Основният проблем в България в момента е безсмисленото протакане, заяви в интервю за Дарик евродепутатът Ивайло Калфин. Той изрази недоумение защо и опозиционните партии в парламента са влезли в сценария на ГЕРБ и президента да бъде загубено време.
Калфин посочи, че рисковете пред държавата са в баланса между социалните очаквания и възможностите на страната, които според него са все по-изтънели. Той няма големи очаквания към служебното правителство - като се надява то да подготви изборите, но да остави дългосрочните решения за следващото правителство. Защото по думите на бившия вицепремиер особено в сферата на финансите служебен кабинет можел да направи големи бели. Ето какво още каза Калфин пред Дарик:
В политиката няма „ако", но все пак помислихте ли си само за миг тези дни, ако преди година и малко българите бяха избрали вас, а не президента Плевнелиев за държавен глава.
Вие сте права, че в политиката няма ако. Господин Плевнелиев е президент и той носи всички тези отговорности. Но като гледам какво се случва, според мен, ако бих могъл да отправя някакво по-различно мнение, е, че трябваше много по-бързо да се свърши с това безсмислено протакане на парламента. Той в момента се занимава не с това, което искат хората, а с всякакви глупости. Нито със спешни закони, нито нищо. С това правителство, което уж го изгониха хората на улиците, но продължава да управлява полулегално в оставка. И виждам, че това продължава и през следващата седмица ще продължи и така нататък. Просто според мен много по-рано трябваше да се насрочат избори, да има служебно правителство и след изборите хората да изберат хора, които могат да поемат дългосрочен ангажимент. В момента е едно безвремие, в което общо взето започват да се отстрелват протестиращите, като се разделят на различни принципи, включително и с днешния съвет при президента.
Да разбирам ли от това, което казвате, че тези празници, които се коментираха, в края на април и първите дни на май не са били аргумент, а избори е могло да се насрочат и по-рано?
Естествено, правителството е повече от седмица в оставка и веднага след подаването на оставката самият Бойко Борисов и останалите политически сили казаха, че няма да приемат мандати, няма да създават правителство. И това се знаеше още в средата на миналата седмица. Защо още следващата президентът ще продължи да раздава мандати? Всичко става след два дни, след три дни. Два пъти прави политически консултации с партиите, от които чу едно и също - че следващата стъпка е служебно правителство. Първата консултация беше миналия петък. Той каза „В понеделник ще видим за мандата", като че ли събота и неделя не се работи. Въобще това е едно протакане на цялата ситуация, което не мисля, че е в интерес нито на държавата, нито на исканията на хората.
Тоест дори и това, че беше отложен последният трети мандат също е част от него?
Това е част от протакането. Президентът всеки ден или през ден прави по нещо: къде - изявление през парламента, къде - консултативен съвет. Но де факто нищо не се случва. Няма политически събития. Целта е да се уталожат нещата и всъщност изборите да бъдат само месец преди редовните избори. Ако затова е било цялото напрежение, толкова по-зле.
Тоест тактически, ако ГЕРБ или изобщо президентът смята, че някой печели от това успокояване на страстите, какво обаче рискуваме? Защото се заговори тази седмица и за финансовото състояние на държавата.
Финансовото състояние на държавата тепърва ще се види. Защото това, което онзи ден пусна Министерството на финансите като доста откъслечни данни за състоянието на плащанията и фискалния резерв, противоречи с един куп техни изявления преди това. Аз действително си мисля, че следващо правителство може да каже в какво състояние е хазната. Но надявам се тук да не е въпрос на два или три месеца, а ще трябва това да е един от основните ангажименти на следващото правителство. Това, което губим, е импулсът. В крайна сметка хората тръгнаха действително по повод високите сметки за парно, но тези протести показват, че им е дошло до гуша от социалната арогантност, от лошия живот. И всъщност какво се предлага? Предлага се протакане, отлагане. Президентът поставя задачи на парламент, който е абсолютно нелегитимен и непопулярен. Какви закони ще приеме този парламент? Въобще цялото това нещо е „Вие се успокойте, приберете се вкъщи, пък ние знаем какво ще правим след това". Това ще е жалко. Защото хората в България не излизат често по улиците. Аз съм политик и сигурно трябва да се радвам, когато хората си стоят вкъщи щастливи, но сравнявам с всички останали страни. Даже в спокойната Словения през последните месеци се изпълниха площадите, свалиха кмета на Марибор, свалиха и правителството на Словения, включително заради обвинения в корупция на министър-председателя, укрити доходи и така нататък. Българинът не излиза. Последният път го направи през 1997 година. Сега излезе и каза „По този начин не може да ни управлявате".
