Референдумът за изграждане на нова ядрена централа в този си вид бе предварително обречен и това се прехвърли върху активността, каза за Дарик- радио политологът проф. Тодор Галунов.
Причина за това според него е, че в Закона за допитването до народа е поставено изискване, което на практика е много трудно изпълнимо. Цифрата от 4 345 450 участници във вота е било ясно, че не може да бъде достигната, тък като изборният корпус от 2009 г. досега е намалял.
Друга причина е, че АЕЦ Белене не се е оказал толкова открит политически въпрос и партиите не са мобилизирали ядрата си по познаната схема, смята проф. Галунов.
„Освен това и критиците на проекта, и тези които го възхваляваха не успяха да представят ясно нещата на хората и не бяха убедителни. Залагаше се на емоцията на повърхностен подход към проблема. От една страна колко скъпа ще бъде централата и каква опасност представлява, от друга пък колко много добре платени работни места ще разкрие. В крайна сметка надделя подходът, че Белене не ни трябва и хората не излязоха да гласуват. Друг въпрос е, че сега всички партии се изкарват шампиони", коментира проф. Галунов.
Според него 21-22% гласували е прекалено малко, за да се прояви адекватно народната воля. При това положение императивността на референдума се губи и думата има Парламента.
„Народното събрание при тази слаба активност и нагласата на основните политически сили, тук визирам най-вече управляващите от ГЕРБ и депутатите от „Синята коалиция", които са твърдо против нова централа, мисля, че е ясно как ще гласува. Така, че това е финал на този етап на идеята да се строи втора ядрена централа. Въпросът може да се повдигне отново при различна конфигурация в Парламента след изборите през юли. Сигурен съм обаче, че за АЕЦ Белене ще се заговори още преди тях и БСП вероятно ще обещае да я строи при успех", каза още преподавателят във Великотърновския университет.
По думите му БСП излиза от референдума, който иницира, с умерен разтеж, но няма право на фанфари, заради ниската активност.
Гласовете на ГЕРБ трябва да се търсят при негласувалите, а партията е проявила отношение към допитването все едно, че е решено предварително и по- скоро е очаквала ниската активност. Ако пък от СДС и ДСБ твърдят, че техният електорат е гласувал активно се поставя въпросът- толкова ли е намалял?
„Сред тези 80%, които казаха „Не" на участие в референдума се крие десен вот. Рано е да се каже, че посоката в българския политически живот се е обърнала. Ако гласуваха над 50% и значителна част от тях бяха „За", можехме да говорим по друг начин. На този етап за мен първа политическа сила е ГЕРБ, пред БСП и ДПС. Въпросът за четвърта или пета политическа сила стои открит, както и този за бъдещата управляваща сила", добави проф. Галунов.
Цялото интервю с проф. Галунов можете да чуете в звуковия файл.
