Съвместна публикация на в-к Тема Спорт и Gong.bg.
Феновете на ЦСКА се оказаха добри познавачи на времето. Прогнозираха го още преди няколко месеца. Но не като Иво Андреев, да познаят дали предстоящата седмица ще вали или ще грее слънце. Те прогнозираха политическото време. Още през ноември в няколко поредни мача от първенството, сектор Г запя с пълен глас против Бойко Борисов. Тогава внимание обърнаха най-вече спортните медии. Останалите маркираха случката. Но реално това бе първият същевременно организиран, но и спонтанен протест срещу тогавашния премиер, все още далеч от помислите си, че скоро ще подаде оставка. Тогава, в рамките на няколко седмици по време на мачовете на ЦСКА дочувах фен след фен да се кълне, че на предстоящите избори той НЯМА да бъде гласоподавател на премиерската партия. Сигурно през целия онзи ноември, ГЕРБ са загубили едно 40-50 000 ревностни фена на ЦСКА. И съвсем както е в реда на нещата, това бе подценено. „Ще викат, ще викат, ще дойде зимата, паузата и ще се кротнат” – това бе обобщението. Така и стана. Феновете се кротнаха, за да дойде ред на обикновените граждани.
Онзи протест бе първата вълна на негативна реакция от страна на червения футболен фен. Чудя се как е възможно един тон анализатори, политолози, всякакви социолози, разбирач до разбирача да не намериха за нужно да обърнат внимание на сигналната лампа идваща от стадиона. А сега можеше да се тупат в гърдите, че първи са предупредили. Не казвам, че феновете на ЦСКА са били реалните пионери на избухналите вълнения тези дни. Далеч по-простичко е – те бяха първите, нищо повече. За разлика от объркването, което цари напоследък, футболните привърженици имаха една-единствена и кристално ясна позиция. А тя бе свързана с измятането от страна на Бойко Борисов по отношение на генералното спонсорство на клуба. Обещал няколко месеца преди това Газпром за „червените“ като отговор на банковия гръб, даден вече на вечния съперник, Борисов небрежно обяви, че всъщност руснаците отиват пак при Левски. И започнаха небрежно да го освиркват. И да губи първите си десетки хиляди гласа. Премиерът подцени ЦСКА така, както може би навремето не го е правил и Байерн Мюнхен в първите 18 минути на мача си в София през пролетта на 1982 година. Редовият червен фен – от София до Дуранкулак се почуства прецакан, изигран. Вместо резултата да стане 1:1, той стана 0:2. Явно бе изразена държавна подкрепа към единия гранд, другия бе захвърлен на огризки в ъгъла. Въпреки, че министър-председателят побърза да даде гръмко изявление, как именно на ЦСКА най-много се е помагало. Грешка, никой привърженик на ЦСКА не му повярва. А те не са малко.
Дойде и втората вълна на отричане от управляващите. Няколко седмици по-късно се разбра, че единият гранд, този който вече води в резултата с 2:0, ще вкара нов гол. Пасът за него бе поднесен на тепсия. Чисто нов стадион бижу, ей така, сякаш с едно щракване на пръстите. А години наред от Божков през Лупи, та чак до Титан всяко ръководство на ЦСКА криво-ляво правеше някакви напъни да направи някакъв проект, нещо да опита, нещо да скове. Всичко бе по-скоро на кокошкарска основа, но дори тези напъни срещаха постоянен отпор. Архитект Диков ли, разни еко-организации ли – всички изреваваха като ранени лъвове, щом някой понечеше дори да мечтае за нов стадион в Борисовата градина. Не можело, как така, щели да се строят и разни търговски обекти, сякаш това не е най-нормалното нещо за всеки чисто нов стадион в света? Не може там да влизат багери, защото това щяло да наруши ритъма на популацията на катеричките в парка! А в началото на февруари от Герена такъв тътен се нададе, че сигурно 100 катерици от околията са оглушали завинаги. Ето ти новите 40-50 хиляди зарекли се пред жена, деца и приятели: „Аз за този, за тези – никога!”. И отново сякаш в ПР-офисите на Министерски съвет си запушиха ушите и си затвориха очите – не усетиха, как в една никак не малка група, в една голяма общност, каквато реално представлява фенската маса на единия от двата големи футболни клуба в България Бойко Борисов става враг №1. Започнаха да припознават в него главния виновник за проблемите си. Естествено, това далеч не е така и проблемите на ЦСКА от години произлизат от собствения двор, но ходи обяснявай на байчето от селцето.
А онзи ден вече дойде финалната поанта, която попари окончателно феновете на ЦСКА и ги накара да изпаднат в клиничен шок. В разгара на народните вълнения, те видяха собственика на своя отбор да изразява гражданската си позиция. До тук нищо лошо, само дето тя бе в подкрепа на премиера в оставка. Също нищо лошо, само дето всички тези десетки хиляди, които вече от месеци пустосват бат`Бойко са си казали: „Лелееее, тоя нашият не стига че ни таковат как ли не, тръгнал да го подкрепя!” Ето това е била най-честата реакция, бъдете сигурни. И хоп – нови 40-50 хиляди вече са категорични във вота си на предсрочните избори. Ами, три пъти по толкова, най-грубо пресметнато не е малко. Премиерът на България не забеляза тази ставаща все по-компактна група. Просто я считаше дълго време за нещо незначително. Самото присъствие на неговия съфамилник в ариегарда, така леко отзад на този митинг пък означава само едно: неговото присъствие в ЦСКА е поставено в ситуация ези или тура. Ако ГЕРБ остане на власт, има реални шансове и позициите на Титан да се бетонират на „Армията“. Обратното – нова власт би означавало бързо прибиране на багажа от там. Димитър Борисов поне бе честен – показа категорична, мъжка позиция. А не като Тодор Батков, който след контролата с Видима се изказа по следния начин: „Гледах цирка в парламента, същите муцуни като преди 23 години, като по време на „танковете”. Айде вече да ги сменяме...” Кои да сменяме г-н Батков? Тези сега ли, онези старите ли, абе ходи дешифрирай какво бе казано. Но хитовото интервю на боса на Титан и ЦСКА пред нищо неподозиращата кой е „този любопитен протестиращ” по думите на Ани Цолова, преля чашата и вбеси много редиците на червената фенска общност. И реално след като е имало месеци наред протести срещу това ръководство на ЦСКА, същите тези фенове да желаят и ново ръководство в държавата, че по този начин да стане и другото. Изобщо – кашата е пълна, но изводът засега един: г-да политолози, социолози и всякакви медийни носорози: не се правете на безгрешни, следващия път не подценявайте това, което се случва по трибуните на футболните мачове. Те са перфектният индикатор, идеалният барометър на случващото се и на това, което предстои.
