"Зелени алтернативи" е пространството в Дарик радио и DarikNews.bg, в което се дискутират зелени теми като възобновяемата енергия, енергийната ефективност и опазването на околната среда. Ще ни гостуват специалисти и експерти по всички тези въпроси. Тази седмица наш гост е Марияна Хамънова - управител на Фондация „Клийнтех България".
Марияна Хамънова завършва своето образование в Констанц, Германия, със специалност "Социология и управление". Магистър е по "Бизнес администрация". От 2008 година до сега заема поста на председател на фондация „Идентичност за България", основно насърчаваща, съдействаща и подпомагаща развитието на националната идентичност и формулирането на съвременните цели и ценности на българското общество. Понастоящем е и управител на фондация „Клийнтех България" - организация с нестопанска цел, която има мисията да разпространява устойчивата култура на различни обществени и бизнес нива, интегрирайки иновативни методи за комуникация и реализация на "зелени" стратегии. Марияна Хамънова участва в организирането и провеждането на редица събития, обучения и семинари, управление на проекти и инициативи в областта на устойчивото развитие и използването на иновативни бизнес стратегии, с фокус екологичните иновации и трансфер на технологии, интегриране на иновативни добри практики и др.
Как се зароди идеята за създаване на така наречената „зелена академия" - Green Academy („Грийн академи"). Какво наложи това и какви са основните сфери на дейност, които ще обхване академията?
Идеята се зароди миналата година вследствие на редица проекти, наши успешни инициативи с фондация „Клийнтех България", които са насочени за създаване на устойчива визия на българския бизнес като цяло за развитие на тези теми за опазване на околната среда. Оказа се, че освен инициативи, събития и всякакви други подобни мероприятия, на които сме вече свидетели и са развити достатъчно, има нужда от развиване на потенциала на служители и квалифицирани кадри в този сектор, тъй като бизнесът и икономиката се развиват доста динамично и бързо, а университетите по-бавно успяват да отреагират на тези тези тенденции. Затова създадохме „Грийн академи". Целта е да подпомагаме основните квалификации, подпомагайки ги с различни ключови компетенции, свързани с новите работни места.
Тоест като всяка академия, например художествената, стопанската, вие ще обучавате хората. Това ще бъде вид място за обучение.
Така ще развиваме по-нови и динамични сектори, например ако човек е инженер, но иска да се развива във фотоволтаичната индустрия, или във вятърната енергетика, има нужда от някакви допълнителни квалификации и знания, които да го обогатят като опит и съответно да може да започне работа в тази индустрия.
Добре. Доста въпроси имаме по „Зелена академия" като това може ли индивидуален участник да има, или цял офис, или цяло училище да се запише при вас. Преди „Грийн академи" да споменем Клийнтектех 2012 вие спечелихте приза на Министерството на околната среда и водите за „Зелена България". Защо ви наградиха и кое е най-важното, което трябва да знаем за платформата „Клийнтех"?
Така. Правилно. Миналата година Министерството на околната среда и водите връчи награди в три категории: малък, среден и голям бизнес. Ние взехме наградата за малък бизнес "Зелена България". Тя беше за инициативата Green Office Week („Грийн офис уик"), която се проведе паралелно в първата седмица на юни миналата година в 40 български компании и обхвана 15 000 служители в тези компании. Ние подготвихме и разпространихме голям календар, който беше поставен в офиса на тези компании. Отделно всеки ден от седмицата беше посветен на различен екологичен проблем - енергия, вода, отпадъци, транспорт.
Още по-конкретно можеш ли да ни кажеш, ето днес е четвъртък, Дарик радио какво трябва да направят служителите?
Четвъртък според нашия зелен календар беше посветен на офис консумативите - какви офис консумативи ползваме, купуваме, какви предпочитаме, в това число са както химикалки, моливи и листа и всичко останало, както и начинът, по който след това ги изхвърляме. Тоест с нещата, с които боравим ежедневно, можем да спестим много и да направим големи дейности по събирането на този отпадък, например тонери, хартия, батерии да се разделят. Нещо много лесно.
