Избухване на гама-лъчи, може би причинено от сблъсък на две черни дупки, е причината за загадъчните космически лъчи, ударили Земята в края на VIII век, се казва в проучване на астрономи.
През юни японски учени откриха регистрирани в пръстените на дънери следи от радиация, излъчвана от необяснимо космическо събитие. Те датираха точно това явление към 774 или 775 година, без да са в състояние да намерят задоволително обяснение.
Повишеното съдържание на радиоактивния въглерод 14 в годишните кръгове на древни японски кедри свидетелства за това, че Земята е преживяла "бомбардировка" от космически лъчи през 774-775 година от н.е., съобщиха тогава физиците в статия с списание Nature.
Дърветата и другата растителност са много чувствителни към промяната на условията, при които растат - повишаване или намаляване на температурата, енергията на слънчевата радиация и други фактори.
Всички тези събития се отразяват на формата и дебелината на годишните кръгове - слоевете дървесина, които се формират през всеки сезон на растеж. Приема се, че тъмните кръгове означават неблагоприятни условия, а светлите - благоприятни условия на средата.
Група физици под ръководството на Фуса Мияке /Fusa Miyake/ от университета в Нагоя, Япония, разучиха внимателно годишните кръгове на две древни японски кедрови дървета, с цел да определят точна дата на "удара" от космически лъчи, който се предполага, че се е случил между 750 и 820 година от н.е.
Учените фиксирали рязко увеличение на изотопа на въглерода в кръговете от 774 и 775 година от н.е. Пикът на изотопа не може да се обясни със сезонни промени на силата на слънчевата радиация, защото количеството на изследвания елемент надвишавало 20 пъти количеството въглерод 14, останал в дървесината при повишена слънчева активност.
По думите на учените резултатите се съгласуват с получените проби от арктически лед датиран от същото историческо време, където бил регистриран пик на концентрацията на друг "космически" елемент - берилий 10.
Явлението е в съответствие с други изследвания на дървета в Северна Америка и Европа.
Хипотезата за слънчево изригване бе отхвърлена, тъй като такова събитие не може да бъде достатъчно силно, за да предизвикат такова увеличение на въглерод 14.
Изследователите посочват, че средновековните хроники съобщават за "червен кръст" който се появява в небето след залеза на слънцето, което предполага, че може да бъде експлозия на свръхнова. Но събитието датира от 776-та години и не е оставило други физически следи.
Двама учени от Института по астрофизика от Университета в Йена, Германия, предлагат друго обяснение за мистериозната бомбардировка на космически лъчи: много кратко свръхизлъчване на гама-лъчи /GRB/.
Най-ярките явления във вселената, "светкавично" избухване на гама-лъчи, които за няколко секунди пренасят повече енергия, отколкото Слънцето излъчва за милиарди години.
Според Ралф Нойхаузер и Валери Хамбарян такава гама светкавица отговаря перфектно на внезапно увеличение на въглерод 14 и липса на исторически свидетелства.
В проучване, публикувано от Британското астрономическо общество, астрономите предполагат, че два много компактни звездни обекта - черни дупки, неутронни звезди или бели джуджета - са се сблъскали и слели, което е довело до този изблик на енергия в електромагнитно излъчване.
Подобно сливане води до избухване на гама-лъчи, много интензивно, но кратко, обикновено с продължителност по-малко от две секунди, което би могло да обясни защо то не е било забелязано по това време от хората. Благодарение на своите съвременни инструменти, сега астрономите могат да присъстват на тези събития в по-далечни галактики няколко пъти в годината.
Но ако това е произходът на космическите лъчи, оставили следи през 774 или 775 г., а това сливане е настъпило на най-малко 3000 светлинни години от Земята. Ако беше по-близо, то животът би бил унищожен на повърхността на нашата планета, подчертават авторите.
"Ако избухване на гама-лъчи стане по-близо, то ще причини сериозни щети на биосферата. Но дори и на хиляди светлинни години, подобно събитие днес ще създаде хаос в много чувствителни електронни системи, от които зависят развитите общества ", каза Ралф Ноехаузер.
Според него избухване на гама-лъчи, оставило следи през VIII век, е дошло от далечна звездна система между 3 хиляди и 12 хиляди светлинни години от Слънцето.
"Остава да се определи честотата на такива пикове на въглерод 14, т.е. честотата, с която такива избухвания влияят на Земята през 3000 години, максималната възраст на дърветата живи до днес изглежда едно такова събитие се състоя ", казва Ноехаузер.
От друга гледна точка точното датиране на експлозията дава възможност на историците отново да погледнат към тези времена / 774 или 775 г./.
Съпоставка с известната история в България по това време сочи неуспешния завършек на серията походи на византийския император Константин V.
Последният си девети поход Константин V Копроним организира през 775 година, след разправата на хан Телериг с византийските доносници, но походът пропада поради апоплектичния удар и последвалата смърт на императора. (БГНЕС)
