По-дълга политическа криза, патова ситуация след изборите и по-дълъг срок на работа на предстоящото служебно правителство – това прогнозира в интервю за предаването на Дарик „Междуредие" проф. Йордан Христосков. Бившият управител на НОИ беше министър на труда и социалните грижи в служебния кабинет на Ренета Инджова в края на1994 г. и началото на1995 г.
Според него един служебен кабинет може да свърши много работа, но в същото време подчерта, че е нужно прочистване на ключови места в държавата. „Не като метла, но трябва да бъдат помолени хората, които са партийно обвързани с ГЕРБ, които са се клели във вярност, да освободят местата си не само в регулаторните органи, но и в министерствата и особено важно е това да се отнесе към областните управители", допълни Христосков.
„Ние сме в депресия. Ние сме в политическа криза, която може да се задълбочи и сме на прага на финансова криза, която може и трябва да бъде избегната. Основното нещо е доверието!", подчерта бившият управител на НОИ.
Подозирам, че не сте изненадан от гражданската реакция, от това, което показа улицата, макар че политическата криза чак до там никой не я очакваше.
Не съм изненадан нито от реакцията на улицата, нито от политическата криза. В свои интервюта на няколко пъти аз подсказвам, че може да се стигне и до политическа криза. Но най-напред за реакцията на улицата. Смятам, че тези неща нямаше да се случат или щеше в доста по-спокоен диалог да протича всичко, ако правителството се беше вслушало, че трябва да се увеличат пенсиите и другите социални плащания не от 1 април, а от 1 януари. Също ако беше реагирал доста по-бързо регулаторът да види, че се отчитат сметки за различни периоди от време, тоест по-дълъг период, който натоварва в един много лош месец, какъвто е януари, след като хората са се охарчили така или иначе по коледните и новогодишните празници. И ако всичко това беше предвидено, нямаше да има такава остра реакция на улицата и от там може би нямаше да се стигне до политическа криза. Защото хората щяха да очакват изборите и тогава да си кажат думата. Така че за всичко това е виновно правителството, което на всичкото отгоре пък и избяга от отговорност. Мисля, че тази политическа криза ще бъде доста по-дълга, ще има патова ситуация след изборите било в края на април или началото на май и служебното правителство ще се наложи да управлява доста по-дълго. Възможен е и друг вариант за изход от политическата криза: да кажем, ако не може да бъде съставено правителство на базата на коалиция от две или три партии....
Говорим за след изборите вече.
Да. Ако не може да бъде съставено правителство, да не се върви към нови избори със същото служебно правителство, тоест отново връщане на мандатите, а да се постигне един консенсус това правителство да продължи да работи като програмно правителство на базата на новото Народно събрание, като има споразумение за няколко основни неща, които трябва да бъдат направени в икономиката, социалната сфера, законодателството. Това ще бъде възможно най-добрият начин за изход от кризата. Същевременно това политическо говорене, което е и в момента, това противопоставяне, този инатлък от страна особено...
Който демонстрира цялата политическа класа.
Да, цялата класа, но особено от ГЕРБ с всички тези низости, които се изговориха, смятам, че трудно може да бъде постигнато споразумение за програмно правителство. Тоест ще влезем в една непрекъсната рулетка на избори и следващото или по-скоро това служебно правителство, което ще назначи президентът, ще управлява доста дълго. Затова много внимателно трябва да бъдат избрани министрите и премиерът.
До идния петък мисля, че обеща президентът, ако не се лъжа 8 март спомена. Ама никой не иска да става министър. Властта се търкаля по улицата, както казват метафорично.
Смятам, че президентът може да намери достойни хора, които не са политически обвързани и по този начин да се внесе спокойствие. Служебното правителство мисля, че може да свърши доста работа, нищо, че няма парламент и законите не могат да бъдат променяни. Могат много по-добре да работят регулаторните органи. Същевременно трябва да се извърши едно сериозно прочистване. Не като метла, но трябва да бъдат помолени хората, които са партийно обвързани с ГЕРБ, които са се клели във вярност, да освободят местата си не само в регулаторните органи, но и в министерствата и особено важно е това да се отнесе към областните управители. Защото в последните години се извърши една герберизация на всички нива на управление. Изключвам общините, тъй като там има избори и такъв е вотът на хората. Но ако се прекъсне тази връзка между областния управител и общините, където кметове и общинските съвети са представители на ГЕРБ, ще можем да разчитаме на едни по-честни, по-справедливи избори. Иначе винаги ще остава съмнението, че нещо не е в ред, не е така, както трябва.