Петъкът на какво ви беше посветен?
Петъкът ни беше посветен на темата "Нашата иновативна идея". Искахме да дадем възможността на служителите в офисите да кажат на своите мениджъри, на своите началници от какво имат нужда и какви идеи имат за развиването на подобни политики. Дойдоха страхотни предложения. Някои от фирмите директно ги приложиха в дейностите си след това.
Понеделник, вторник, сряда?
Понеделникът беше свързан с енергия. Тогава всеки служител получи три кратки съвета какво може да направи, за да спестява енергия в офиса. Единият съвет беше начинът, по който използва компютъра си - да го оставя на скрин сейвъра си, да се изключва автоматично, ако не го използват повече от пет минути; изгасяне на осветлението в помещенията, които не се ползват. Вторникът беше посветен на транспорта. Това беше много интересно също, защото голяма част от служителите не си даваха сметка, че използват по един автомобил, за да идват на работа, вместо да се комбинират. Или могат да имат ден, в който да идват с велосипеди, пеша или някакви такива инициативи. Включиха се доста интересни идеи тук. Срядата беше за идеи за отпадъци. Тук също имаше много интересни предложения. Една компания дори премахна кошчетата за боклук под бюрата на служителите в знак на съпричастност към инициативата и постави зони за отпадъци, за разделно събиране на отпадъците.
Чудесно. Чудесен календар. Като каза комбинирана събота и неделя, за какво беше останало?
Събота и неделя за почивка и за разходка.
А за малко зелен секс, устойчив секс, това е добре?
Не сме им давали такъв съвет, но може би хората сами са се сетили да това.
Според мен са се сетили за това.
Много ми хареса този календар. Прати ни един тук да го разгледаме и да го прилагаме в Дарик.
Задължително. Тази година, в края на май ще се проведе пак същата инициатива под друга форма.
Кажи ни малко повече за вас - хората от екипа на „Клийнтех" и „Грийн академи".
Екипът на Клийнтех сме малко хора, четирима човека работим активно досега и почти изцяло само с бизнеса. Организираме различни събития и семинари. А „Грийн академи" се получи вследствие на контакта ни с друга наша партньорска организация от Румъния. С тях заедно практически направихме „Грийн академи". И тук се получава много интересна връзка, тъй като амбицията ни е в бъдеще да предлагаме обучения, които да са насочени за българския и румънския пазар интегрирано, тъй като смятаме, че зелената икономика като цяло не е само локално, национално случващо се събитие, а въобще обхваща целия регион. И между България и Румъния съществуват много общи тенденции, затова смятаме, че можем да взаимстваме доста проекти.
Рубриката "Зелени алтернативи" се осъществява в партньорство със сдружение "Съюз на производителите на екологична енергия-BG", сдружение с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност. Популяризира дейности в областта на възобновяемите и алтернативни източници на енергия, развива и реализира инициативи в областта на енергийното производство Сдружението осъществява и развива двустранни и многостранни връзки с органи, организации, дружества и лица в България и чужбина за изпълнение на своите цели.
Чуйте целия разговор:
Марияна, нека още веднъж да обобщим - „Грийн академи" донякъде е своегорода виртуална донякъде реалност. Вие ходите, предлагате по фирми, офиси, те могат да ви потърсят и вие да ги обучавате по всички тези зелени, хубави идеи.
