Не познавах лично Пламен Горанов. Човек наистина се ражда с името си. Усетих горящия плам в душата му - за по-красива земя и човеци с разперени крила. Видях как парещ огън изпепели този плам. И дотам. Защото се опасявам, че няма да има никаква полза от това. Затова днес поклонът пред паметта на Пламен е толкова мъчителен, труден. Виждам хора, които наистина свеждат глави от жал. Виждам хора с отчаяни погледи, вперени в земята. Забелязвам и гневните. И страхливците, които се молят да не плащат в другия живот за прекършения полет на един ястреб. Но не виждам човеци с крила като тези на Пламен. Саможертвата му, ако това е точното определение, ще се превърне в това, което и той - пепел и прах.
В началото истински вярвах, че воят на България е силен, непреклонен и ще отмъсти. Че това „писна ми" ще събуди и най-търпеливия. Вече се съмнявам. Не заради младите, умни и будни, на които още се крепи надеждата за промяна, колкото и клиширано да звучи. Не заради старите, които предпочитат да са при Пламен, но и за това се иска смелост. Проблемът е, че живеем в държавата на пъзльовците. Пъзльовци за левче, пъзльовци втора употреба, пъзльовци на кредит, с високи лихви. А с пъзльото можеш да правиш каквото си поискаш. Моралът на пъзльото е толкова крехък.
Обединението, започнало преди по-млако от месец, някак избледнява. Докато Пламен умираше, обединението взе да се разцепва. Караници, обиди, крещене! Улицата влезе в палатки. Какво значи това! Търсите убежище, криете се, пестите ток? Но нали знаете какво понякога се случва и с най-добре укрепените палатки: издухват ги. Както и вятърът ще разпилее праха на Пламен. От това няма да запари на очите на „класните"политици. Единият още веднъж ще вдигне кръвно, на другия ще му се запотят очилата, третият ще смени с по-нов винаги перфектно изгладения си костюм. Лъскави пъзльовци! Само мъртвите са вън от опасност.
Но не за да бяга се запали Пламен. Точно защото мисля, че и той не е обичал пъзльовци, е искал да им покаже, възможно най-ярко, че няма старшно. Така го разбирам аз. Ако и вие мислите по същия начин, вместо телата ще запалите глупостта си, страха си. Ще запалите клечицата, за да се намерите и чуете, а не да крещите. Истерията води до хаос. Ще потърсите пламъчето в себе си не за революция, а за еволюция. Ако долу се променим и горните пъзльовци ще са други.
Саможертва буквално означава да жертваш живота си за нечий друг живот. Ако това е направил Пламен, значи тежи на съвестта на всички. На тези, които съчувстват на близките му, на тези които са по-уверени след самозапалването му, и най-вече на тези, срещу които той пламна, същите, които цинично решиха да обявят 6 март - Ден на национален траур в памет на Пламен. А докато те са толкова цинични, винаги на 6 март ще трябва да почитат друго - Национален ден на смъртните пъзльовци. Аз също се страхувам, но вече знам за Пламен. Поклон пред паметта му!
