Външните министри на България Николай Младенов и на Ирак Хошияр Зибари откриха възстановеното българско посолство в Багдад.
Двамата министри казаха, че са в процес на изготвяне са редица документи, които ще улеснят бизнеса, като спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и за въздушен транспорт.
България има посолство в Ирак от 1958 г., когато са установени дипломатически отношения между двете страни, до февруари 2003 г., когато българските дипломати са евакуирани преди военната операция за свалянето от власт на Саддам Хюсеин. От 2006 г. България има посланик, който е със седалище в София. Ирак има посолство в България от 1969 г.
Българското посолство е 15-тото на страна от Европейския съюз, като се очаква и Унгария да открие в скоро време свое посолство в Ирак, отбеляза иракският външен министър.
Посолството на България се намира в наета срещу 150,000 щатски долара годишно двуетажна къща извън строго охраняваната т.нар. "Зелена зона" в Багдад, в която са правителствените сгради и повечето посолство. Но в същия квартал "Бабел" има и други дипломатически представителства като тези на Гърция, Сърбия и Корея.
Временно управляващ посолството е арабистът Пламен Делев, а с ранга на посланик все още е Валери Рачев, който е и началник на политическия кабинет на външния министър. Старата сграда на посолството от преди десет години е неизползваема. В новата сграда ще е и резиденцията на посланика.
Външният министър Николай Младенов подчерта, че основните цели на новото посолство са улесняването на българския бизнес в Ирак и предаването на опита, който имат България и Ирак в прехода. Той отбеляза, че възможностите за българския бизнес са в земеделието, строителството, медицината.
Председателят на парламента Усама Абдулаиз ал-Нуджейфи също говори след среща с Младенов за сътрудничество в земеделието. Според българския външен министър това сътрудничество може да се изразява както в български износ на земеделска продукция, така и в участие във възстановяването на иракското земеделие и конкретно на напоителните системи, проектирани и изпълнявани някога и от български фирми.
В края на ноември миналата година иракският министър на земеделието Езулдин Абдула Хюсен Алдола поиска в София на среща с българския си колега Мирослав Найденов Ирак да купува директно от български производители зърно и фуражи, птиче месо и олио.
Вицепремиерът Хюсейн Шахристани, с когото Младенов също се срещна по-рано в Багдад, покани българските фирми да открият свои представителства в Ирак. Той подчерта, че в страната инвестират вече хиляди фирми, включително и „консервативните" японци, което според него опровергава опасенията за сигурността в Ирак.
Посещението на българския външен министър съвпада с поредния пик на насилие в Ирак.
Най-малко 42 души загинаха и 75 бяха ранени в самоубийствен атентат в шиитска джамия в Северен Ирак. Експлозията станала в Туз Хурмато, провинция Салах ад Дин, на 175 км северно от Багдад, докато в джамията е имало траурна церемония. Атентаторът успял да влезе в джамията и да се самовзриви сред опечалените.
Във вторник десетки загинаха при три атентата в Ирак, като е потвърдена смъртта на 17 души, а ранени са повече от 50. Експлозиите станаха на пропускателен пункт на иракската армия южно от Багдад, във военна база северно от столицата и в населен предимно с шиити северен квартал на иракската столица. Между 15 и 17 януари пък при серия от атентати, за които отговорност пое групировка, свързана с Ал-Кайда, загинаха 88 души.
Заради това в Багдад продължават изключителните мерки за сигурност. Безкрайни бетонни огради, високи над човешки ръст, по-ниски бетонни заграждения, вишки, коли с картечници, пропускателни пунктове, заграждения от торби с пясък, бронетранспортьори, танкове - на няколстотин метра има някакъв вид охрана, която е оставена изцяло на иракските сили за сигурност след изтеглянето на международните сили. Влизането в така наречената "Зелена зона", където са правителствените учреждения и много от международните представители, продължава дълго покрай огради и няколко пропусквателни пункта. Колата от кортежа от бронирани автомобили на Младенов не е обозначена с знамето на България и Европейския съюз, за да не стане мишена за нападение. Дипломати - гости на откриването на посолството пристигаха с бронежилетки върху саката на костюмите си, които сваляха преди да влязат за церемонията, при която двамата външни министри отразяха лентата за откриването на посолството под картина с портрет на цар Симеон Велики и под звуците на химните на България и Ирак.