А ако се върнем още по-назад преди служебното правителство на Ренета Инджова, в България беше въведен един временен статут на временни областни управители и временни кметове. Това е през 90-91-ва година. И трябва да ви каже, че въпреки обстановката, тези временни областни управители работиха много добре и имаше консенсус и имаше гражданска квота. Този опит може да се пренесе. Не знам дали президентът ще има този кураж да направи това нещо – да бъдат помолени всички онези, които са се клели във вярност в правителството, така, както то се оттегли, така и те да се оттеглят от своите постове. Говоря за целите политически кабинети в министерствата и областните управители и заместник областните управители.
И хората начело на важни институции, които отявлено са били поставени като политически фигури от страна на ГЕРБ.
Да, те са изпълнявали политически поръчки. Включително и с разпределението на еврофондовете и така нататък.
Разбрахме тезата ви, че един служебен кабинет може много да свърши и да успокои обстановката и да има въпреки липсата на парламент лостовете да решава проблеми. Покрай сметките за ток се нароиха искания за промяна в конституцията, ВНС, но като че ли аз поне не чух отявлено искане на протестиращите за незабавни мерки срещу обедняването. Сметките са в този контекст, но за доходите на хората не се говори много.
По-скоро обедняването беше посочено като мотив за излизане на улицата и невъзможността да бъдат платени тези сметки. Но някакви сериозни предложения за начина, по който да се спре обедняването не чух, като изключим екзотичните предложения, които в една от политическите партии непрекъснато се повтаря – минималната заплата да бъде 1000 лева и така нататък, някакви сериозни предложения не се чуха. Аз смятам, че и служебното правителство може нещо да направи. От една страна, това, което вече се говори и беше предприето, но се избяга от отговорността – да се направи една нова преоценка на така наречения енергиен микс и цените на електроенергията да бъдат свалени, наистина регулаторът да упражнява контрол върху правилното отчитане и отчитането на точни и равни периоди от време, също и в топлофикациите. Тези неща може да ги свърши служебното правителство.
С доходите може ли нещо да направи?
Могат да се преразпределят все още в рамките на бюджета някои резерви, които министърът на финансите си остави в посока на повишаване на минималните доходи или пък повишаване на така наречените енергийни помощи, които наистина са насочени към най-бедните хора. Тоест едно второ плащане на тези помощи, за да може наистина хората да излязат от това тресавище и изборите да бъдат проведени в по-нормална обстановка. Много е важно да се нормализира обстановката, да се демонстрира от служебното правителство истинска държавност, защото всъщност хората не протестират срещу институциите пряко, не искат да се закрие дадена институция, те протестират срещу лошата работа на институциите, особено на регулаторните органи. И затова носи отговорност сегашното правителство, защото те смениха ръководствата на всички регулаторни органи и те имаха, не е нужно да се оправдават с предходните правителства, те имаха възможността да накарат тези регулаторни органи да работят. За съжаление те не работеха. Също така е важно да се събират данъците и осигурителните вноски. Приходната агенция има капацитета и като информационна система, и като качество на хората, но аз смятам, че на тях им се месят доста не само на ниво „Ало, Ваньо", но и онези депутати, които не се говорили никога в парламента, сигурен съм, че са много активни на регионално ниво и се месят в работата на регионалните директори на агенцията по приходите кой да бъде ревизиран и кой да не бъде ревизиран. Ако тези хора бъдат освободени от този политически товар и ако наистина бъдат отстранени хората, които прокарват политически натиск и заплашват останалите си колеги, че те познават еди-кой си депутат или еди-кой си министър, мисля, че приходите могат да бъдат по-високи и от там парите. Не може всеки по равно да получи нещо. Онова, което може да се направи, е на онези, които наистина са в бедност, могат да се повишат целевите помощи, които хората получават поне до изборите. Ако този парламент има куража, той може да въведе веднага от 1 април или 1 май прогресивното подоходно облагане. Защото вече всички се убедиха, че онова малцинство от хора, които бяхме и казвахме, че плоският данък ще доведе до изпразване на хазната и няма да привлече инвестиции, се оказахме прави. Значи сега нека последното им решение да бъде да въведат прогресивно подоходно облагане. Веднага в хазната ще постъпят пари. Не е вярно, че ще се укрият доходи, защото високите доходи са във финансовата сфера, където нещата са чисти, там няма прикрити трудови договори с граждански или сива икономика, в държавната администрация, армията и полицията заплатите са високи, говоря за висшия персонал.
