Наводнението в с. Бисер, земетресението от миналата година, което разтресе Перник и Софийска област, летните опустошителни пожари в българските планини. Това са само някои от събитията, които стимулираха институциите да създадат условия за набиране на доброволци към гражданска защита. До края на 2013 г. в близо половината от общините на България трябва да са регистрирани поне 2000 доброволци. Това е записано в стратегия за развитие на доброволческата дейност при извънредни ситуации до 2020 г. Те ще участват в операции за гасене на пожари, спасяване в бързи води, наводнения, земетресения. Всички доброволци ще преминават през специализирани курсове, организирани от Академията на МВР. До края на 2015 г. общият им брой трябва да достигне до 5000 хиляди души, които ще участват в спасителни акции в цялата страна.
Към момента в страната са регистрирани 82 доброволни формирования, в които участват 1070 доброволци, разказа пред Дарик инспектор Костадин Чифлигаров, началник сектор „Доброволни формирования" в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР. В София например са се записали едва 36 души, като по план доброволците трябва да бъдат 266 души.
Какви хора стават доброволци?
Прави ми положително впечатление, че по-голямата част, 60-70%, са хора между 20 и 30-годишна възраст. Нека да отбележа, че около 10% са жени в доброволните формирования. Що се отнася до професиите, на практика е различно занятието на всички доброволци. Има хора със свободни професии, от общинските администрации, от държавни институции, има хора в частния бизнес. Богата е палитрата на доброволците. Това ги прави уникални - има хора от всякакъв род дейности.
Тази година колко души очаквате да се включат в доброволните формирования? Според стратегията са 5000 души. Кога смятате, че могат да бъдат запълнени всички места?
Това на практика зависи до голяма степен от общинските управители, защото те са хората, които организират дейността на доброволните формирования. Много зависи също така от активността на гражданите по места. Ще спомена за пример област Ловеч, тъй като там на 100% са запълнени местата. Във всяка една община в областта има изградени доброволни формирования и те са на 100% попълнени. След като една област е успяла да го направи, това може да се случи в рамките на всички 28 области в страната. Но за това се изисква и време. Предполагам, че до 2-3 години е напълно нормално да покрием този капацитет.
Костадин Чифлигаров разказва, че в страна все още има общини, които не са взели решение за сформиране на доброволни отряди, което създава трудности за набирането на доброволци. С приоритет за създаването на доброволчески групи са малките общини, там където няма пари за професионалисти в областта на гражданската защита.
За създаването и ефективната работа на доброволческите групи са очертани три стратегически цели, обясни главен комисар Николай Николов, директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР.
Какви са основните цели при създаването на доброволческите групи?
Това е една от стратегическите задачи, които стоят пред нас. Първата беше правилно структуриране на територията на цялата страна на службите. Втората стратегическа задача е модернизиране, а третата - това е нормативната уредба, в частност - развитието на доброволческите движения. България се е славела със страхотна организация на пожароспасителните служби до 1944 г. След това всичко се одържавява и доброволчеството отива на много заден план. Към момента сме изправени пред ситуация, в която имаме желаещи доброволци за конкретния случай, но нямаме подходящи, подготвени хора. Трябват ни такива, които сами да могат да влязат и да решават задачи. Т.е. да осигурят своята сигурност и безопасност, за да помогнат на другите. Вече сме разработили заедно с Академията на МВР тематична програма за тяхното обучение. Започваме тяхната подготовка, обучителния процес, за да могат да изпълняват самостоятелни задачи. Приоритет се дава на по-малките и отдалечени от нашите общински центрове общини.
Как си обяснявате това, че в последните месеци има голямо желание на гражданите да участват в управлението на държавата, в институциите с граждански квоти, а в същото време е много малък процентът на тези доброволци?
Доброволчеството в България не е на нивото, на което следва да бъде. Единствено изключение правят доброволците на „Червения кръст". В останалите сегменти нещата не стоят добре. Най-вероятно, защото първо в самия зародиш преди много години тази идея е убита. Сега да се направи жизнена изисква много усилия. Но пък в същото време трябва да знаем, че доброволчеството в цял свят е на много високо ниво. Самите доброволци се радват на уважението на своите съграждани. Това е един основен мотив, който ние смятаме, че трябва да използваме, освен чисто финансовите, материалните стимули, които са включени в Наредбата. Ако извикаш един подготвен доброволец да работи на терен при бедствие, пожар и др., трудът му ще бъде възмезден. Разбира се, спрямо минималната заплата. Допустимо е и да се дават дърва, Кюстендилска община намали таксите на доброволците. Аз смятам, че основен мотив, който трябва да използваме, е чувството на човек, че е ценен, полезен за останалите. Това е вероятно и основната движеща сила в обществата които съм виждал. За тях е изключителна чест да бъдат повикани веднъж в месеца, да направят среща с кмета, да изпият по една бира.
