Старият континент е сериозно устремен да въведе във всяка от страните си единната система, а малка България, която далеч не беше от последните, приели новата технология, сега, според медиците, се сблъсква с редица проблеми, значи може би причината пак ще се окаже в малка България.
"Проблемът е, че има сериозно разминаване в алгоритъма, който е предоставен от Министерството на здравеопазването на операторите. От цяла Европа, телефон 112 съществува в 43 страни. Но само в три европейски държави - Швеция, Финландия и България - операторите на 112 не правят достатъчно връзки с операторите на спешните медицински телефони. Навсякъде по света е съхранен и спешният медицински телефон като паралелен телефон, защото в условия на бедствия и аварии е възможно единственият спешен телефон да блокира. По света съществува резервен медицински телефон и с цел, когато медикът тръгва за адреса, да може да уточни точно какви са оплакванията. Така колегата ще знае дали да свали цялата апаратура на адреса и по какъв начин да процедира. Ние си имахме наша стратегия на работа, която ни беше отнета с отнемането на прекия контакт между пациент и лекар. А това се случи в България".
