Правителството трябва в много кратки срокове да намери сериозен инвеститор за ВМЗ-Сопот - само ако такъв интерес е налице, би било удачно дружеството да бъде извадено от забранителния списък и да се върви към приватизация без стратегия. Тезата е на председателя на парламентарната икономическа комисия Мартин Димитров.
В интервю за Дарик той упрекна кабинета в пасивност по тази приватизационна сделка. Според Димитров не би било добре да се върви към уволнение на работници от предприятието, само за да има пари за заплати на останалите. Съкращения по думите му биха били оправдани само при наличието на ясен и сериозен инвеститор. Ето какво още каза той пред Дарик:
Икономическият министър обяви вече, че ще има искане към парламента ВМЗ да бъде изваден от стратегическия списък, за да се започне нова процедура без стратегия вероятно, това се коментира. Това ли е удачният вариант според вас?
Удачният вариант е да бъде намерен сериозен инвеститор, а не някой, който смята да разгради и продаде на парче, на скрап предприятието. Инвеститор, който има опит с подобни пазари, подобни продукции и може да спаси ВМЗ-Сопот. За това става въпрос. Имам чувството, че в последните години тези предприятия нарочно се бутат към фалит. Подобна беше ситуацията и с „Булгартабак". Първо го докараха до плачевно финансово състояние и след това го продадоха, а не когато беше в ситуация да се намери голям и мощен инвеститор като купувач. Предпочита се да се продават подобни предприятия на съмнителни субекти със съмнителни възможности. Тук ни трябва наистина голям, световен инвеститор, който да направи това предприятие отново работещо и печелившо.
Защо според вас, сам отворихте темата, през последните години, казахте, сякаш се тласкат нарочно тези дружества към това състояние? Може би включвате и последните четири години, когато отчитате също пасивна позиция на властта? Защо, това целенасочено ли е според вас? И защо не се намери инвеститор в рамките на тази процедура, която, ако не се лъжа, стартира през юни?
Съмнението ми е, че нарочно се прави това. И тази тенденция е от вече станаха десетина години тези предприятия да бъдат докарвани първо до плачевно финансово състояние, а след това да бъдат приватизирани и то все от пак казвам фирми, които нямат доказана репутация и доказани възможности. Участието в продажбата на едно такова предприятие много зависи от ролята на правителството. Ако трябва да рекламира сделката, само да потърси контакти с международни инвеститори, да направи срещи във финансовите центрове и да представи възможността за такава сделка. Ако човек си стои вкъщи и чака да дойдат инвеститорите, както имам чувството, че по доста въпроси стоят нещата, те не идват. Никой, който си стои вкъщи, не му идват инвеститорите вкъщи. Има и такива случаи, но те са малко в кризата, която е обхванала целия свят в момента или голяма част от него.
Ако правилно разбирам думите ви, не толкова стратегията според вас провали в голяма степен тази процедура, колкото пасивността и липсата на по-голяма ангажираност със сделката?
Трябва по-голяма ангажираност. Трябва правителството да търси и да направи контакти и то с няколко инвеститора, между които да има състезание, а не един инвеститор, който да бъде безалтернативен. Състезанието също ражда различни възможности. И междувременно могат да бъдат предприети мерки за оздравяване на предприятието, доколкото това зависи в момента от държавата.
Как смятате потенциалните инвеститори, последният, който остана на финалната права, от кое се изплаши повече - от тези социални ангажименти в колективния трудов договор или май от финансовите задължения на дружеството, защото се заговори колко скрити такива има също?
Финансовата ситуация в България и в Еевропейския съюз е доста деликатна и е нормално инвеститорите да бъдат предпазливи. Но аз искам да видя друг инвеститор в една такава сделка - мащабна, световна компания, която вече е решавала подобни проблеми. Защото е много трудно за някой, който за първи път се опитва да изправи подобно предприятие на крака, да си свърши работата. И имам чувството, че тези големи, мултинационални, бих ги нарекъл, компании често нарочно не се допускат в България. А те могат да раздвижат наистина едно предприятие, да подобрят заплащането и да гарантират работните места. Ако продължи пасивната позиция на правителството и позицията на оправдания - този бил виновен, онзи бил по-виновен, пък третият бил най-виновен, и, разбира се, тези пък от преди 20 години, те са още по-виновни и така нататък... Но ако продължи пасивната позиция на сегашното правителство, което на практика трябва да вземе решение, има опасност предприятието да фалира преди вземането на решение. Това е най-голямата опасност. И хиляди хора да останат без работа.
Вие всъщност така, като говорите, имате ли предвид нещо конкретно? Два пъти споменахте мултинационална компания. В смисъл смятате ли, че има наистина реален интерес, който имаме шанс в по-близко бъдеще да привлечем към това дружество?
