Враца отбеляза най-многобройният за последните години 3март. На централният площад „Хсрито Ботев“ се бяха събрали стотици граждани. Сред официалните лица бе и Александър Шинелко – аташе на посолството на Русия у нас.
В словото си кмета на Враца отбеляза: Националният празник 3 март е поглед към времето, родило идеалите за „чиста и свята република”, за „демократска република” и заедно с това поглед към предизвикателството на днешния ден! А в днешния ден ние мъчително и трудно преодоляваме изпитанията на кризата.
Ликовете на нашите възрожденци и национални революционери отново реят светлината си сред нас като пример на всеотдайност, като камбана на съвестта! Нужни са повече солидарност, единение и отговорност, за да преминем и тези изпитания! Да отворим души и сърца и да приемем днешния празник като ден за радост, за гордост и високо национално самочувствие!
Благодарствен молебен и водосвет за здравето и благоденствието на врачани отслужи траянополският епископ Киприян в съслужение с врачански свещеници. След края на богослужението множеството се отправи към Регионалния исторически музей. Там музикантите от врачанската симфониета направиха първия за града флашмоб, като във фоайето на музея изпълниха европейския химн - “Ода на радостта” от Бетховен. Гостите разгледаха подредената в една от залите на художествената галерия изложба, посветена на празника.
В нея бяха подредени 21 картини, изобразяващи великаните на българския революционен дух – Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Филип Тотьо. Всички творби са на бележити български художници като Жечко Попов, проф. Никола Кожухаров, проф. Цено Тодоров, проф. Александър Поплилов. В зала “Рогозенско съкровище” на музея, в отделна витрина, бе подредено гостуващото от днес тракийско сребърно съкровище от Борово. Съкровището, което по своята значимост и хронология се нарежда до Рогозенското съкровище, съдържа пет съда. Четирите ритона и една купа са изработени от сребро с позлата, като три от ритоните са с изображения на сфинкс, на кон и на бик, а върху четвъртия има сцена с бог Дионис и придружаващата го свита. На дъното на разлатия съд е представена сцената как митичното създание грифон напада елен.
Съкровището от Борово е датирано от ІV в. пр. Хр., а това от Рогозен – от края на V – ІV в. пр. Хр. През целия ден всички зали на музея бяха отворени и всеки посетител можеше да ги разгледа безплатно, а съкровището от Борово ще гостува в града осем месеца.
Финалът на празника бе поставен със спектакъла “Хубава Яна” на фолклорен ансамбъл “Тракия”. Градската концертна зала се оказа тясна да побере всички, дошли да се насладят на изкуството на певците и танцьорите от Пловдив.
