Църквата – другата българска криза
Църквата – другата българска криза / Sofia Photo Agency, архив

Докато България е обхваната от политическа криза, предизвикана от масови протести, религиозният елит на страната също се намира в период на преход. След смъртта на патриарх Максим през м.г. на Българската православна църква й предстои да избере нов лидер, пише „Икономист”.

Подобно на останалите светски държави, църквата в България е обхваната от криза. Предполагаемите й връзки със съмнителни бизнесмени и бившата комунистическа тайна полиция, както и луксозният живот на част от висшите й епископи, опетниха репутацията на църквата. Институцията с над 1100-годишна история, оцеляла векове османско владичество и десетилетия комунизъм, напоследък губи своите престиж и влияние в българското общество. Над 80% от над 7-те млн. души в страната се считат за последователи на православното християнство, но едва 10% признават, че църквата играе важна роля в живота им. Още повече - само 40% заявяват, че вярват в църквата - спад с 20% отпреди няколко години.

Повечето хора в балканската страна са наясно с позициите на църквата в наистина малко случаи, освен ако тя не осъжда поп звезди като Мадона, ежегодни фестивали като гей прайда или чужди празници като Свети Валентин. Всъщност на този ден мнозинството от българите отбелязват Трифон Зарезан - деня на винопроизводителите, като организират нощни винени угощения.

Въпреки това отскоро интересът на българите към църквата се засилва, подхранен от миналогодишните разкрития, че 11 от 15-те висши митрополити са били агенти на тайната полиция по време на комунизма. Те докладвали на Държавна сигурност - политическата полиция, шпионирала хората за „антикомунистическо поведение”. Митрополитите освен това снасяли информация за представители на гръцката и македонската църкви. Наблюдателите в страната твърдят, че нивото на свещениците, свързани с тайната полиция (70%), е по-високо от равнището на агентите в българското външно министерство.

„Бяхме задължени да сме синхронизирани с държавата за благото на народа”, обясни митрополит Калиник, чиито кодови имена били „Рилски” и „Велко”.

Според изследване на Галъп българите са още по-отвратени от висшите духовници, демонстриращи публично своя луксозен начин на живот. Кирил - временният български патриарх, например, се появи пред група поклонници в своята хибридна лимузина Линкълн. Настоящият най-висш представител на църквата в страната поръси множеството със светена вода от сваления прозорец на своето скъпо возило.

„Не е охолно да приемеш като подарък кола, която не е луксозна”, заяви Кирил за своя Линкълн със златни номера, струващ 35 000 долара. Свещеникът твърди, че трябвало да смени старата си кола - скъпо Пежо, „за да пести от гориво”. Друг висш митрополит - този на Пловдив, Николай, привлече вниманието на обществото със своя Ролекс.

Предполага се, че религиозните лидери имат близки отношения с бизнес кръговете. Твърди се, че Кирил получил своя Линкълн и други щедри подаръци в замяна на примамливи църковни земи по Черноморието. През последните години църквата се прочу и с друго - практиката да присъжда на известни бизнесмени титлата „архонт”. Според институцията титлата се връчва за „дарения, които не противоречат на християнските морали и добрите нрави”. Сред лицата, издигнати за архонти, е Петър Манджуков - търговец на оръжия. Решението за въвеждане на титлата архонт обаче не се приема присърце от всички духовници. Митрополит Натаниел Неврокопски изрази несъгласие публично, като настоя, че тази политика „възражда изкоренените практики на Римокатолическата църква да продава индулгенции”.

Макар че ролята й намалява, църквата продължава да има пръст в живота на българите, мнозинството от които почитат традиционните християнски празници и ритуали. По тази причина скандалите около Българската православна църква се отразяват отрицателно на обществото. Резултатът, твърди германската Фондация Конрад Аденауер, е пълна каша, защото хората са объркани.

Днес църквата се сблъсква със задачата да избере нов лидер от трима митрополити, двама от които са бивши агенти на тайната полиция. Трудно е да се каже кой ще избере в крайна сметка следващия патриарх, посочи пловдивският митрополит с Ролекс Николай. „Или ще го направят агентите, или току-що забогателите архонти, политиците, хората от православната общност, или самият Свети дух”. (БГНЕС)

Коментар