Продължава и политическото напрежение след като в началото на декември миналата година получилият инсулт малко след това президент Джалал Талабани поиска от управляващия Национален алианс да смени министър-председателя Нури ел Малики, който е шиит, заради споровете със сунитите, както и между централното иракско правителство и регионалното кюрдско управление в северната част на страната, в чийто главен град Ербил.
Николай Младенов заминава за Ербил след откриването на посолството в Багдад с цел да проучи възможностите за откриване на консулство там. Българските бизнес интереси в иракски Кюрдистан са сериозни, но откриването на консулство е неприемливо за иракските власти преди наличието на посолство в Багдад.
Отделно се подготвя и откриване на почетно консулство в Басра.
Българска банка пък има интерес от откриване на свой офис в Ирак.
Посолството в Багдад е четвъртото ново българско посолство, заработило след влизането в Европейския съюз след тези в Черна гора, Катар и Косово.
До 1989 г. Ирак е един от основните външнотърговски партньори на България. През 1988 г. стокообменът достига 813 милиона щатски долара, като износът възлиза на 394 милиона щатски долара. В сайта на българското министерство на икономиката, енергетиката и туризма е отбелязано, че в периода до 1989 г., освен двустранният стокообмен друга форма на българско присъствие в Ирак е изграждането от български фирми на редица инфраструктурни обекти. Фирми като "Булгаргеомин", "Електроимпекс", "Техноекспортстрой", "Техноимпортекспорт", "Агрокомплект", "Хранинвест" и други изграждат важни за иракската икономика обекти като част от летището в Багдад, високоволтови далекопроводи, петролни кладенци, нефто и газопроводи, напоителни системи и язовири.
В периода от 1991 г. до м. ноември 2003 г. търговските взаимоотношения между двете страни се осъществяват в рамките на програмата на ООН "Петрол срещу храни", защото върху търговията с Ирак е наложено международно ембарго заради нахлуването на Саддам в Кувейт. Фирми, взели участие в тази програма са "Машиноекспорт", "Електроимпекс", "Балканкарподем", "Хранмашинженеринг", "Ел Би Булгарикум", "Херти" и "Сила-Ямбол". Общата стойност на сключените договори от тези български фирми в рамките на програмата "Петрол срещу храни" е над 24 милиона щатски долара, над 4 милиона евро и над 5 милиона швейцарски франка.
От май 2003 г. до декември 2008 г. България изпрати в Ирак близо 3,000 военнослужещи на 11 ротации, струващи над 155 милиона лева, като даде 13 жертви от 318 загинали във войната от цял свят без да се броят, обаче, американците, дали 4,425 жертви, и вероятно 650 хилядите загинали иракчани.
През 2009 г. стокообменът между България и Ирак е паднал до 20 милиона щатски долара - изцяло от износ на България към Ирак на нефтени масла (29 %), маслодайни семена и плодове (11 %), хлебарски, сладкарски и бисквитени продукти (9 %), пури, пурети и цигари (6 %) и други.
През 2011 г. стокообменът вече е над 124 милиона щатски долара, а за периода януари - ноември 2012 г. - над 243 милиона щатски долара, като 71 % от българския износ е пури, 13 % - нефтени масла, а вносът от Ирак е 74 % стругове и 17 % меса.
В Багдад публично не беше коментирана друга област на бизнес между България и Ирак - оръжейните доставки. Но в края на май миналата година премиерът Бойко Борисов обяви, че е договорил оръжейна сделка с Ирак за 150 милиона лева по време на изложбата за отбранителна техника "Хемус 2012". Сделката е за 500 броя бронирани машини МТЛБ на цена по 300 000 лева. БТА съобщи, че крупната поръчка е била уредена в присъствието на министъра на отбраната на Ирак д-р Садун ал Дулайми, а машините са производство на "ТЕРЕМ" - Търговище.