И една подоходна скала би могла да вкара далеч повече пари.
Може да се извърши едно преразпределение и хората да получат наистина повече доходи. А всъщност оказа се, че онзи модел – неолибералният, не работи. Тоест невидимата ръка на пазара въобще я няма. И нямаме и развитие в икономиката.
С колко падна реално покупателната способност на възрастните българи през тези почти четири години, в които пенсиите бяха замразени и сегашната ситуация ще задълбочи ли това обедняване?
Общото поскъпване на живота, ако вземем потреблението от стоки и услуги, които имат възрастните хора, е повече от 20 на сто за тези почти четири години. Защото цените на горивата, енергията, стоките, които те потребяват, нараснаха повече отколкото средният хармонизиран индекс, който служи за сравнение с другите европейски страни. Това увеличение на пенсиите средно с 9,3 на сто и то от 1 април, а не от 1 януари ще компенсира наполовина отсега нататък доходите на пенсионерите. Но никой не може да ги компенсира назад във времето. През това време те са обеднявали, някои от тях са задлъжнели и имат заеми, било от банки, било от близки хора, те не могат да ги върнат и това страшно много потиска хората. Да не говорим за онези, които вече са си отишли заради това, че не могат да си купят лекарства, не са могли да платят за здравеопазване. Тоест пораженията, които бяха нанесени от тази строга финансова дисциплина – на всяка цена да имаме бюджетен дефицит под 3 на сто или, ако е възможно, нулев бюджетен дефицит, върху населението, са огромни. И смятам, че господин Дянков трябва някога да го прозре това нещо. А и премиерът, който го подкрепяше цялото това нещо - че всъщност това беше наистина някаква форма на геноцид спрямо бедните хора. Включително и плоският данък, отсъствието на необлагаем минимум и така нататък. Да, вярно, много хора натрупаха пари в банките, но тези пари са на много малко хора.
Тази цифра с общите депозити постоянно се размахваше, особено през последните месеци.
Да, за съжаление и премиерът използваше този аргумент.
Проф. Димитър Иванов предупреди за риск пред пенсионната система. Реална ли е тази опасност и нужен ли е сериозен преглед на случващото се в осигурителната система.
Би трябвало да разделим нещата на две. Що се отнася до фонд Пенсии на ДОО, там непрекъснато Сметната палата извършва одити, годишният отчет и баланс се заверява от Сметната палата и се приема от парламента и там просто одитите се извършват и няма нищо нередно. Що се отнася до капиталовите пенсионни фондове, в това число тези, които са задължителни, тук регулаторът има думата. Последните две години край национализацията на една част от парите в професионалните пенсионни фондове, се заговори, че тези пари са лошо управлявани и че трябва да има някаква намеса. Такива мерки предприеха всички европейски страни. Искам да кажа, че обезценяването на пенсионните фондове във Великобритания, където живее проф. Иванов, и в други страни е доста по-голямо отколкото в България. В България беше между 20 и 30 на сто, почти 30 на сто в доброволните, а в задължителните беше по-малко, това обезценяване и то постепенно се наваксва. Независимо от това трябва регулаторът да свърши сериозна работа.
Говорим за Комисията за финансов надзор.
КФН и в частност заместник-председателят, които отговаря за социалното осигуряване, за допълнителното пенсионно осигуряване. Но вина има правителството, защото още преди кризата, още при предходния парламент беше разработен законопроект за постепенно намаляване на таксите върху вноските на хората, така наречената инвестиционна такса и таксата върху вноските, тъй като наистина имаше нужда таксите да бъдат по-високи, за да инвестират в информационна и друга инфраструктура, която създават пенсионно-осигурителните дружества. Това нещо не се случи в рамките на този парламент. Законопроектът беше изтеглен от правителството и не беше отново внесен. Другото разумно предложение, което беше направено, отново говоря за конкретни текстове, минали дори на първо четене, беше въвеждането на така наречените мултифондове. Тоест в рамките на един фонд да има поне три сегмента – по-рискови, умерени и консервативни, и всеки човек да избира. Ако това нещо беше направено, обезценяването нямаше да бъде толкова високо и административните разходи нямаше да бъдат толкова високи.
