- Проф. Стоянов: Истинският Левски ни е необходим без нимб, като подражаем идеал
- Проф. Стоянов: Истинският Левски ни е необходим без нимб, като подражаем идеал
- Проф. Стоянов: Истинският Левски ни е необходим без нимб, като подражаем идеал
Васил Левски и Христо Ботев никога не са се срещали. Историята за зимата във воденица край Букурещ, когато дърво и камък са се пукали от студ, а Апостолът пеел ли пеел, е измислена от Захари Стоянов. Девизът „Чиста и свята република" пък е дело на близки на Левски от Карлово. Митове, свързани с живота и делото на Апостола на свободата, оборва в новата си книга проф. Иван Стоянов- преподавател по история във Великотърновския университет.
„Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността на Васил Левски" е книга, посветена на 175 години от рождението на националреволюционера и 140 г. от неговата смърт, които се навършват днес. „Толкова години по- късно българите трябва да опознаят истинския Левски, защото представен в истинската си светлина той става още по- значим. Може би без нимб, но като подражаем идеал, който днес ни е толкова необходим", казва проф. Стоянов.
Левски е заклет републиканец, но идеите му са формирани от Георги Раковски, Иван Касабов и Любен Каравелов, а не е достигнал до тях сам, по простата причина, че завършва ниски степени на образование. Именно от лясковчанина Касабов- защитил докторат по право във Виенския университет, Левски заимства идеята, че България не може да се освободи чрез чети, а трябва да се изгради вътрешна организация, и че Великите сили си имат свои интереси на Балканите. Той обаче отива още по- нататък, като заявява, че „ освободената република ще бъде храм на истинната и правата свобода". Изразът свята и чиста република обаче не е негов", обяснява проф. Стоянов.
Чуйте го в първия звуков файл.
Почти по идентичен начин стоят нещата и с приятелството между Христо Ботев и Васил Левски, според великотърновския историк. Нито един от двамата не споменава нещо за другия в своите записки, което говори, че не са се познавали.
Повече във втория звуков файл.
В книгата си професор Стоянов оборва и тезата, че Левски е идеолог на революционния терор. Според него революционният терор е бил най-чистият път към провал във вътрешната революционна организация. Преподавателят цитира писмо на Апостола, в което той се обявява против събирането на пари по насилствен път от богатите българи. Година и половина преди обира на турската хазна в прохода Арабаконак и залавянето на Димитър Общи, довело да разгром на организацията, Левски прогнозира, че при залавяне на комитетски хора, те ще започнат да признават, както всъщност и става.
Още в третия звуков файл.
Третият въпрос, който разглежда професор Стоянов, е за това как се държи Левски пред турския съд. "Всички изследователи са писали, че той така объркал съдиите, че те нищо не разбрали, но не е така. Левски се е държал много достойно пред съда и тактиката му е била да отрича, но извънредната комисия е сглобила предварително пъзела, по показанията на заловените, знаела е какво търси и как да го намери. Апостолът е съден от трима изключителни юристи- министърът на турската полиция Али Саид паша, западен възпитаник, Шакир бей, помощник на Митхад паша по четите в България и Иванчо Хаджипенчович, завършил право в Париж", коментира проф. Иван Стоянов.
Чуйте още от него в четвъртия звуков файл.
В крайна сметка Левски е осъден на смърт за убийството на слуга в дома на Денчо Халача. Там той е влязъл, за да екзекутира чорбаджията- сочен за предател, но идва слугата и започва да вика, не оставяйки друга възможност за Апостола. Той отрича докрай, говори за трети човек, който би трябвало да бъде открит, за да се стигне до присъда, но съдът е политически и има определена задача, която е да го осъди на смърт.
Проф. Стоянов разкрива и истината за залавянето на Апостола, според собствените му думи пред съда. Общопознаният разказ за навоя на цървула, който се закачила на плета и той увиснал е много далеч от реалността. Знаейки, че заптиетата също дават показния Левски разказва, че излизайки навън е хванат от някого за ръката, стрелял е в него, но са се нахвърлили и други, ранили го и го заловили. Що се отнася до тезата за предателството преподавателят е категоричен, че няма нито един познат документ, който да уличава поп Кръстю. По думите му Левски е заловен по трагично стечение на обстоятелствата.