Каза ли обаче ясно по кой начин иска да бъде управляван точно и сякаш срещу цялата политическа класа скочи българинът? Доколко е продуктивно това?
Това не е изненада. Това, че скочи срещу политическата класа, показва общото неудовлетворение от целия преход досега, в който всички политически сили са имали участие. Но ако говорим за смяна на модела, аз действително смятам, че българската демокрация има място, където да се усъвършенства, то не е само на четири години да отидем и да избираме някого. Обикновено казваме „Абе, този да си ходи, ще изберем някой нов". Така дойде господин Сакскобургготски, така дойде господин Борисов - „хайде, да видим новият какво ще направи". Мисля, че трябва да сме се убедили, че не не проблемът да смениш едни политици във властта, както и да се казва партията им, с други политици във властта, също както и да се казва партията им. Въпросът е да се смени механизмът. А механизмът според мен точно това е ценното: който и ще да управлява, въпросът е, че хората, гражданското общество да знае, че те могат да поставят спирачка. Те имат огромна сила. Ето, свалиха едно правителство, което не си представяше, че може по този начин да си отиде. И действително хората трябва да си повярват и политиците да бъдат принудени от гражданите да разберат, че те работят в тяхна полза. Ако не работят, ще бъдат сменени, без да ги чака някой четири години да им изтече мандатът.
Очаквате ли във времето до предсрочния вот да се появят нов спасител, може би от средите на народа?
О, има много желаещи, но мисля, че го гледахме няколко пъти този филм със спасителите. Не е работа на хората, които протестират, да пишат закони, да пишат конституция. Не трябва да се учудваме, че има много странни искания - примерно да има програмно правителство. По конституция този парламент не може да работи повече от юли тази година. Това програмно правителство е за два месеца. То е безсмислено. Но не може да обвиняваме хората. Просто институциите ги притискат и казват „Хайде кажете сега какво искате". Ами те казват, че им е писнало. И работа на политическите сили - стари, нови, които и да са те, е да предложат рецептите. Ако хората им повярват и ги приемат, тези рецепти ще работят. Ако хората кажат „Не сме съгласни", тези рецепти няма да работят, докато не се появи някой, който да вдъхва доверие. И според мен това е решението. А не да се карат протестиращите, изберете си представители сега. Това са различни хора, някои от различни партии, някои въобще не се интересуват от партии, всеки си има негов проблем, проблемът му е дошъл до гуша и той е излязъл на улицата.
В този смисъл доколко легитимен би бил един такъв обществен съвет към бъдещото служебно правителство? Обадиха ни се слушатели и ни питаха „Кои са тези, които ще ни представляват там?"
Мен ме е страх, че това е подлата цел, надявам се да не е умишлено направено. В този обществен съвет виждаме хора, които са познати от последните двадесет години - и като работодатели, и като синдикалисти. Не, че е лошо, но това не са новите хора. Новите хора са едни десетина имена, избрани от хората, които протестираха, които естествено, че няма как да са представители на всички, защото там няма структура, никой не ги е избрал или малки групи хора са ги избрали. Но не можеш да караш хората да си номинират веднага лидерите. Това става, когато ферментира повече този процес.
Прекалено прясно е всичко като енергия.
Хора, които излизат от една седмица, защото действително искат да променят отношението на държавата към техните проблеми, не можеш да ги караш те да са някаква структура, да гласуват, да си изберат представители, да си напишат законите, които искат и така нататък. Това просто не е сериозно.
Не знам доколко споделяте тезата, че не само ГЕРБ избяга от властта и отговорността, а и опозиционните партии. Като че ли от един момент всички минаха под един общ знаменател. Греша ли в известна степен?
За съжаление и аз имам това впечатление. Не че избягаха от властта, а за мен основният проблем е протакането и губенето на време.
И смятате, че опозицията влезе...
Опозицията изцяло влезе в тази постановка и този сценарий: дайте сега да изчакаме, да видим какво ще стане в парламента.
От страх или така е по-удобно?
Ами трудно ми е да преценя. Не ми е ясно, честно да ви кажа. И Мишо Миков, който е един много добър парламентарист, защо на подалото оставка правителство прави пресконференция и казва „Ние искаме заседание на парламента за парламентарен контрол". Кой да се отчита? На това правителство хората му казаха да си ходи. На кого и защо трябва да искаш заседание, за да се отчиташ? Не разбирам. Според мен най-доброто, което можеше да се направи, е да не се губи темпо, да се предизвикат бързо избори и действително на хората да се дадат различните политически оферти, от които те да изберат по какъв начин искат държавата да се управлява през следващите години. Опозицията влезе в този сценарий - дайте сега да загубим малко време.
