Първи демократичен референдум в България или разчистване на политическите сметки? На този въпрос търси отговор анализът на ИТАР-ТАСС от София.
Резултатът от първия в демократичната история на България референдум е положителният отговор на 60,66% от гражданите на въпроса, дали приемате развитието на ядрената енергетика в страната чрез изграждането на нова атомна електростанция. Но избирателната активност, необходима за да бъде признат за действителен, не беше достигната. По данни на „Алфа рисърч”, избирателната активност на българските граждани достигна 21,8%.
Според закона, за да бъде признато гласуването за валидно, в него трябваше да вземат участие най-малко толкова граждани, колкото и на последните парламентарни избори през 2009-а. Т.е. своето отношение по въпроса за изграждането на нова АЕЦ трябваше да изразят най-малко 4,3 милиона жители (60,2% от населението на страната). Но в случай на положителен резултат от гласуването (над 50% от участниците са „за”), даже ако кворумът не бъде достигнат, но пред избирателните урни застанат не по-малко от 20% от общия брой на избирателите, резултатът от референдума ще бъде внесен за обсъждане в парламента.
По същество състоялият се референдум се превърна в своеобразен двубой между опозиционната Българска социалистическа партия и управляващата ГЕРБ, а по-точно между техните лидери: бившия министър-председател Сергей Станишев (2005-2009) и настоящия Бойко Борисов. Никой не е забравил, че през юли тази година страната я очакват парламентарни избори. Случващото се през последните месеци напомняше подготовката на бой между двама професионални боксьори разменящи си нелицеприятни реплики, за да сломят бойния дух на опонента. В ход бе всичко: компромати, спекулации и даже „секретни” материали.
След провеждането на общонародното допитване положителният резултат от него стана коз за социалистите, докато главният аргумент на ГЕРБ беше ниската активност. Още в първите минути след приключването на плебисцита, премиерът Борисов обяви разгромяваща победа над БСП, напомняйки, че проектът за АЕЦ „Белене” е зачеркнат и отдавна е минало. А неговите подчинени министри моментално подкрепиха своя лидер и побързаха да посъветват Станишев постъпи по съвест и да се оттегли от своя пост на председател на БСП. Но Борисов не се съгласи с мнението на своите министри и по бащински съжали лидера на социалистите, отбелязвайки и положителните страни на вота. Но в лагера на левицата никой не възнамеряваше да се предава, тъй като гражданите, участвали в референдума, гласуваха положително по поставения въпрос, а следователно целта все пак е постигната. Лидерът на БСП Сергей Станишев отбеляза, че резултатът е лично поражение на Борисов, в чиито указания гражданите вече не се вслушват.
Ниската избирателна активност на гражданите може да се обясни и с факта, че политиците са забравили за своя избирател. Засипвайки се един друг с тонове критика в телевизионния и радио ефир, на страниците на печатните издания, градусът на политическата борба в навечерието на референдума достигна такива рекордни нива, че понякога бе доста трудно да се ориентираш в представените доводи и изводи.
Състоялият се референдум показа, че българското общество не е готово да се произнесе по такъв въпрос. Проблемът е даже в това, че малцина се вълнуват от съдбата на жителите на малкото градче Белене, което се намира на брега на Дунав в Северна България. Най-често от устата на неучаствалите във всенародното гласуване българи можеше да се чуе следното: „те ще решат и без нас”; „докъде ще стигне всичко това”; „откъде ще се вземат парите за проекта”; „няма ли и при нас да се случи втора „Фукушима” и т.н.
От всички тези твърдения може да се направи и извода, че ниската активност може да се обясни и с лошата осведоменост на гражданите по въпроса. Въпреки разяснителната си кампания социалистите не успяха да обхванат всички кръгове от българското общество и по този начин да информират хората за важността на техния избор. Странни бяха и призивите на лидерите на някои политически партии да се бойкотира референдума, който в действителност е ефективното средство за реализацията на народовластието. А и не е тайна, че днес българите се интересуват от насъщните въпроси, като проблемите с намирането на работа, социалното осигуряване и повишаването на жизнения стандарт.
Въпросът тук не е в късогледството на българина. Тук всички в общи черти са наясно, какво е това атомна енергетика и каква роля играе тя в живота на страната. Знаят също така и за растящите цени на тока, получавайки сметките си за комунални услуги, които изяждат почти една трета от месечната им заплата. За тези хора новата АЕЦ е нещо далечно, те няма да могат да почувстват скоро резултатът от нейното строителство. А животът тече в момента. Но в тази връзка възниква друг въпрос, вярват ли българите на своята държава, като институт способен да ги защити, и уместен ли беше референдумът? (БГНЕС)
