Изложба с творби на Александър Божинов е подредена в Художествена галерия „Николай Павлович" в Свищов. Експозицията е по повод 135-та годишнина от рождението на големия български карикатурист, живописец и илюстратор. Във фонда на свищовската галерия се съхраняват над 3 500 творби на Александър Божинов. В изложбата могат да се видят негови карикатури, рисунки, лични вещи и оригинална диорама - "Стара София". Експозицията ще продължи един месец.
Акад. Александър Божинов издигна българската карикатура до висотата на голямото изкуство, обяснява главният уредник на свищовската галерия Иван Бонев. Художникът е роден на 24 февруари 1878 г. в Свищов - починал на 30 септември 1968 г. в София. Творчеството му включва хиляди карикатури, рисунки, илюстрации, стотици маслени и акварелни картини, стенописи за Народния театър, публицистични и художествено-критични материали, хумористична и детска поезия, албумите "Азбука за малките" и "Златна книга за нашите деца", мемоарната книга "Минали дни" и др. Във всички тези области Александър Божинов оставя ценни образци с непреходно значение. Най-впечатляващо за дългия творчески път на художника обаче остава неизменната му любов към карикатурата, превърнала се в негова съдба.
Творчеството на Александър Божинов най-общо може де се раздели на три периода. Първият започва през 1898 г., когато още като студент редактира хумористичния вестник "Смях и сълзи", и завършва през 1910 г. В карикатурите, създадени през тези 12 години, проличава будното обществено чувство и гражданска смелост на младия творец - качества, които ще са характерни за цялото му по-нататъшно творчество. Между най-добрите творби са тези, на които е изобразен Фердинанд, както и шаржове на авторитетни имена от новата българска култура.
Вторият период обхваща годините 1910-1921 г., когато той активно сътрудничи с карикатури, рисунки, статии и рецензии на вестниците "Зора", "Слово", "Вечерна поща", "Развигор" и др., както и на списанията "Художествена култура", "Художник", "Съвременна мисъл" и др. От 1915 до 1918 г. участва в Първата световна война като военен художник. Създава много акварелни и моливни скици и рисунки, отразяващи моменти от бойния път на българската армия.
Третият период е най-голям и се отличава със своята зрялост и разнообразие. Карикатурите му отразяват обществено-политическия и културен живот в страната и най-важните политически събития в Европа и света. Съвсем основателно той е признат за основоположник на българската карикатура, а много от най-добрите му произведения остават в златния фонд на българското изобразително изкуство.