Ирак заема 438 хиляди квадратни километра (59-то място в света). Има само 58 километра морска ивица в Персийския залив при устието на Шат ел Араб, в която се сливат Тигър и Ефрат и заради чието разширяване на морския излаз са тежките спорове с Иран и нападението над Кувейт в началото на 90-те години на миналия век. Най-високият връх е Равандуз - 3,658 метра.
Населението е над 31 милиона души (39-то място в света). Средната му възраст е 21 години. 71 години е средната продължителност на живота. Арабите са между 75 % и 80 %, кюрдите между 15 % и 20 %. 97 % са мюсюлмани, от които шиитите са между 60 % и 65 %, а сунитите са между 32 % и 37 %. Грамотни са 78 %.
Административно се дели на 18 провинции, от които 3 кюрдски (Саддам не успя да направи Кувейт 19-тата провинция). Заема 62-ро място в света по брутен вътрешен продукт, като се падат средно по 4,200 щатски долара на глава от населението. Безработицата е 15 %. 25 % живеят под линията на бедността. Страната е на 12-то място в света по производство на петрол и на 11-то място в света по запаси на природен газ. Най-много износ има за Съединените щати и Индия - 22 %, Китай - 13 %, Южна Корея - 12 %. Най-много е вносът от Турция - 25 %, следвана от Сирия - 17 %, Китай - 11 %, Съединените щати - 7 %, Южна Корея - 4.7 %, като първите европейски вносители са под тези нива.
Земите на Ирак са едно от местата на света, в които започва познатата ни човешка история - тук са били древните кралства на шумерите 3000 г. преди Христа, на империята на Акад 2600 г. преди Христа, на Ур (около 2000 г. преди Христа е бил най-големия град на Земята, с население от 65 000 души) и Урук 2000 години преди Христа, на Вавилон 1800 години преди Христа (името Вавилон произлиза от акадската дума Bab-ilim и означава Божия врата), на Асирия (с легендарната библиотека в Ниневия, днешен Мосул, създадена от асирийския фараон Ашурбанипал, в която се съхраняват повече от 30 хиляди клиновидни таблични плочки с древни текстове), отново на Вавилон (Нововавилонската държава на Новуходоносор II - същия от операта Набуко на Джузепе Верди).
Жалонни понятия за нашата цивилизация идват именно от тези територии. Край Багдад е Вавилон (според Херодот "огромен град, разкошно построен - според мен - като никой друг град на света" с неговите знаменити Висящи градини на Семирамида) с рухналата Вавилонска кула, от която започва смешението на езиците и край който се водят епичните битки между говорещите на тези различни езици хора от древността до наши дни между великите религии. Защото през VI век преди Христа Кир Велики превзема Вавилон и присъединява Месопотамия към Персия, през IV век преди Христа тези земи за кратко влизат в империята на Александър Велики, през II век преди Христа са превзети от великата империя на партите начело с Митридат Първи, през VII век идват арабите и династията на Омаядите управлява от Дамаск докато век по-късно династията на Абисидите основава Багдад и мести там столицата на халифата до превземането му през 1258 г. от великата империя на монголите начело с Хулагу Хан и удържането му от такива велики техни водачи като Тамерлан, през XVI век тези пространства влизат във великата Османска империя, заменена след Първата световна война по силата на Севърския договор през 1920 г. от великата Британска империя, от която зависи новото кралство Ирак от 1932 г. до 1958 г., когато е провъзгласена републиката, която като управляваща партия с революция през 1968 г. ще оглави Партията на арабското социалистическо възраждане („БААС"), а неин лидер и иракски президент през 1979 г. ще стане Саддам Хюсейн до свалянето му през 2003 г.
