С 8-часови тежки операции двама френски лекари върнаха шанса за нормален живот на четири пловдивски деца. Вече 15 години професорите от Университетската болница в Лил Филип Пелерен и Патрик Делем посещават за по седмица пловдивската Клиника по пластична и краниофациална хирургия към Университетска болница „Св. Георги". Те работят безвъзмездно и заедно с пловдивските си колеги се справят с едни от най-трудните случаи.
Най-малкият пациент е 5-месечно момиченце с неправилно зарастване на черепните шевове и оттам недоразвита черепна кухина. Увреждането е било вродено, обясни шефът на Клиниката по неврохирургия доц. Христо Желязков, който е участвал в операцията.
Другият случай е на 10-месечно момченце с тежък козметичен дефект. Направена му е цялостна реконструкция на лицевата част, тъй като е имало риск от последваща увреда на мозъка.
Третото дете е момиченце на 2 години с вродено недобро затваряне на шевовете на средната част на главата. Увреждането е популярно като „лъвско лице" и ако не бъде оперирано може да засегне мозъчната дейност, обясни доц. Желязков. Всички лицево-черепни увреждания, известни като краниостенози, е добре да се оперират до четвъртия месец, уточни той.
Четвъртата операция е била на лицева аномалия и е извършена днес. При нито един от случаите не е бил засегнат мозъка, обясниха хирурзите. В операциите е участвал и шефът на Клиниката по пластична и краниофациална хирургия проф. Юрий Анастасов.
Двамата френски професори идват в Пловдив напълно безвъзмездно вече 15 години, но тяхната работа остава извън лъча на прожекторите, каза доц. Желязков. Неврохирургът проф. Делем изрази радостта си, че помага на децата, но отбеляза, че не всичко в системата у нас работи както трябва. Той даде пример с Камбоджа, където извършва доброволен труд в болници. Там швейцарски организации са направили пълно окомплектоване на редица лечебни заведения, но има голям недостиг на персонал. В България има добри специалисти, но има какво да се желае откъм техника, посочи проф. Делем. По думите му, за да бъде добре защитен мозъкът, трябват не само добри ръце, а и качествена апаратура. За него най-трудните операции не са продължаващите с часове, а когато не пациентът не може да бъде спасен или резултатите са незадоволителни.