За да съм по-конкретна, ще кажа трите направления на Грийн академи, които сме формулирали. Първото е зелен мениджмънт. Тук фокусираме изцяло и само служители на компании и придобиване на ключови компетенции във вече съществуващи професии като примерно ейчар, маркетинг, пиар, където са необходими допълнителни знания, за да може компанията или да се позиционира по-успешно като опазваща околната среда, или да се доразвият някакви знания и умения. Втората насока са така наречените зелени работни места. Тук става въпрос за професионална квалификация и обучения точно за тези сектори - ВЕИ, енергийна ефективност, устойчиво развитие и така нататък. Тук ще се превят цели курсове за обучение, които са по националната квалификационна рамка и ще се издават сертификати, които ще са на Министерството на образованието и ще бъдат валидни като такъв сертификат за ключова квалификация. Третото направление, което е интересно за подрастващите и младежите - Green Future (Зелено бъдеще), защото смятаме, че всички тези неща, за които говорим, трябва да стартират от много ранна детска възраст. Ще имаме кампании, тренинги, обучения за деца и младежи. Стартираме и инициатива за студенти, която ще започнем през есента и ще работим активно и в тази сфера.
Да разбираме ли, че зеленият бизнес е равен на успешен бизнес?
Зеленият бизнес е равен на устойчив бизнес, което граничи със сигурност с успешен, защото когато има една стратегия и дългосрочна визия във всяко нещо, което правим, то винаги е успешно.
Каква е връзката между зелената енергия, околната среда, икономиката и бизнеса, как те си взаимодействат?
Бих могла да отговоря на този въпрос по следния начин: бизнесът е заинтересован изцяло от финансовия успех, тоест гледа кое е по-изгодно, къде има инвестиции, къде могат да се направят бързи пари, така да се каже. До преди няколко години се смяташе, че устойчивостта и околната среда нямат нищо общо с бизнеса, защото са две противоположни посоки на работа, но не е така. Защото се оказа, както виждаме напоследък, че най-интересни и бързи резултати се раждат където човек първоначално не би се замислил, че може да има пари като отпадъци или обработка на неизползваеми вещи и така нататък. Според мен връзката е неимоверна поради простата причина, че консумираме прекалено много, ресурсите свършват, намаляват и ние сме хората и поколението, което трябва да помисли какво ще остави след себе си. Тук е връзката.
Затова сигурно е важно да се върви към образование, изграждане на професионална квалификация, обучение на специалисти в сферата на ВЕИ, енергийната ефективност и устойчивото развитие.
Да, именно. И въобще създаването на култура, защото тук не става въпрос да протестираме или не за вдигане на някакви цени за изкупуване на енергия, а става въпрос за една дългосрочна стратегия и визия, по която трябва обществата в света като цяло да вървят, за да можем да запазим планетата ни по някакъв начин функционираща с ресурсите, които са ни на разположение.
В нашия фокус често са ВЕИ. Какво е мястото им в дейността на академията. Защо според вас този сектор е перспективен?
Секторът е перспективен поради простата причина, че навлизат нови технологии, които позволяват да използваме все повече природни ресурси, за да произвеждаме енергия. Аз съм далеч от мисълта, че ВЕИ секторът ще замести изцяло другите източници на производство на енергия. Даже напротив, трябва да се търси баланс, не може да се залага само на едното или само на другото. Затова сме свидетели на редица протести примерно на фотоволтаичната индустрия, след това вятърната индустрия, защото не може да се заложи само на едното, трябва да има баланс между различните източници и съответно кой е икономически най-изгоден за нашата страна.
Ако трябва с чувство за хумор донякъде на фона на протестите да кажем, че фотоволтаиците и производителите на вятърна енергия бяха първите протестиращи. Те протестираха още през есента на миналата година.
Да.
Между другото кои са най-големите предизвикателства пред бизнеса в сферата на ВЕИ и с какво тези нови зелени практики ще отговорят на тези предизвикателства?
Най-големите предизвикателства според мен са свързани както почти във всеки нов иновативен сектор в диалога между различните индустрии. Защото те стават вече индустрии. А такъв на световно ниво, не само в България, по-скоро няма. Трябва да има една национална визия по какъв начин да се развиват тези индустрии. Тоест да се каже еди-колко си процента са за фотоволтаици, еди-колко си процента за вятър, биомаса и така нататък. Това нещо не е направено.
Да го преведа на спортен език - това са нови играчи, старите не ги пускат да играят на игрището.