Кои са най-големите рискове пред страната, ако все пак бъдем реалисти, без да плашим и създаваме особено черна картина, освен че губим темпото, това за което говорихме, и как в Брюксел гледат на случващото се тук?
Рисковете пред държавата са в баланса между социалните очаквания и възможностите пред страната, които са все по-изтънели. Включително виждаме, че фискалният резерв е на минимума. Той не че е единственият инструмент, но е много показателен. Много неплатени плащания има в общините. Държавата, даже виждаме, че фирми, които работят по малкото проекти, които се финансират, по магистралите, те не си получават парите и не плащат заплати, какво да говорим за другите? Очевидно е, че държавата в момента няма голямата възможност за социална политика. Но има възможност за честна политика. В смисъл действително увеличението за една година с над 60 процента на някои сметки, а на някои - с над 100 процента, не може да се обясни с увеличаването на цените през лятото. Някой не си е свършил работата и тук е регулаторът, тук е държавата, този, който трябва да контролира. Не можеш да оставиш огромна част от българите на границата на бедността, хора, които не могат да си платят месечните сметки, не могат да си купят храна, не могат да си купят лекарства. Не може да няма чуваемост за това. И затова трябва да има честна политика. Рискът е тук, рискът е, ако със свръхочакванията: ето, сега идва новото правителство и то ще реши всички социални проблеми. Което и да е, махнете всички политици за последните двадесет години и сложете новите хора, държава се управлява по определена технология и със средства, които тя има. Но е важно това, което се прави, да вдъхва чувството за справедливост и за липса на безнаказаност - това, което мисля, че най-много дистанцира политиците от хората. Като че ли политиците си живеят някакъв собствен живот, който няма нищо общо с проблемите на хората. Аз съм човек, който се занимава с политика, но не може да не го виждаме това нещо. И тук отговорността действително е на хората, които се занимават с политика, да покажат нещо различно.
Трябва ли да се създават свръхочавания към предстоящото служебно правителство и споделяте ли мнението на мнозина, които казват, че след вота май ще сме в патова ситуация и на този служебен кабинет може да му се наложи да работи доста по-дълго?
Не. Нямам големи очаквания към служебното правителство. Надявам се то да бъде така добро да си свърши работата, да подготви както трябва изборите и да не пипа много, освен някъде, ако има нещо спешно, в държавата. В крайна сметка то няма нито мандата, нито срока, нито доверието да прави големи реформи в държавата.
Големи бели може ли да направи?
Големи бели може да направи, особено във финанси и с дългосрочни решения не е трудно да се направи това. Така че хубаво е да подготви това, което трябва, да поддържа някаква стабилност и да остави дългосрочните решения на следващото правителство. А какъв ще е резултатът от следващите избори, не знам. Сега теоретично служебно правителство би имало, ако не може да се състави ново след изборите. Ще ви върна към предпоследните избори през 2005 година, когато се създаде прословутата тройна коалиция.
Над 50 дни преговори.
Тогава бяхме в подобна ситуация, защото тогава НДСВ отказваше да влезе в коалиция, имаше един път неуспешно гласуване на кабинет и така нататък. Така че това е действително възможен сценарий за България. Надявам се да не се случи, защото страната ни има нужда от перспектива, от правителство, което да поеме ангажименти и да ги изпълнява. За мен има смисъл в това, което казват и хората на улицата - това правителство да е програмно, не просто поредната партия да е на власт, а да се знае в детайли какво ще направи. Това прави по-ясна и една коалиция, която е неизбежна: с кого се събираш, какво ще направиш и какво, като свършиш, ще си отидеш или ако не го свършиш, хората също ще те сменят.
Брюксел притеснен ли е от хала на нашата демокрация или напротив и има ли риск за спиране на европари? Винаги в по-напрегнати ситуации се говори и за това.
По-скоро европейски пари, освен ако няма нещо текущо, няма да се спрат. Миналата седмица на една конференция, която организирахме в София, дойде един представител на комисията, който каза, че притеснението е по-скоро, че България усвоява много малко от средствата и че 27 на сто към момента са усвоени, които те считат за изключително ниско. Но проблемите в България не ни създават лош имидж на страна, която се отклонява от демокрацията, в смисъл протестите. Нормално е, във всяка страна в Европа има протести. Това не е недемократично. Напротив, това е демократичният начин хората да се изразят мнението. По-скоро това, което виждам в различни анализи в ЕС: България се взема като пример за страна, в която от спазване на супер строги фискални параметри, даже по-строги отколкото се иска, в крайна сметка това има една цена и това е цената на поносимостта на подобна политика. Така че ни дават като пример и казват: гледайте България и си правете сметка за други страни. Доколко може една политика, каквито и да са й целите, да не обръща внимание на действително най-острите проблеми на хората.