Интерес към България има. Но когато се разбере за корупционните проблеми на България, административните проблеми на България, тези инвеститори се подплашват и си отиват в момента в кризата. Преди кризата идваха въпреки административните и корупционните проблеми, които има в България. Сега обаче тези спирачки са достатъчни, за да не дойдат подобни инвеститори. Но пак ви казвам, майсторството е именно в това: правителството да осъществи необходимите контакти и да вкара в конкурентен режим няколко инвеститора, които да дойдат, да направят своите предложения и този, който направи най-добрата оферта и за работниците, и за предприятието, да победи. Това е което трябва да направи министерството на икономиката и българският премиер. Вече стига с тези оправдания. Няма смисъл от оправдания според мен.
Черният сценарий го разбрахме от вас - фалит на ВМЗ-Сопот. Обаче от процедурата, която частично е и на терена в Народното събрание, оптимист ли сте за скорошен изход от тази ситуация?
Трябва да се действа много бързо, защото всички ние сме отговорни пред работниците на предприятието, първо и второ, сме отговорни за това едно важно за България предприятие, защото ВМЗ е важно и може да бъде спасено, може да бъде развито, наистина да бъде спасено. Така че трябва да се действа бързо, решително и да се поеме отговорността от правителството. Защото вижте, те искат хем да режат ленти в много ситуации, хем за трудни предприятия някой друг да е виновен. Ама като искаш да вземеш дивидент от лентата за откритото нещо, каквото си открил, трябва да поемеш едновременно с това отговорността за предприятието в трудност, да се намесиш, да вземеш правилното решение и да намериш инвеститора.
Да, но част от стъпките зависят от народните представители.
Народното събрание при решителност на правителството в много кратки срокове ще предприеме необходимите стъпки. ГЕРБ има мнозинство тук, в НС. И това много добре го знаете, така че НС никому не пречи, дори помага, когато трябва.
Тоест ще се премине към изваждане на ВМЗ от списъка и...
За мен това би било възможно и убедително решение, ако носи след себе си идването на стратегически инвеститор. Ако след себе си носи някаква съмнителна фирма, която ще иска да ликвидира това предприятие и да го продава на парче, по-добре да не се прави. Така да го кажа, за да е ясно.
Тоест не би имало консенсус към днешна дата при липса на такъв инвеститор по едно евентуално решение да извадим ВМЗ от списъка?
Точно така. Ние трябва да направим това, което да доведе в България мощния инвеститор, който да оздрави предприятието и да плаща заплатите на работниците.
От това, което казвате обаче, аз не съм оптимист да се постигне политическо съгласие по едно такова решение в скоро време. Освен ако наистина утре кабинетът не извади от ръкава такъв инвеститор, достатъчно убедителен.
Аз бих попитал на ваше място, а смятам и аз да попитам какви опити и усилия са направени до момента от правителството в тази насока, от агенцията за приватизация, от агенцията за инвестиции, министерството на икономиката, правителството. Именно когато нашият премиер прави важни срещи по целия свят, един от въпросите, които могат да бъдат поставени на правителствено ниво, са подобни инвестиции. Те се уреждат и по този начин включително.
От вчера насам все по-активно се говори за съкращения, за преструктуриране. В контекста на тези разговори - веднъж за това, което трябва да направи парламентът, а, от друга страна, правителството, кой и как трябва да определи обема на нужните съкращения според вас? Министерството е принципал, то е ясно, но....
То пак е свързано със следващия въпрос. Тези действия могат да бъдат предприети, трябва да бъдат предприети с оглед на идването на бъдещия мощен инвеститор, който да извади предприятието. Ако трябва да бъдат предприети стъпки за оздравяване, тези стъпки не трябва да бъдат самоцелни, тоест да бъдат уволнени работниците за „няма заплати", не е правилна стъпка, а да се направят подобрения на ефективността, ако наистина може с по-малко работна сила да се поддържа необходимото производство.
Репликата и на икономическия министър от тази сутрин беше, че без съкращения дружеството върви към фалит. И ако обърнем тази фраза по логиката, за която говорим - чакането на онзи стратегическия инвеститор, не знам как изпълнителна власт и парламент ще извадят тези горещи картофи образно казано.
Аз ще ви го кажа по друг начин. Проблемите на ВМЗ-Сопот не са от този месец, не са от последните шест месеца, не са от последната година, а започнаха в мандата на това правителство, а ги имаше и в мандата на предишното. Къде бяха досега? Това са решения на изпълнителната власт. Парламентът може да помогне, но парламентът е законодателен орган, може да говори с инвеститорите, но не е орган, който търси и убеждава инвеститори да идват в България. Хората си избират правителство именно за това да решава подобни сложни въпроси. Няма кой друг да поеме отговорността освен правителството, освен икономическия министър. Те трябва да намерят инвеститор в кратки срокове.
Разбрах ви тезата в най-общ план. Поне във ваше лице и като шеф на икономическата комисия в НС е, че може да се върви към изваждането на ВМЗ от стратегическия списък, но само при ясно заявен стратегически, инвеститорски интерес.
Точно така. В противен случай няма да има резултат.
