Как стана така, че КГБ остана почти непокътнат и след разпадането на Съветския съюз? "Кантората", както чекистите наричат на жаргон собствената си служба, оцелява благодарение на един хитър тактически ход.
Те се самоопределят в продължение на десетилетия като "меч и щит на партията", гръбнак на цялата съветска държава. Наричат се "чекисти" - по подобие на създадената през 1917-та болшевишка тайна полиция ЧК на легендарния Феликс Дзержински. През пролетта на 1991-ва обаче нещата се променят. Съветският съюз е застрашен от разпадане, а бъдещето на тайните служби изглежда по-несигурно от когато и да било преди.
В Москва възникват два центъра на властта: в Кремъл е Михаил Горбачов - генералният секретар на КПСС. Негов опонент е Борис Елцин, избран през май 1990-та за председател на Върховния съвет на Руската федерация. По това време армията и КГБ са все още под командването на Горбачов. Властта му обаче бързо ерозира - главно поради недостига на стоки от първа необходимост и заради безпомощното поведение на държавата.
Същевременно Елцин печели все повече симпатизанти. Въпреки че дълги години е бил партиен функционер, той влиза в конфликт с партийния апарат. Елцин е на 60, когато внезапно се превръща от комунист в демократ. След избирането му за президент на Руската федерация мнозина служители на тайните служби подозират, че дните на комунистическата власт са преброени. Под натиска на това прозрение водещите стратези на КГБ решават да повлияят на промените в своя полза.
Прераждането на КГБ
Идеята им е колкото проста, толкова и ефективна: Елциновата Руска федерация, която на практика е държава в държавата Съветски съюз, трябва да се сдобие със собствени тайни служби, които да са съставени от изпитани служители на КГБ. Най-важната задача в онзи момент е да се осуетят опитите на демократичната опозиция да създаде своя собствена тайна служба под егидата на Елцин. Старите кадри са единодушни, че трябва да се направи всичко възможно, за да бъде избегнат най-лошият сценарий, а именно - възникването на нова тайна служба, създадена с помощта на западни съветници.
"Източногерманският вариант" за закриване на ДС е, меко казано, неприемлив за КГБ - това е повече от ясно. Но и Горбачов, и Елцин не желаят подобна авантюра. Така през май 1991-ва се стига до едно съдбовно споразумение, чийто отпечатък е видим и до днес. Съгласно това споразумение, подписано от Горбачов, Елцин и шефа на КГБ Владимир Крючков, Руската федерация получава свои собствени тайни служби, съставени от служители на КГБ. Те обаче са подчинени не на съветското КГБ, а на Елцин.
Така през лятото на 1991-ва КГБ "трансферира" властта си към новия център на управление. Всички отдели на КГБ на територията на Руската федерация преминават на подчинение на Елцин. По този начин апаратът на тайните служби оцелява почти непокътнат.
Смутни времена
Старите чекисти, превърнали се ненадейно в новите крепители на Елциновата власт, преминават съвсем скоро през първото си бойно изпитание. На 19 август 1991-ва неколцина носталгично настроени държавни функционери организират преврат срещу Горбачов, който по това време прекарва отпуската си на полуостров Крим. Сред превратаджиите е и шефът на съветското КГБ Крючков. Само че никой в КГБ не изпълнява указанията му, които предвиждат да се окаже подкрепа на заговорниците. Това "неподчинение" се дължи главно на факта, че руската КГБ изпраща телеграма до всички свои поделения, в която се казва, че Комитетът на Крючков и сие е организирал опит за държавен преврат. Подчиненият на Елцин КГБ получава указания да не подкрепя заговорниците. Така КГБ, смятан доскоро за най-могъщата организация в СССР, се оказва парализиран. Превратът не само се проваля, но дори допълнително ускорява предаването на властта от Горбачов на Елцин. Така в крайна сметка се стига и до разпадането на СССР, което става факт през декември същата година.
В месеците след това остатъците от съветския КГБ биват неколкократно реорганизирани и преименувани, но така и не се стига до разпускането им. "Кантората", както сътрудниците на КГБ наричат на жаргон собствената си служба, остава на практика почти непокътната - въпреки вълната от непредвидими събития през кризисната 1991 година.
В тези смутни времена другарите от КГБ тайно си мечтаят за нова здрава ръка, за силен капитан, който да ги изведе от бурята. Този блян се сбъдва осем години след разпадането на СССР, когато президент на Руската федерация става бившият офицер от КГБ Владимир Путин. Неслучайно Путинова Русия празнува ежегодно на 20 декември - датата, на която е създаден съветският КГБ.