Казвате обезценяване има, факт е, но не крие такива рискове и въпреки всичко е нужно сериозно внимание към тази система.
Сравненията с банковите спестявания, които правят някои икономисти, че по-добре да си даваш парите в банка, отколкото в пенсионен фонд, са крайно некоректни. Първо, пенсионните фондове са най-силно регулираните от държавата инвестиционни инвеститори, те са една финансова схема. И второ, в спестяванията ние участваме с данъчно обложени пари, тоест след като сме си платили данъка. В пенсионните фондове участваме с данъчно необложени пари, защото тези вноски, които се правят – задължителните и доброволните до 10 на сто, се приспадат данъците. Така че когато смятаме дали наистина нашите пари като вноски, сума от вноски са се обезценили в резултат на таксите и финансовата криза, почти сме на нулата. Тоест няма нарастване, в някои фондове дори има лек спад, в други около 1-2 процента нарастване, като изчистим и инфлацията. Ако обаче приспаднем стимула от държавата под формата на данъчно необлагане, на данъчни преференции, тогава и сега пенсионните фондове са на плюс. Аз не искам да ги оправдавам, напротив, това, което казва Димитър Иванов, трябва наистина да се влезе там много сериозно, регулаторът да си изпълни функциите, включително пари за реклама и така нататък.
За да има спокойствие.
За да има спокойствие. Тази система е финансова и в него трябва да има спокойствие, защото както при банките, ако хората тръгнат да си теглят парите наведнъж, всичко ще се срути, това е другият проблем, на който той обърна внимание – необслужваните кредити, по същия начин и в пенсионните фондове едно теглене означава тотална продажба на активите, в които са инвестирали фондовете – ценни книжа и други инструменти, и това веднага ще срине пазара и ще стане много лошо. И аз съм съгласен с Митко Иванов, че трябва да се предприемат строги мерки. И това може да го направи служебното правителство с висок професионализъм. Затова министрите трябва да бъдат с висок професионализъм. Хора, които имат и административен опит в съответния ресор, и са професионалисти. Възможно е обществените съвети, които ще се създадат към министерствата и регулаторите, също да дадат възможност за по-голяма прозрачност, някакъв коректив. Възможно е и там да има компетентни хора, които да подскажат добри решения, но отговорността я носи този, който управлява, а не онзи, който го съветва и с който той се консултира.
Започнаха чуждите наблюдатели и агенциите да отбелязват влиянието на тази криза. По данни на агенция Блумбърг оставката на правителството рязко е повишила риска за страната от изпадане в неплатежоспособност. Там пунктовоте, които за общата публика са много неясни, стигат по-рисково ниво. Докъде може да стигне опасността?
Колкото по-бързо съставим служебно правителство и колкото по-авторитетно е това правителство и колкото повече правомощия му даде президентът, тоест той изведе на заден план организирането на изборите, защото това е елементарна работа, ние поне в организация на избори сме специалисти, а на преден план изведе първо борбата с бедността, на второ място финансовата стабилност, на трето място доверието в институциите и обезпечаването на тези институции с достатъчно човешки капитал и капацитет, толкова ще спре това спадане на кредитния ни рейтинг или недоверието въобще на инвеститорите към България. И ние ще излезем то тази ситуация. Така че трябва да обобщим ситуацията в България – ние отдавна сме в депресия и това правителство не направи нищо, за да излезем от депресията. Тоест то разчиташе, че ниските данъци ще доведат до по-голяма икономическа активност и предприемчивост на хората, че ще дойдат инвеститори, което не се случи. Затова сме в депресия. Ние сме в политическа криза, която може да се задълбочава и сме на прага на финансова криза, която може и трябва да бъде избегната, а финансовата криза за нея основното, както и за политическата криза е доверието. Хората трябва да имат доверие във финансовата система на България.