Точно. Или там, където някой успее все пак да влезе, той иска да направи изключително бърз бум, бързи пари. Не се съобразява, че примерно НЕК не може да покрие изграждането на мрежата, за да поеме неговия парк, който произвежда страшно много енергия. Тоест има много бариери, които на национално ниво трябва първо да бъдат решени, преди да тръгнем да търсим инвеститори. А тук се получи обратното, затова се стигна и до протести.
Не всичко е въпрос на технологии, но според мен главно и на идеи, мислене, поведение. Екомисленето, околната среда, производството и употребата на екологична енергия - тези термини, прокарани като практика, представляват мит, необходимост, лукс или пък реална действителност. Близо ли сме или сме далече от тях?
Аз смятам, че не са мит. Със сигурност има начини това да се постигне. И ако не успяваме да го направим сами, има добри практики, които могат да бъдат взаимствани. България все пак се развива няколко години след световните тенденции. Могат да бъдат взети добри практики и от Германия, и от Италия, където държавите се сблъскаха със същите проблеми, с които и ние тук. А какво ще направим ние, си е вече наистина възможност на нашето общество да се справи с това предизвикателство. Аз смятам, че е въпрос на работа.
Казваш Германия и другите западни страни, където ги има тези зелени практики. Какво всъщност е това? Дай ни пример за добра зелена практика!
Ами добра зелена практика е да успеем да оползотворяваме отпадъците. Аз смятам, че в случая не е въпросът толкова за произвеждане на енергия, а да използваме ресурси и неща, които вече съществуват така или иначе, за оползотворяването им. И също така енергийната ефективност. Тоест по какъв начин можем да пестим ресурс, а не просто да мислим как да го произвеждаме. Има редица технологии, които позволяват до 30-40 процента спестявания на всички нива, не само на енергия, така че оптимизация според мен е думата. И, разбира се, усвояване на нови технологии и развитие.
Интересен сектор ще бъде енергийният в следващите десет-петнадесет-двадесет години, нали?
Със сигурност, просто енергията не достига и хората се стремят да намерят все нови и нови начини да произвеждат по-евтина такава.
Какво интересно ще се случва според теб оттук нататък?
Не се чувствам толкова компетентна да кажа какво интересно ще се случва, но със сигурност ще е интересно. Смятам, че оттук нататък просто хората ще трябва да приемат всички тези неща, за които сега си говорим и звучат като мит и приказка, като неотложна задача. Тоест вече няма да е въпрос дали някоя фирма ще подкрепи нещо или ще съдейства за случването му. То ще е наложено със закон и който не го спазва, ще има санкции.
Къде хората могат да открият повече за зелената академия?
Повече за зелената енергия можете да намерите на сайта на „Клийнтех България", а до месец ще е готов и сайтът на академията - greenacademy.bg. Това е мястото, където просто сега можете да оставите имейл за контакт и ние ще ви намерим.
Аз те представих и като председател на фондация „Идентичност за България". Как ти се струват протестите на хората навън? Закъснели, навременни, в повече, в по-малко?
Моето лично мнение и като председател на фондацията искам да кажа, че ние представляваме една голяма група от българи, завършили в чужбина. Имаме контакт с над 4000 души по цял свят и напоследък получаваме страшно много запитвания, всеки се интересува какво се случва в България, искат информация от нас, търсят мнение.
Чувам, че млади хора се готвят да се връщат обратно.
Много хора се връщат обратно, други протестират примерно в Германия, помагат, събират се. Има много активни българи извън страната, което е радващо. Много хора я напускат, но в същото време, отивайки на новото място, не винаги остават абсолютно удовлетворени от това. Това, което искам да кажа за протестите, е, че смятам, че всеки може да прави промяната всеки ден, в ежедневната си дейност и е хубаво да протестираме, но и да влагаме след това много, за да запазим програмата, а не просто да изразяваме недоволство.
Пак ще преведа: да работим повече.
Да работим повече и да не си пестим силите, да не ни мързи, защото всъщност нашият труд си остава след това за нас и за децата.
